ShadowDance

Mr. Nobody и Ghibli

В така наречения Director's Cut от 1991 (а той не е дефакто такъв):

Spoiler: show

Полицаят който се играе от Олмос оставя в асансьора хартиена фигурка-оригами на еднорог. Такъв еднорог вижда Декърд с съня си. Което означава, че спомените му се имплантирани, т.е. и той е репликант.

Иначе фимлът си е хубав точно защото

е невероятно красив филм, сценографията пълни душата - очевидно е същият екип, който седи и зад "Пришълецът", който не му отстъпва. Общите планове, детайлите, всичко е изпипано адски много.

Заради тези неща, го величае фендъма.

Сюжетът не е нещо велико. Важни са атмосферата, музиката и дрънканиците във финала от героя на Рудгар Хауард...които ако не се лъжа са частична импровизация (оригиналният текст бил доста по-дървен).

И в двете версии които съм гледал са съсипани от студийната намеса.
В оригиналната версия дори имаме happy end в стил американизираната версия на Brasil.

Има една версия - Ridley Scott's The Final Cut от 2007, която не съм гледал.

Elysium 7/10
Pacific Rim 6/10
Idiocracy 8/10

Крудовете се оказа доста приятно филмче, смесица между изхабените до болка айс ейджове и Кро.

http://www.thecroodsmovie.com/

Who framed Roger Rabbit? - класика, която не е остаряла с годините, а комбинацията между анимация и живо кино е меко казано впечатляваща. Интересен експеримент, който е оказал някакво влияние на филмите след него, надявам се.

7/10

After Earth - странен филм, не е типичната фантастика, а някакъв хибрид, който може би крие много повече от едно израстване на младеж сред дива земя. Хареса ми, макар и да не е шедьовър беше достатъчно различен, за да не ми доскучее.

6.5/10

The heat - доста приятна комедия, не очаквах Сандра Бълок да направи такава роля, но добре се справи, имаше смях, имаше и някаква драматична нишка, след Pain & Gain, това е втория филм, който е успявал да изтръгне искрен смях у мен, което ме изненада.

7/10

Metallica Through the never - изгледах го с 39 градуса температура и по някое време съвсем забравих, че съм болен Звука беше много добър, атмосферата също, дори и т.нар. сюжетна връзка не ме издразни, а допълваше много приятно цялостното усещане. И наистина с изключение на една-две кифли и трима козунака, останалите в залата не станаха докато не дадоха и последните букви от надписите

И самата зала беше пълна на макс. С изключение на две песни от по-новите албуми, които не бях чувал изобщо, останалото си беше vintage Metallica

Беше ми супер

Сега чакам да се появят по торентите Man of Steel, Wolverine и още няколко други, че пари за кино вече едвам се намират.

Един short: Keloid
Невероятен е!

Machette Kills: доста по-добър, отколкото очаквах, вече е чиста пародия, и му се получава.
8/10

The Last of The Mohicans е ебати тъпия филм, между другото. Кинематография, музика, един търчащ Дей-Люис и тва е. Сценарият е някакъв връх на малоумието, чак ми ставаше тъжно на моменти.

Gravity 9/10
Thor по нова снощи дето даваха 8/10
Avengers падаме надолу 6/10

Ще си позволя да изкажа несъгласие относно Avengers. Според мен заслужава малко по-висока оценка от 6 (мисля,че му дадох 7 или 8 в imdb). Но може би съм пристрастна

И ти, и останалата част от човечеството. Филмът е размазващ.

Бе то да не харесваш Отмъстителите може, примерно да не харесваш комикси, супергеройщини, тежки на специални ефекти филми...ама да оцени Тор по-високо...хъм.

Nasita13 wrote:Ще си позволя да изкажа несъгласие относно Avengers. Според мен заслужава малко по-висока оценка от 6 (мисля,че му дадох 7 или 8 в imdb). Но може би съм пристрастна

Не повече от три и половина и до 15-та минута. Никой не му търси превъзходен сюжет, просто е утра скучен.

Гледах "Брилянтин". Е, съжалявам, но не успях да разбера защо се счита за такъв шедьовър. Действието беше много антиклимактично, имаше недовършени линии, а мотивацията на героите се основаваше главно на капризи. Имаше хубави песни, но имаше и не чак толкова добри. Въобще имах чувството, че на практика нищо не се случи....

Тор е най-якият Марвелски филм, който съм гледал.

Morwen

не успях да разбера защо се счита за такъв шедьовър

Тя популярността идва най-вече от популярността на мюзикъла, чиято адаптация е филмът.
Това шоу явно е значело много неща за определени поколения...и за нас е напълно извън контекста, дето сме дори от друг континент.

Гледал съм документални филми, където говореха как много неща са иносказателни (не само очевидните заигравки, но има и второ по-дълбоко ниво) и че по време на реалния спектакъл имало по-risqué танци и изпълнения пропуснати във филма.

Аз също не бях особено впечатлен и си го обяснявам примерно с безразличието ми към българския филм Вчера. Не че не ми е ясно какво искат да кажат авторите, но не мога да се свържа с героите и да им съпреживявам.

Май само музиката радва извън контекста на Grease...и имаше там една песен дето даваше две версии на едни и същи събития - от мъжка (леко самохвалска) и от женска гледна точка.
Тя мисля е разбираема за всички.

Dante, you are trolling us...