ShadowDance

Posted: **Wed Jan 13, 2010 2:36 pm**

Ми капиталистическия строй кат цяло

Posted: **Sat Jan 16, 2010 7:18 pm**

Свърших пета книга. Нарочно я отлагах защото знаех че няма нищо общо с предишните. Сега вече спокойно мога да кажа че това ми стана любимата книга от поредицата, причините ми са:
1. Света е доразвит като към театрите (сетинга) от предишните книги добавяме нов сетинг който не само не ми е по-тъп но в някои отношение ми допада повече.
2. Имаме си достаъчно детайлно описани две коренно различни общества които да ми звучат убедително без да се чудя кои аджеба са тия за които се говори - въпрос който си задавах през цялото четене на лунните градини например. При това без да се изпада в сухотевина и досадни излишни описания. Просто достатъчното да не се чудиш но и да ти се остави място за въображението.
3. Тайст Едур засега твърдо ми заемат мястото по любима раса в серията , като съвсем не е случайно че остро си приличат с любимата ми раса от компютърна игра - Дънмърите от Morrowind - за справка картинката:

Spoiler: show

4. Персонажите много ми харесаха - като индивидуалност , и като характери и като развитие . Особено Техол и Бъг които в класацията ми изравняват Круппе и Искарал, Шурк влага съвсем нов смисъл в дума undead

a Рулад Сенгар ми беше особено интересен с натрупващото се в него напрежения напрежение и прогресиращата му параноя та сега се чудя как ще се развият нещата с него. Пурпурната гвардия също много ми хареса че е включена - надявам се в следващите книга да има още участия и от по-сериозната и част.
5. Като казах пурпурната гвардия едно от хубавите неща е че се изясняват някои неща които ми бяха неясни преди. Похвата на Ериксън да разяснява неща от предишни събития за да ги намести в голямия пъзел ми допада повече от тактиката за заплитане на нови и нови нишки водещи незнайно къде. Сега цялата четвърта част вече добива нов смисъл.
6. Комбинацията от това че в книгата има не е едно и също нещо от начало до край а има комбинация - има епика, драма , хумор, описание на битовизми , намеса на богове - всичко това напаснато.
7. Най-сетне имаме магически намеси от силово ниво - тоест директно в бой - имаше някои описания които ме изправиха на нокти от култовост.
8. Не на последно място - няма Хеборик развиващ теории - това смятам да го слагам като плюс за всяка книга в която го няма.
9. В този ред на мисли липсва случайни странични линии за които се чудиш чии го дирят в основното повествование (да визирам безкрайно скучната ми линия на Кътър и Апсалар в четвърта книга).

Минусите ми са (защото не може без минуси)
В края на книгата се омотах страхотно кой какъв е и за какво се бори - нито разбрах кой е бога на джекхите , нито какво стана с него. Не можах да разбера кой е

Spoiler: show: Бъг/Маел

. Не можах да разбера и как Трул Сенгар се е озовал там където го намери Онрак.
Други забележки нямам.
Най-интересното постижение на Малазана обаче е следния извод до който стигнах - това е поредица която със всяка нова книга се развива на различни нива като свят и става по качествена като се чете цялата за разлика от други поредици които почват добре но със всяка нова книга затъпяват защото не си развиват идеите.

Posted: **Sat Jan 16, 2010 7:28 pm**

Най-сетне имаме магически намеси от силово ниво - тоест директно в бой - имаше някои описания които ме изправиха на нокти от култовост.

Най-сетне? В предишните томове има колкото щеш магия изпозвана в бой, като почнеш от свалянето на Moon's Spawn.

Най-интересното постижение на Малазана обаче е следния извод до който стигнах - това е поредица която със всяка нова книга се развива на различни нива като свят и става по качествена като се чете цялата за разлика от други поредици които почват добре но със всяка нова книга затъпяват защото не си развиват идеите.

Абе стигни до осма и ще си говорим пак на тая тема.

Иначе Маел e древния морски бог.

Posted: **Sat Jan 16, 2010 8:08 pm**

Най-сетне? В предишните томове има колкото щеш магия изпозвана в бой, като почнеш от свалянето на Moon's Spawn.

Еми сори ама свалянето на Лунния къс ми беше особено долнопробно в момента в който го четях , нито знаех за какво става дума нито ми бяха съпричастни армиите (дори не знаех кой кой е и за какво се бори) и изобщо не ми влезе под кожата. Друго си е магията пред портите на Ледерас.

Абе стигни до осма и ще си говорим пак на тая тема.

ще поживеем ще видим

Иначе Маел e древния морски бог.

мда - вярно . Чак сега се сетих. б.т.в Ето за това говоря като минус - става някъкъв хаос в дадени моменти и една камара имена се споменават които просто не запомням - този проблем ми особено тегав в лунните градини където до средата на книгата бяха забравил половината персонажи. А някак си не върви да чета книгата с тефтерче в което си припомням кой кой е.

Posted: **Sat Jan 16, 2010 8:34 pm**

Еми за тая работа има показалец отзад

И все пак Маел го има в (убермегаякия незабравим разбиващ ОМГ празнещ) пролог на книгата, та не е като да е трябвало да си го припомняш през петнайсет книги в шестнайсета

Мен пета не ми хареса толкова основно щото едурите така и не ми легнаха на душата, но няма спор, че е доста добра и реално последната уви книга в поредицата, за която можем да кажем с чиста съвест, че маже. Не искам да те разочаровам

По въпросите ти:

Spoiler: show: Ако не е станало ясно, Бъг през цялото време си е Древен Бог, затова и съживи Техол.

Има дупка между края на пета книга и случващото се в четвърта, но можем да предполагаме, че на Трул накрая не са му издържали нервичките и така се е стигнало до заточението му. Самият Нашент се споменава в пета книга, че Ханан Мосаг е отклонил некви морета натам.

Джекхите са соултейкъни, които са избягали от Първата Империя в колонията Ледер, когато там си е ебало майката (а може би и преди това), но живеят само на север и не се бъркат на ледерците, докато въпросните са забравили за тях. "Богът" им е Дайвърс с по-голяма сила, който някой мъдър човек е затворил в намсиквосибеше подземие докато не се намери кой идиот да го освободи. Понеже беше все пак бая мощен (и вероятно е бил тролбарал, ще видиш в пролога на шеста какво е това) логично жалките соултейкъни го боготворят.

Цялата галимация накрая беше поредният "convergence" на Ериксън, който има силно сюжетноудобния навик да настоява, че като стане некво мазало, всички лошковци ше се юрнат натам, привлечени от СЪДБАТА И ВЕЛИКИТЕ СИЛИ рийш ли, за да стане още по-голямо мазало. Та така и там. Всеки освобождаваше некви уберсили, в смисъл Кетъл освобождаваше Силкас Руин, така пък се освободи братчедка му, отслаби се Азата и избягаха ония петимата Тоблакайски богове, с тоя Дайвърс дори не си спомням него па кой го освободи, ако не се лъжа и некво морско божество даже намесиха в играта Маел и Седата но може и да се балтавя със седма

Междувременно Брис се трепе с Рулад, Трул некви драми, Техол му видяха сметката, абе НА ВОЙНА КАТ НА ВОЙНА!!!

Бтв интересно е, че в страничните новели се споменава и не-соултейкън (или поне не става ясно) популация на Джекх някъде около остров Тефт където се развива действието на Блъд Фолоус, т.е. това се намира горе-долу около Корел, т.е. те явно са се разшматкали по целия океан навремето, знам ли и аз.

Posted: **Sat Jan 16, 2010 8:51 pm**

Еми сори ама свалянето на Лунния къс ми беше особено долнопробно в момента в който го четях , нито знаех за какво става дума нито ми бяха съпричастни армиите (дори не знаех кой кой е и за какво се бори) и изобщо не ми влезе под кожата. Друго си е магията пред портите на Ледерас.

E. аз не говорех кое е по-добре написано. Идеше реч, че магия използвана в бой има колкото щеш и във втора и трета книга - примерно като Тейшрен издуха не-нам колко вражески магове от стените на Корал или като Лейди Енви преби няколко армии на Панионците, за да стигне до въпросния Корал. От друга страна, вярно е, че в Ледер използват по-първична магия.

Posted: **Sat Jan 16, 2010 10:10 pm**

Цялото го вкарвам в спойлера тага че си е престъпление да спойля подобни обсъждания

Spoiler: show: Ако не е станало ясно, Бъг през цялото време си е Древен Бог, затова и съживи Техол.
И аз това се присетих но бях забравил че бога от пролога се казвам Маел.

Има дупка между края на пета книга и случващото се в четвърта, но можем да предполагаме, че на Трул накрая не са му издържали нервичките и така се е стигнало до заточението му. Самият Нашент се споменава в пета книга, че Ханан Мосаг е отклонил некви морета натам.
Всъщност не беше Ханан Мосаг а Рулад каза в прав текст че наводнил цял свят но все в четвърта Трул говори за заточение а в края на пета го оставяме заедно с брат му Феар свободни и не става ясно кой отваря лабиринт към водния свят и защо Трул се озовава там.

Джекхите са соултейкъни, които са избягали от Първата Империя в колонията Ледер, когато там си е ебало майката (а може би и преди това), но живеят само на север и не се бъркат на ледерците, докато въпросните са забравили за тях. "Богът" им е Дайвърс с по-голяма сила, който някой мъдър човек е затворил в намсиквосибеше подземие докато не се намери кой идиот да го освободи. Понеже беше все пак бая мощен (и вероятно е бил тролбарал, ще видиш в пролога на шеста какво е това) логично жалките соултейкъни го боготворят.
Всичко това ми е ясно но ми се губи момента в който уж си освобождаваха бога и в следващия момент същия бог се водеше умрял - кой го уби , кога го уби и какъв беше бога им не можах да разбера.

Междувременно Брис се трепе с Рулад, Трул некви драми, Техол му видяха сметката, абе НА ВОЙНА КАТ НА ВОЙНА!!!
култово беше

E. аз не говорех кое е по-добре написано. Идеше реч, че магия използвана в бой има колкото щеш и във втора и трета книга - примерно като Тейшрен издуха не-нам колко вражески магове от стените на Корал или като Лейди Енви преби няколко армии на Панионците, за да стигне до въпросния Корал. От друга страна, вярно е, че в Ледер използват по-първична магия.
Като се замисля наистина имаше такива неща но сами факт че се замислям означава се били описани надве-натри помеждудругото и не съм и запомнил. Докато тука си беше точно победа основана само и единствено на чистата сила на магията - на много места имаше ситуация на двубой по магическа сила. Ще ми се да видя Бързия Бен или Аномандър използващи подобна мощ.

Posted: **Sat Jan 16, 2010 10:16 pm**

Куик Бен има една магическа битка, ама е малко между другото.

Иначе бога на Джекхите

Spoiler: show: го убиха Кървавата стража, по-специално Iron Bars не знам как е това на бг

Posted: **Sat Jan 16, 2010 10:19 pm**

Spoiler: show: го убиха Кървавата стража, по-специално Iron Bars не знам как е това на бг
на български са Пурпурната гвардия a Iron bars е лоста (пак добре че не е гегата ).
но кога е убил дайвърса съм го изпуснал или изобщо не е описано а само споменато помежду другото.

Posted: **Sat Jan 16, 2010 10:37 pm**

Е слезе в някво подземие и се върна утрепан и после се би тепърва и с ония великаните

Така де, пурпурната е и на английски, по-точно алената, щото пурпурното не е червен цвят

Posted: **Wed Jan 20, 2010 9:52 pm**

1-вата струва ли си?

Posted: **Wed Jan 20, 2010 9:54 pm**

как мислиш?

@РРС -

Spoiler: show: за дупката между четвърта и пета. еми през цялото време трул не беше съгласен с политиката на Рулад и действията му и му се подчиняваше само от обич. така че логично е да се предположи, че накрая не са му издържали нервите, а оня все пак е психопат и параноик, та не виждам нищо чудно в заточението. Там има други проблеми, в частност разказа на Трул пред Онрак в оня свят е тотално в джаза като консистентност с по-късно разкритата история на едурите, но да не връзваме дребни кусури, все пак при едурите никога нищо не е истината

Posted: **Wed Jan 20, 2010 10:02 pm**

Spoiler: show: То ясно че така е станало но повода ми се губи защото просто не е описан

б.т.в. Купих си шеста книга но за нещастие никъде няма 7 част - много тъпо защото тъкмо бях зазлобял да видя какво става с Рулад и Едурите. Май ще трябва да тегля пиратска версия от демоноид.

Posted: **Sat Jan 23, 2010 12:30 am**

Аз довърших ПЪРВАТА и въпреки разочарованието ми в началото, след средата и особено последната третина беше страхотна. Като цяло съм с много добри впечатления и съм нетърпелив за още (за щастие има предостатъчно). Чел съм БГ версията и не съм имал проблеми. Има само едно нещо от цялата книга, което не ми стана ясно.

Spoiler: show: Нали преди тържеството на лейди Симтал, Лорн зарови в градината Финнест (жълъд, в който е събрана силата на Раест). После поникна един вълшебен пън, който постепенно растеше, обвит в мъгла, докато не оживя и не затвори Раест в себе си. Оказа се, че това е Азат. Азатът от жълъда ли порастна? Финнестът и Азатът едно и също нещо ли са? Ако не - откъде се появи Азатът и какво е станало с Финнеста?

Posted: **Sat Jan 23, 2010 12:51 am**

Азатите са някакви супер мистични неща, които поддържат баланса във малазанския свят. Долколкото си спомням тоя просто порасна там, заото имаше нжда от него, за да затвори Раест в себе си. Финнестът пък е различно нещо - в него Раест си държеше суперсилите. Какво ставаше с него накрая да си призная не помня.

ShadowDance

Malazan Book of the Fallen, Part II