ShadowDance

Muad_Dib wrote:Алекс, ти бая важни неща не си гледал...

Гледането нищо не е. Преживяването и осъзнаването, виж...

А ако си имал предвид Hard Candy, а не Маймуните - казах, че такова нещо не бих гледал. Виждаш, че дори на компа подбирам зверски.

Амос, репликата на Дем е към Бая.

Току-що изгледах Hard Boiled на Джон Ву, загрявайки за Stranglehold (игра-филм, продължение на въпросния, вече излезе за бокс, скоро и за компютър). Еми разбирам защо е класика. Филмът е от 1990 и екшънът е меко казано разбиващ, то не е хореография, не са престрелки на забавен каданс, не е чудо...А и Чоу Юн Фат си е просто номер едно.

shayhiri wrote:

Muad_Dib wrote:Алекс, ти бая важни неща не си гледал...

Гледането нищо не е. Преживяването и осъзнаването, виж...

А ако си имал предвид Hard Candy, а не Маймуните - казах, че такова нещо не бих гледал. Виждаш, че дори на компа подбирам зверски.

Амос, репликата на Дем е към Бая.

Точно Маймуните имах предвид, за определени филми човек има малко до НИКАКВО извинение да не ги е гледал . За преживяването и осъзнаването - ясно ти е какво съм имал предвид. Не ми пиши глупости, прагът ми на толерантност е доста по-ниско от този на Симеон...

За подбирането - ЛОЛ, казва го човекът който на кино всеки месец ходи на ВСИЧКО възможно което се появи по родните екрани...Лицемер .

Muad_Dib wrote:Не ми пиши глупости, прагът ми на толерантност е доста по-ниско от този на Симеон...

Тогава стига заяждал, щото както виждаш още с първата тънка реплика те избутвам през споменатия праг - а не е като да си админ като Рол, че да можеш да направиш нещо друго по въпроса.

Ходя само на зрелищни и/или добри филми, както всички знаят. (Като големият екран оправдава гледането на зрелищните, ако не са добри.) Алфа дог например очевидно не се класира.

Алекс, ти сам си писал за част от филмите, които си гледал, че са боклуци. И не всички знаят на какви филми ходиш, просто защото не всички ги интересува.

shayhiri wrote:Като големият екран оправдава гледането на зрелищните, ако не са добри.

А който не се интересува, не коментира. Смятам.

Aз така и не разбрах какво общо има това с факта, че не си гледал разни знакови филми. Нещо явно загубих нишката.

Ами ето ти я (нишката):

Muad_Dib wrote:За подбирането - ЛОЛ, казва го човекът който на кино всеки месец ходи на ВСИЧКО възможно което се появи по родните екрани...Лицемер .

Няма да спамим повече, нали?

Рол: ОПРЕДЕЛЕНО няма, повярвай ми

Roland wrote:Всеки от Пришълците си е уникален продукт без аналог с предните. Никой не е ПОДОБРЕНИЕ, те са в различни жанрове дори. А Нещото си остава в пъти по-евтин от който и да е от тях.

Бая, не виждам място за съпоставка, и Сфера, и Бездната са много повече научна фантастика, отколкото хорър.

Миии, Rol, докато го открия това (че не са точно страшни), мина малко време (докато ги гледах де). Особенно с Абис. И понеже много ми харесва, винаги когато го гледам започвам с една такава тръпка. Ехем! Със Сфер, не е толкова силно чувството.

А аз много харесвам всичките Пришълци. И май не ги намирам точно за хоръри. Поне мен не ме плашат много; само подскачам много редовно! И е вярно че са от доста различни жанрове.

Muad_Dib wrote:за определени филми човек има малко до НИКАКВО извинение да не ги е гледал

Усещам, че се вкарвам в беля, но мога ли да попитам ЗАЩО? Не, съвсем сериозно. В доста форуми, и тук включително, съм бил изяждан заради мнението ми, че съзнателното обогатяване на филмовата култура, ако не се занимаваш професионално с кино, не е хубаво нещо. Нито ще ти помогне в живота, нито нищо. Предполагам, разбирате, че не искам да кажа, че не трябва да се гледат класически филми или нещо подобно. Трябва си и още как. Но не за да си обогатяваш културата. И не трябва да си налагаш да ги гледаш. За всеки филм си има подходящо време и настроение. До този извод стигнах донякъде от собствения си опит. По-специално с класики като "Шофьор на такси" - този филм е класика. Няма да седна да го отричам. Вероятно е и наистина гениален филм. И аз, разбирате ли, седнах да го гледам точно защото е класика. Защото мислех, че богатата филмова култура е нещо твърде важно. И, да си призная, бях отвратен. Това е. За филма не помня нищо, освен че го намразих тотално и за момента нямам никакво намерение да си променям отношението към него. Бях на седемнайсет години. Вероятно не съм го гледал в подходящото време, не съм бил и настроен на подходящата честота - та затова. Може би ако го гледам сега, ще е друго, обаче за момента този филм просто не ме привлича. И тъй като това беше вторият филм на Скорсезе, който гледах, намразих и режисьора. Поне омразата към него попремина. Поне малко(като даваха "Нос Страх" по телевизията, седнах да го гледам - обаче току-що се бях прибрал от разходка из планините и бях направо капнал от умора, та го проспах - дали съм пропуснал?). Та, мисълта ми беше, че гледането на класически филми само защото са такива твърде често ме е оставяло с лош вкус в устата. Не само, че не изпитвах удоволствие от филма, но нямаше и удовлетворение от това, че съм го гледал. Затова за всеки филм поне от моята гледна точка си има време и настроение. "12 маймуни" все още не съм гледал, макар че от твърде много време обмислям дали да го направя. Сигурен съм, че ще си заслужава, обаче поне за момента нямам време и настроение за трудносмилаеми филми. Такъв ли е?

BaYa wrote: А аз много харесвам всичките Пришълци. И май не ги намирам точно за хоръри. Поне мен не ме плашат много; само подскачам много редовно! И е вярно че са от доста различни жанрове.

Ти щото не си ги гледала на кино, най-малкото първите два. Както и аз де, първия пришълец го гледах някъде средата на 80те, когато бях на гости на едни близки роднини в София и те имаха видео

@tigermaster - ми не, всъщност гледането за обогатяване на общата филмова култура е нужно, независимо какъв си. Както е нужно четенето за обогатяване на общата литературна култура и т.н. Ако си чакаш на настроенията, никога няма да видиш/прочетеш 1/1000 от наистина качествените произведения. От друга страна пък ако просто се хвърляш на квото ти падне без поне малко да се позапознаеш първо за кво става дума, по-добре да не се хабиш.

That said, точно 12 маймуни, макар и много як, не е точно филмът, заради който ще изям човек, ако не го е гледал

Roland wrote:@tigermaster - ми не, всъщност гледането за обогатяване на общата филмова култура е нужно, независимо какъв си. Както е нужно четенето за обогатяване на общата литературна култура и т.н. Ако си чакаш на настроенията, никога няма да видиш/прочетеш 1/1000 от наистина качествените произведения.

Въпросът е, че за мен не е много важно да съм гледал съответната класика, а да съм я усетил. Да се почувствам удовлетворен, че съм я гледал, а не след това да се чудя защо не съм гледал някой филм с Джеки Чан вместо нея. Надявам се да ме разбираш. Друг е въпросът, че като цяло не съм нормален зрител и някои от любимите на познатите ми режисьори на мен не ми действат добре на психиката. Едно време директно ги отричах. Засега са ми просто безразлични.

Ми тоя спор вече го водихме, ма нека се повторя - не можеш да "усетиш" едно огромно количество по-сериозни произведения, ако нямаш нужния бекграунд. Който идва с гледане. И често с конкретно целенасочено гледане.

Никой не може да изгледа всички общопризнати за качествени и важни за киноизкуството филми, просто те са твърде много и непрекъснато се появяват нови. Тъй че аз не поне няма да се седна да обвинявам никого, че не е изгледал даден филм, колкото и велик и важен да мисля, че е. БТВ, аз не съм гледал 12 маймуни, и не ме е срам да го кажа.

От друга страна, съзнателното обогатяване на филмовата култура е хубаво нещо, дори и да не се занимаваш професионално с кино. Защото с малко усилия в началото и насилване можеш едновременно да си обогатиш културата и да можеш да се се наслаждаваш на огромно количество качествени филми, които иначе би пренебрегнал. Разбира се, не е сигурно, че ще се получи при всеки, но си заслужава да се пробва, и то не с 2-3 филма, но с доста повече, преди да се откаже човек. И не е казано, че трябва да харесаш всичко, което критиците са признали за шедьовър.

това за бекграунда е като цяло вярно, но при киното има нюанси. литературата изисква доста повече време и дедикейшън, киното обикновено е по-непосредствено. по тази причина "трудни" и "сериозни" филми се възприемат по-лесно (дори и да е шоково или дискомфортно), отколкото "трудна" литература.
също, предполагам е ясно, но все пак да се уточни, щото се понамесиха понятията, "класика" не е същото, като "сериозен филм", което не е същото като "труден филм". "казабланка", "малтийският сокол", "гражданинът кейн", етц, куросава от средния период - все класики, които са далеч от трудни за възприемане.
от своя страна "шофьор на такси" е доста алтернативен филм, едновременно много сериозен и на ръба на пародията. и това го прави труден, предполагам.