ShadowDance

Абе някой обръщал ли е внимание на убер кретенските съвети по време на лоудингите?

"Туниките не предпазват толкова добре, колкото човек би си помислил. Дръж си кастърите по-назад от мелето."

и любимото ми:

"Винаги когато можеш, атакувай в гръб. Историята няма да запомни колко величествена е била провалената ти фронтална атака"

Съгласен, че има кретенизми, но имаше и адски полезни неща, които тук доста хора ги открихме трудно сами - като например даването на подаръци. А и този с мотото на Грей Уордъните ми е доста любим.

Хммм, интересно. Играта те изправя пред съвсем реална и "сива" морална дилема в миникуестчето със сина на джуджешката жена в Орзамар:

Spoiler: show

Където се оказва, че той е тейнтнат от даркспоун кръвта и живее в пещерите и те моли да кажеш на майка му, че е умрял, а ти имаш избора да го направиш или да й кажеш истината

А после те "награждава" с +1 одобрение от Уин, ако избереш "благородната лъжа"... Явно се счита за по-милостиво, но за мен пък другият вариант - да й кажеш истината, но пък тя да научи, че дори в това състояние синът й е мислел за чувствата й - е много по-етичен. Давам си сметка, че това почти не е за тоя топик, но мнения?

Аз бих излъгал ако видя че майката е лабилна , и бих избралк истината ако видя че има сили да го понесе (това ако беше в реалния живот - в играта бих клонил към точките в крайна сметка)

Бтв, мързеше ме да си играя да проверявам, но преспокойно може да има герой, който да харесва другия вариант.

Бтв, Мориган gave up the goods

Ееее най-сетне бе. What took you so long?

Доста як куест е този, за който Симеон е разказал по-горе. Баси ей за това най ме размазва Драгън Ейджа и затова го защитавам почти "ревностно" - навъртял съм 50 часа и винаги се намират една купчина неща, които дори не съм видял в играта, много е яко:)

Мен лично почна да ми доскучава след 40 часа игра, писна ми от тия безкрайни дънджъни. Реално играта не е нищо повече от ъпгрейднат Neverwinter Nights 2, всичките тия приказки как DA:O бил наследник на BG2 са просто за забаламосване. Да не говорим, че историята е поредното клише за спасяването на света, персонажите с няколко изключения не са нищо особено и просто отвсякъде мирише на смотано ММО. Bioware просто се излагат

Абе дори да речем, че играта не е нещо гениално, то не значи, че тя не е добра. И не виждам как точно BioWare са се изложили? Изкараха една чудесна игра, която освен всичко друго е и много полиран продукт. Оставяме на страна безумията за DLC-тата, но като цяло играта си е пълен успех. Но явно някой хора сте имали едни други очаквания.

В очите на Делегата са се изложили в обещанията си за наследник на Балдурс Гейт.

Bioware се изложиха, точно щото не си спазиха обещанието. През цялото време Dragon Age се промотираше като наследник на BG2, а тя не може да стъпи и на малкия й пръст. И не съм казал, че играта не е добра, напротив, просто след чудесното начало тя се превръща в дънджън кроул, с изключенията на Денерим и Орзамар. Ако историята и куестовете бяха интересни бих й простил това, но не би. А възможността да си изчукваш парти мембърите е такъв епик фейл за мен, че нямам думи просто.

То щото BG2 има някаква разтърсващо гениална история и не е dungeon crawl 90% от времето...

Не ме разбирайте погрешно, и за мен BG2 е определено по-добрата игра по много причини, но разликата далеч не е толкова фрапираща.

Не, не е dungeon crawl 90% от времето, щото най-малкото има открити терени, в които да се моткаш, имаш цял град да изследваш и т.н. И да, историята й на мен ми беше в пъти по-интересна.

Остро е и това го твърдя като човек, минавал играта два пъти (Бг2). Това, че имаш отворени зони (ака такива под открито небе), по които пак биеш гадинки не променя факта, че пак...биеш гадинки и толкова. Абсолютно не съм съгласен с мнението ти за липсата на "градове" - имаш Денерим и Орзамар, които макар и не огромни са си съвсем стабилно големички, имаш градеца, в който намираш Стен в началото.

За куестове според мен също не си прав, тук още по-флагрантно отколкото за зоните, следните куестове имат до един нещо оргинално в тях:

+този, който Симо линкна по-горе
+Всеки от 4те главни куеста има по два възможни завършека и двата са морално-сиви
+някой от куестовете на персонажите като например на Огрен определено са оригинални, както и на Уин и не се изчерпват в трепане на гадини
+основния куест от Каменния Затворник
+Уордън'с Кийп - куеста и историята към него

И тези са off the top of my head.

И да, играта със сигурност не е Балдур'с Гейт 2, но за мен лично си има своите неоспорими достойнства (виж и средната оценката за ПЦ на геймранкингс ей така за обща култура) и е абсолютно идеалният микс от класическия Байоуеър модел от последните 3-4 години плюс абсолютно всичко хубаво като геймплейни решения от ММОтата.

За довода, ти че играта била скапано ММО - без думи съм, това вече е абсолютно безмислено. Нито има повтаряеми куести, нито който и да е друг от досадните елементи на ММО-тата, да не говорим, че системата за развитие на героя, макар и с ММО-корени, е просто фамозно добре направена и зарибява жестоко.

И последно - ако играта толкова не ти харесва защо си прекарал 40 часа с нея (май с това трябваше да почна, ама те уважавам като мнение и репих да ти отделя малко време).

Не казвам, че играта няма минуси - просто е най-добрата ролева игра тази година (че май последните две направо). Аз лично бях запленен.

Балдурса двойката е равни части crawling (чист бой в дънжън)/exploring (изследване на зони с регулярен бой който може да се избегне)/ диалози и развитие на персонажите.
Общо взето системата е така направена - имаме свят нацепен на зони, като понякога зоните са навързани в пакети от 2-3 свързани тематично.
Повечето пъти обаче са индивидуални.
Системата е следната - всяка зона има главен куест обикновено свързван с дънжън, като освен това в зоната има няколко по малки странични куеста (често свръзвани с някой персонаж от игруемите.).
Редът на действие е - приказки, експлоринг, приказки -> дънжън краул-> приказки ,разпределяне на плячката. Реално погледнато много от запомнящите се зони за легитимни дънжъни в които предимно се биеш и които няма смисъл да посещаваш след като веднъж си ги минал - примерно Сферата, подземията за книгата на Корган, Замъка с троловете, Подземията на Червения и Черния дракон, измерението където е затворен барда, гнездата на Илитидите Бихолдърите и т.н.
Това кото дава усещане за РПГ е че тези дънжъни са нацепени с диалози и събития които движат историята. Така се смекчава усещането че вече втори час дъниш скелети без никаква цел освен да си напълниш инвентара с плячка.