ShadowDance

Колкото и да обича Кийтс, Симънс просто не му е в категорията и не успява да го опише, което мен ме дразнеше, докато Шекспир, хвален по задължение или пък не, все пак си остава дистанциран от самия сюжет и няма начин да бъде представен като нещо по-малко, отколкото е.

Иначе с Набоков и аз не съм в близки отношения, та ще оставя на някой по-компетентен да светне малко към този ъгъл...

От друга страна мен часттта с Кийтс ми беше тотално безразлична в Хиперион, както в Илиона ме болеше *** за Шекспир. Полетът на въображението, ако ми позовлите клишето, размахът, с който е създаден светът, ей това е многократно по-мащабно и грабващо още в първия Хиперион, отколкото тук. Тук е... стерилно по някакъв начин.

Съгласен съм, "Хиперион" бие "Илион" по въображение и размах, въпреки че няма да е зле и да видим продължението на "Илион" ... То ако вземеш само първата книга от поредицата за "Хиперион", представата няма да е пълна.

Колкото до Кийтс, той по-скоро е въдхновение за "Хиперион", отколкото опит за анализ. Аз си направих труда да прочета Кийтс, точно Хиперионския цикъл (в оригинал), и смея да твърдя, че точно от там идва духа на книгата. Проблемът е, че Кийтс на моменти е прекално абстрактен, и момента в "Хиперион", където той присъства отговаря повече или по-малко на поезията му Затова и е по-трудно за четене

Взех си на панаира президадения "Дюн", сега чета втората книга от вотри том ("Бог-император на Дюн"). Честно казано започна да ми звучи като сапунена опера вече, а и нямам нерви да чета по повече от 10-15 страници на вечер разни "откровения" от всичкото герои. Надявам се поне 3-ти том да е по-добре...

Надеай са Що не четеш евъргрийна преди да правиш такива погрешни покупки? Има ЕДНА книга в тази поредица, която си струва, и това е оригиналният Дюн. Всичко останало е чикия до чикията, включително дечицата и месията, квото и да разправят някои. Аз лично поредицата я зарязах на средата на Бог-император и няма сила на планетата, която да може да ме застави да ги изчета до края.

На това има само един отговор: надявай се

Заех се да препрочета "Еретиците на Дюн" и "Домът на Ордена". Че не си ги спомням много добре. То е ясно защо. А после се захващам с "Дюн: Домът Харконен".

Току що дочетох "Падането" и "Чужденецът" на Камю. Отдавна книга не ме беше впечатлявала толкова много. Всъщност само "Чужденецът" истински ме очарова, "Падането" беше някак изкуствено и това ме предубеди след първите страници.
Сега се боря с втория том на войната на студенокръвните. Уж да си почива мозъкът (то пък един мозък ) ми между изпитите. И все пак като правя сравнение между Камю и Фийст....
Леле майко, по- добре взема да не правя такива сравнения, че ми става страшно ...

Аз споменах ли колко се размина "Престъпление и наказание" с очакванията ми? На средата съм още, но това е толкова... лека за четене книга Прекрасна просто.

Сега привършвам "Краят на вечността" на Азимов. Много ми харесва .

Илион. Дее, нема пускане тая книга, прави бяха хората...

Roland of Gilead wrote:Аз споменах ли колко се размина "Престъпление и наказание" с очакванията ми? На средата съм още, но това е толкова... лека за четене книга Прекрасна просто.

Достоевски е много увлекателен.

Странна птица е Достоевски. Великолепен писател, когато става дума за самата материя на романите (стил, образи и тн.), а в същото време несмилаема философия - някаква типично декабристка мрачност и отчаяние. Впрочем и Толстой така. Едва ли има по-виртуозен "покорител на образи и създател на души", но целия барин-ски морал и християнски ценности "през призмата на аграрната реформа" оставя леко тенекиен вкус. Хауевър, те са велики майстори на езика и (за мен поне) това е достатъчно.

Колкото до Илиум, първоначално изключително ме издразни с Ада и Солженицините "зек-ове". Обаче като се замисли човек, Симънс го прави напълно съзнателно и това го реабилитира донякъде. Хипериона беше много по-добър.

Ааа, какво означава "Кийтс е по-добър от Симънс", като едния е поет-романтик а другия е писател фантаст?! На шах?

....Ц, никога няма да му го простя това с Набоков..

Кое с Набоков, че ми стана интересно?

А Хиперион има доста повече пълнеж де, особено вторите две.

Смилаемостта на т.нар. декабристки мрачност и отчаяние, все би ми се струвало, зависят от смилащия...

Впрочем, ето пълният текст на ADA or ARDOR: A FAMILY CHRONICLE. Текста е с анотации. Аз бих ги пропуснал поне на първо четене.

Може би най-добрата книга на която съм имал щастието да попадна:
http://www.libraries.psu.edu/nabokov/ada/