Malazan Book of the Fallen, Part II
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Свърших пета книга. Нарочно я отлагах защото знаех че няма нищо общо с предишните. Сега вече спокойно мога да кажа че това ми стана любимата книга от поредицата, причините ми са:
1. Света е доразвит като към театрите (сетинга) от предишните книги добавяме нов сетинг който не само не ми е по-тъп но в някои отношение ми допада повече.
2. Имаме си достаъчно детайлно описани две коренно различни общества които да ми звучат убедително без да се чудя кои аджеба са тия за които се говори - въпрос който си задавах през цялото четене на лунните градини например. При това без да се изпада в сухотевина и досадни излишни описания. Просто достатъчното да не се чудиш но и да ти се остави място за въображението.
3. Тайст Едур засега твърдо ми заемат мястото по любима раса в серията , като съвсем не е случайно че остро си приличат с любимата ми раса от компютърна игра - Дънмърите от Morrowind - за справка картинката:
a Рулад Сенгар ми беше особено интересен с натрупващото се в него напрежения напрежение и прогресиращата му параноя та сега се чудя как ще се развият нещата с него. Пурпурната гвардия също много ми хареса че е включена - надявам се в следващите книга да има още участия и от по-сериозната и част.
5. Като казах пурпурната гвардия едно от хубавите неща е че се изясняват някои неща които ми бяха неясни преди. Похвата на Ериксън да разяснява неща от предишни събития за да ги намести в голямия пъзел ми допада повече от тактиката за заплитане на нови и нови нишки водещи незнайно къде. Сега цялата четвърта част вече добива нов смисъл.
6. Комбинацията от това че в книгата има не е едно и също нещо от начало до край а има комбинация - има епика, драма , хумор, описание на битовизми , намеса на богове - всичко това напаснато.
7. Най-сетне имаме магически намеси от силово ниво - тоест директно в бой - имаше някои описания които ме изправиха на нокти от култовост.
8. Не на последно място - няма Хеборик развиващ теории - това смятам да го слагам като плюс за всяка книга в която го няма.
9. В този ред на мисли липсва случайни странични линии за които се чудиш чии го дирят в основното повествование (да визирам безкрайно скучната ми линия на Кътър и Апсалар в четвърта книга).
Минусите ми са (защото не може без минуси)
В края на книгата се омотах страхотно кой какъв е и за какво се бори - нито разбрах кой е бога на джекхите , нито какво стана с него. Не можах да разбера кой е
Други забележки нямам.
Най-интересното постижение на Малазана обаче е следния извод до който стигнах - това е поредица която със всяка нова книга се развива на различни нива като свят и става по качествена като се чете цялата за разлика от други поредици които почват добре но със всяка нова книга затъпяват защото не си развиват идеите.
1. Света е доразвит като към театрите (сетинга) от предишните книги добавяме нов сетинг който не само не ми е по-тъп но в някои отношение ми допада повече.
2. Имаме си достаъчно детайлно описани две коренно различни общества които да ми звучат убедително без да се чудя кои аджеба са тия за които се говори - въпрос който си задавах през цялото четене на лунните градини например. При това без да се изпада в сухотевина и досадни излишни описания. Просто достатъчното да не се чудиш но и да ти се остави място за въображението.
3. Тайст Едур засега твърдо ми заемат мястото по любима раса в серията , като съвсем не е случайно че остро си приличат с любимата ми раса от компютърна игра - Дънмърите от Morrowind - за справка картинката:
- Spoiler: show

5. Като казах пурпурната гвардия едно от хубавите неща е че се изясняват някои неща които ми бяха неясни преди. Похвата на Ериксън да разяснява неща от предишни събития за да ги намести в голямия пъзел ми допада повече от тактиката за заплитане на нови и нови нишки водещи незнайно къде. Сега цялата четвърта част вече добива нов смисъл.
6. Комбинацията от това че в книгата има не е едно и също нещо от начало до край а има комбинация - има епика, драма , хумор, описание на битовизми , намеса на богове - всичко това напаснато.
7. Най-сетне имаме магически намеси от силово ниво - тоест директно в бой - имаше някои описания които ме изправиха на нокти от култовост.
8. Не на последно място - няма Хеборик развиващ теории - това смятам да го слагам като плюс за всяка книга в която го няма.
9. В този ред на мисли липсва случайни странични линии за които се чудиш чии го дирят в основното повествование (да визирам безкрайно скучната ми линия на Кътър и Апсалар в четвърта книга).
Минусите ми са (защото не може без минуси)
В края на книгата се омотах страхотно кой какъв е и за какво се бори - нито разбрах кой е бога на джекхите , нито какво стана с него. Не можах да разбера кой е
- Spoiler: show
Други забележки нямам.
Най-интересното постижение на Малазана обаче е следния извод до който стигнах - това е поредица която със всяка нова книга се развива на различни нива като свят и става по качествена като се чете цялата за разлика от други поредици които почват добре но със всяка нова книга затъпяват защото не си развиват идеите.
Най-сетне? В предишните томове има колкото щеш магия изпозвана в бой, като почнеш от свалянето на Moon's Spawn.Най-сетне имаме магически намеси от силово ниво - тоест директно в бой - имаше някои описания които ме изправиха на нокти от култовост.
Абе стигни до осма и ще си говорим пак на тая тема.Най-интересното постижение на Малазана обаче е следния извод до който стигнах - това е поредица която със всяка нова книга се развива на различни нива като свят и става по качествена като се чете цялата за разлика от други поредици които почват добре но със всяка нова книга затъпяват защото не си развиват идеите.

Иначе Маел e древния морски бог.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Еми сори ама свалянето на Лунния къс ми беше особено долнопробно в момента в който го четях , нито знаех за какво става дума нито ми бяха съпричастни армиите (дори не знаех кой кой е и за какво се бори) и изобщо не ми влезе под кожата. Друго си е магията пред портите на Ледерас.Най-сетне? В предишните томове има колкото щеш магия изпозвана в бой, като почнеш от свалянето на Moon's Spawn.
ще поживеем ще видимАбе стигни до осма и ще си говорим пак на тая тема.

мда - вярно . Чак сега се сетих. б.т.в Ето за това говоря като минус - става някъкъв хаос в дадени моменти и една камара имена се споменават които просто не запомням - този проблем ми особено тегав в лунните градини където до средата на книгата бяха забравил половината персонажи. А някак си не върви да чета книгата с тефтерче в което си припомням кой кой е.Иначе Маел e древния морски бог.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Еми за тая работа има показалец отзад
И все пак Маел го има в (убермегаякия незабравим разбиващ ОМГ празнещ) пролог на книгата, та не е като да е трябвало да си го припомняш през петнайсет книги в шестнайсета 
Мен пета не ми хареса толкова основно щото едурите така и не ми легнаха на душата, но няма спор, че е доста добра и реално последната уви книга в поредицата, за която можем да кажем с чиста съвест, че маже. Не искам да те разочаровам
По въпросите ти:


Мен пета не ми хареса толкова основно щото едурите така и не ми легнаха на душата, но няма спор, че е доста добра и реално последната уви книга в поредицата, за която можем да кажем с чиста съвест, че маже. Не искам да те разочаровам

По въпросите ти:
- Spoiler: show
This is it. Ground zero.
E. аз не говорех кое е по-добре написано. Идеше реч, че магия използвана в бой има колкото щеш и във втора и трета книга - примерно като Тейшрен издуха не-нам колко вражески магове от стените на Корал или като Лейди Енви преби няколко армии на Панионците, за да стигне до въпросния Корал. От друга страна, вярно е, че в Ледер използват по-първична магия.Еми сори ама свалянето на Лунния къс ми беше особено долнопробно в момента в който го четях , нито знаех за какво става дума нито ми бяха съпричастни армиите (дори не знаех кой кой е и за какво се бори) и изобщо не ми влезе под кожата. Друго си е магията пред портите на Ледерас.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Цялото го вкарвам в спойлера тага че си е престъпление да спойля подобни обсъждания

- Spoiler: show
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
- Spoiler: show
Аз довърших ПЪРВАТА и въпреки разочарованието ми в началото, след средата и особено последната третина беше страхотна. Като цяло съм с много добри впечатления и съм нетърпелив за още (за щастие има предостатъчно). Чел съм БГ версията и не съм имал проблеми. Има само едно нещо от цялата книга, което не ми стана ясно.
- Spoiler: show
Блог за хора, които не се примиряват с живота в сиво:
http://troshanov.wordpress.com
http://troshanov.wordpress.com
Азатите са някакви супер мистични неща, които поддържат баланса във малазанския свят. Долколкото си спомням тоя просто порасна там, заото имаше нжда от него, за да затвори Раест в себе си. Финнестът пък е различно нещо - в него Раест си държеше суперсилите. Какво ставаше с него накрая да си призная не помня.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests