Препрочитане на Колелото на времето

[Moridin]

Не е някакъв особен спойлер споко ама айде едитвам

[Ghibli]

А за сеанчанците кое им е адекватното? Имат култура, в която хората се третират като вещи и човешкият живот не струва нищо сам по себе си, кое му е якото на това?

[Moridin]

Ами интересно е за строене и писане, и в много отношения доста ефективно като концепция и в реалния свят всъщност. Неслучайно неща като еничари, камикадзета, и т.н. промити самоубийствени наемници и елитни части масово са имали сериозен ефект върху завоевателни акции - просто е работеща система за тази цел, когато животът не е ценност и хората успяват да се самоубедят в това.

Думата "адекватни" ползвах, защото са определено на пръв поглед много по-организирани, кадърни и като цяло мощни от източняците. Робството е готино светостроене, както и разните им табута и политическият ред, а (както писах наскоро и по фейсбук групите) ми харесва как омразата на Артур към седайките намира съвременно отражение в дамане и ай-дам. Харесва ми и Тюрак - супер самоуверен, високомерен с покритие, яко stylish, много мъдър, тоя тип герои ми харесват доста. Също е готино, че ги развиват поне до където съм през погледа на Домон, който е от по-смислените и адекватни персонажи на свой ред, и наблюденията му са интересни.

[Matrim]

Един от проблемите със сеанчанците е, че следват клишето "драконовски закони = ред и сигурност" (също като прословутата липса на бандити в Тар Валон). Те нямат достатъчно голяма армия, че да успеят да налагат ред толкова ефективно в частите от Рандланд, които завладяват, но като по магия всички разбойници изчезват.

Интересно ми беше дали техните зверове включват гролма от Паралелния свят, но статията на @LightOne говори май в друга посока.

Включват, даже тъкмо от някакъв паралелен свят са се снабдили с тях, ако вярваме на писаното из нета.

- интересно ми е по какъв начин Джордан решава да отделя екранно време на героите си. в това отношение определено се различава от други автори на големи поредици, които отделят горе-долу по равно време между главните и мятат по 1 глава на второстепенните. Джордан си следва кривата на напрежение, ако ще да прекара 800 глави с Ранд и две с мацките в Кулата. което е яко като цяло.

Жалко, че във втората половина на поредицата дели горе-долу по равно главите, включително някои безкрайни сюжетни линии, които би било по-добре да ги няма.

[Matrim]

Глави 40-47

Резюме: Мат пътува към Кемлин и настоява гръмогласно, че не е герой. Перин и Моарейн стигат до Илиан, но там ги чакат група Сиви и глутница мракохръти. Но това, не е всичко, оказва се, че един от Отстъпниците е на власт в града. Мат доставя писмото, следвайки изпитания метод катерене по стена. Но малко преди това разбира, че Елейн и компания са в опасност (отново!) и се юрва да ги спасява.

Коментар: A Hero in the Night е една от най-любимите ми глави, тя е като миниатюра на поведението на Мат като цяло. Уж не му пука нито за Алудра, нито за бежанците, нито за който и да е друг, а им помага колкото може. И, разбира се, има го и талантът да се набутва между шамарите. Пък и темата за града, фрашкан с отчаяни бежанци е доста актуална, уви.

Burn me, they might even try to make me fight in their bloody army, if this Cairhien business spreads. Following orders. Light!

Доста модерно мислене от страна на Мат, съмнява ме да им пука дали новите попълнения за армията са от Андор или не. И, разбира се, иронията е, че скоро той ще си има собствена армия.

Mat had finally shown him the sealed letter and told him that he was carrying it from the Daughter-Heir to the Queen. A personal message from a daughter to her mother; no more. Mallia had only seemed to hear the words “Queen Morgase.”

Мат уж обича да пази тайни, а показа писмото неясно защо.

“I’ll help anyone who can pay,” Mat said firmly. “Only fools in stories do something for nothing.”

The important things is that you believe that. Естествено, в типично свой стил, направи точно обратното секунди по-късно. Но пък Алудра го възнагради богато, макар той да не можеше да знае, че така ще стане като се впусна да помага на поредната damsel in distress.

Тази случайна тяхна среща далеч няма да е последната и в крайна сметка ще доведе до

Spoiler: show

изобретяването на артилерията, доста важно развитие за света.

Моарейн продължава да демонстрира пронизващия си поглед, най-опасното седайско оръжие:

Zarine met each Aes Sedai look with a smile, but every time Moiraine turned away, she swallowed and wiped her forehead.
Perrin rather admired her for managing that smile when Moiraine was watching. It was a good deal more than he could do. He had never seen the Aes Sedai truly lose her temper, but he himself was at the point of wishing she would shout, or rage, or anything but stare at him.

Мрачната атмосфера в Илиан (после ще е така и в Тийр) е по-soft magic от това, което следва след тази книга. Тук имаме Отстъпници, които смущават сънищата по един доста по-мистичен начин. Май в Кемлин не е баш така обаче.

Perrin gaped at the thought of this huge woman capering on a table, singing that song—a bit of it came through; “I’ll wear no shift at all. At all”—until Zarine fisted him hard in the short ribs.

Колко романтично! Трябваше и той да я ръгне в ребрата, да види "соколицата" колко е приятно.

From the corner of his eye he saw Moiraine standing to one side, frustration on her face; they were all so mixed together that she could do nothing without endangering friend as well as foe.

Да бе, да, най-малкото можеше да овърже всички с Въздух. Но Моарейн има нездрава любов към fireballs, почти само това използва в битките. Добре, че Сивите са кретени и не изчакаха нашите ора да легнат да спят, btw.

Не е много ясно както точно Моарейн разбра, че Самаил управлява Илиан, да нямат mug shots на всички Отстъпници в Тар Валон и да не дават пръстена преди да си назубрил как точно изглежда всеки от тях? А и да имаха, тя едва ли се е приближила достатъчно за да го види. Но пък диалогът е як:

“Do we leave?”
“Unless you want to make closer acquaintance with Sammael,” she said dryly.

He had been far from the best bowman in Emond’s Field, but among the younger men, only Rand had been better.

Е, тогава защо само Мат вадеше лъка в предишните две книги, IIRC?

Мат изследва как работят фойерверките... добре, че има късмет тоя човек, че иначе е кандидат за еквивалента на наградата Дарвин. Но пък беше готино как прояви бързо мислене и хвърли фойерверкът в огъня, за да изплаши бандитите, които го нападнаха.

Mat thought he remembered him, but he could not bring up a name. He said nothing as he went through the door, and neither did the man. No reason they should remember me. Probably have bloody Aes Sedai coming for people every day.

Ah, Mat, never change, please.

Гениалният план да се покатери по оградата и даде писмото е един от многото фейспалм моменти в тази поредица. Добре, че попадна на Таланвор. Планът на "Гебрил" също беше такъв момент - праща някакъв, който не може да прелива да трепе Елейн, нищо че почти няма шанс даже да я настигне преди да попадне в ръцете на друг Отстъпник. пък и да я настигне как точно ще се справи с три преливащи жени... Мат и той е доста албански реотан - подслуша целия разговор, в който имаше неща като "He wants the world in a day, and Callandor besides. The Great Lord take him!" и така и не заподозря, че това може да е Отстъпник. Даже и като разказа за разговора на останалите, те също не успяха да съберат две и две и да получат четири, трябваше после Ланфеар (или Ашмодеан?) да светне Ранд, че Гебрил бил Рахвин.

Мат се прехласна пред красотата на Мургейз и да си мисли колко хубава е и Елейн, пак казвам, че с Елейн щяха да са по-забавна двойка от Елейн и Ранд, но уви.

“Of course, I did,” Mat said bitterly. “With Gaebril standing right there, and her gazing at him like a lovesick lapdog! I said, ‘I may be a simple village man who just climbed over your wall half an hour past, but I already happen to know your trusted advisor there, the one you seem to be in love with, intends to murder your daughter.’

Добре, че го прекъснаха иначе точно това щеше да направи. Е, не знаеше, че човекът, който бе подслушал е любовникът на кралицата, но все пак щеше да е доста трудно за вярване обвинение. Чудя се все пак как Рахвин не го разпозна, но може би пък той се интересува само от Ранд.

[Marfa]

За оправдание на Мат само ще кажа, че той може би не знае точно кво е Каландор (от няколко глави по-рано Шериам обясняваше на Егвийн, че малцина седайки дори знаели кво е тва (НЕ СПОРЯ КОЛКО Е АСБУРДНО И МАЛОУМНО)), но е възможно некъв селянин от несъществуващото на картата село хич да няма понятие кво е Каландор, че чак пък да се сети, че оня бил отстъпник. Спокойно би могъл да си каже, че е мраколюбец, дето иска да даде меча на Баал-замон - да не забравяме, че по онова време още не знаят що е това Баал-замон.

Но за всичко останало си прав.

[Demandred]

В тези глави продължава да ме дразни как Мат упорито настоява, че единствената възможна причина да го преследват разни убийци е писмото на Елейн, което носи. То бива умишлена самозаблуда, ама чак пък толкова... Колкото и да не му харесва, че е таверен, близък приятел на Преродения Дракон и човекът свързан доживот с рога на Валийр, това са фактите и те са далеч по-логични причини да бъде преследван толкова усърдно. Дори и отвори писмото да го прочете, което за лична кореспонденция си е сериозно провинение.

Иначе са добри неговите глави тази седмица. Арингил и кризата с бежанците там са много добре описани. Причината Мат да тръгне към Тийр е доста изсмукана от пръстите, но трябва да си има convergence в края на тома. Срещата с Мургейз е доста забавна:

Morgase drew an unsteady breath. “Tell me, Thom Grinwell, did my daughter look well when you saw her?”
“Yes, my Queen. She smiled, and laughed, and showed a saucy tongue—I mean. . . .”

Късметът на Мат пак му помогна много.

Интересно е, че Мат в един момент си мечтаеше Мургейз да го направи лорд като награда за разкрития заговор, а в следващите томове е твърдо против подобна възможност и постоянно си мисли колко тъпи парчета са благородниците.

“Andor has a queen, lad. Always a queen. If Morgase and Elayne both died—the Light send it not so!—then Morgase’s nearest female relative would take the throne. At least there’s no question of who that is this time—a cousin, the Lady Dyelin—not like the Succession, after Tigraine vanished.

Това е откровено retconned в томовете след девети. Там Андор става elective monarchy, макар че по традиция почти винаги избират щерката-наследница за кралица. Вероятно идеята е да има повече политическа драма, обаче

Spoiler: show

в крайна сметка почти всичко се реши на бойното поле, та промяната се оказа доста безсмислена.

При Перин също има забавни моменти. Перин целият се изчерви, защото в кръчмата певицата пееше песни с неприлични текстове. В Две Реки са си тотални prudes, горките.

He could never remember Rand or Mat being bullied by women on every side. Or himself, before leaving Emond’s Field. Nynaeve had been the only one. And Mistress Luhhan, of course; she ran him and Master Luhhan both, everywhere but in the smithy. And Egwene had had a way about her, though mostly with Rand. Mistress al’Vere, Egwene’s mother, always had a smile, but things seemed to end up being done as she wanted, too.

Така става, като един glare те кара да трепериш, ще те командорят жените навсякъде...

Но май има нужда някой да го командва, защото се държи като идиот твърде често:

Why me? Rand is the bloody Dragon Reborn!”
He heard the gasps from Zarine and Nieda, and only then realized what he had said. Moiraine’s stare seemed to skin him like the sharpest steel.

Преследването на нашите от мракохрътите беше доста добре като атмосфера, обаче завършекът е леко разочароващ.

[Ghibli]

Burn me, they might even try to make me fight in their bloody army, if this Cairhien business spreads. Following orders. Light!

На мен ми направи впечатление не това за армията а предхождащото го "As long as they don't try telling me again I'm an Andorman just because of some map." Емондово поле е село-държава

Мат уж обича да пази тайни, а показа писмото неясно защо.

И аз се учудих на този момент, малко повече секретност в този конкретен случай беше оправдана.

Спасяването на Алудра беше извадено от филм с Ерол Флин

В тези глави продължава да ме дразни как Мат упорито настоява, че единствената възможна причина да го преследват разни убийци е писмото на Елейн, което носи. То бива умишлена самозаблуда, ама чак пък толкова... Колкото и да не му харесва, че е таверен, близък приятел на Преродения Дракон и човекът свързан доживот с рога на Валийр, това са фактите и те са далеч по-логични причини да бъде преследван толкова усърдно.

Съгласна съм!

Моарейн продължава да демонстрира пронизващия си поглед

Лан добре я натроли на кораба, като спомена Миреле:

A few days earlier Perrin had heard Moiraine ask Lan, in a voice like ice, whether he saw something to laugh at. "I would never laugh at you, Moiraine Sedai," he had replied calmly, "but if you truly intend to send me to Myrelle, I must become used to smiling. I hear that Myrelle tells her Warders jokes. Gaidin must smile at their bond holder's quips; you have often given me quips to laugh at, have you not? Perhaps you would rather I stay with you after all."

Обаче Моарейн продължава да се държи високомерно и хладно с всички. Примерно, капитанът на кораба нищо не й беше направил, докара я където искаше, постара се да й угоди във всичко, не смееше да гъкне, за да не я подразни, тя накрая дори не го удостои с поглед на прощаване. А после, дори когато благодари на Лан, че й е спасил живота, не пропусна да му направи забележка, че не й се е подчинил. Напълно излишно в случая, но тя няма да е тя, ако не покаже на всеки къде му е мястото (по-долу от нея).

Перин е много сладък с изчервяванията си Интересен момент ми беше в неговото посещение в ТАР, когато вижда Нинив, Егвийн и Елейн:

A woman with her hair all in braids laughed a them, and another woman all in white laughed at her.

Жената в бяло е Ланфеар, а другата с плитките знаем ли коя е към този момент или е намек за нещо в бъдещето? Не помня Лиандрин с каква прическа беше описана. Edit: Благодаря, @Marfa !

Също така ми хрумна теория за Силви, която ще споделя, въпреки че всички са убедени, че тя е Ланфеар: можеше това да е самата седайка Корианин Недеал, която се е пренесла в ТАР и си живее там.

Тук имаме Отстъпници, които смущават сънищата по един доста по-мистичен начин. Май в Кемлин не е баш така обаче.

И в Кемлин има странни сънища, споделяни от много хора, ханджията нали това разправяше на Том и Мат: че си чул собствения сън, разказан от друг човек.

защо само Мат вадеше лъка в предишните две книги, IIRC?

Защото Ранд си имаше Меча На Баща Ми(тм), за който се беше хванал като удавник и не би го пуснал за нищо на света, а Перин повече го бива с брадвата. Но все пак Ранд в алтернативния свят във втора книга натръшка онези прииждащи зверове като същи Робин Худ.

Гениалният план да се покатери по оградата и даде писмото е един от многото фейспалм моменти в тази поредица. Добре, че попадна на Таланвор.

Таланвор е много як, дано да има повече от него нататък. Много ми хареса как взе да разпитва Мат накрая, споделяйки предположението си, че Мургейз е под някаква принуда.

В Кемлин беше тягостно заради настъпилите промени, политическата и морална обстановка доста напомня събития от нашата действителност. Новият съветник на кралицата успешно я манипулира, преданият стар приятел е изпратен да се пенсионира на село, задействана е машината на терор - само бегло са споменати някакви разпити с мъчения, но то и това стигаше. Неприятно усещане. Покрай това на Мат разсъжденията колко е хубава Мургейз и как не би имал нищо против, ми се видяха напълно не в час.

Преследването на нашите от мракохрътите беше доста добре като атмосфера, обаче завършекът е леко разочароващ.

Ти пък, Моарейн ги заля с белфир, това беше доста епично! Макар че това беше поредният взел се от нищото ъпгрейд. Не че ми пречи особено, но ако досега го умееше, защо не го използва срещу Агинор и Белтамел в Окото на света? Човек би си казал, че унищожаването на двама Отстъпници бие по важност глутница мракохръти.


Като странична мисъл, малко ми е жал, че Джордан обръща толкова малко внимание на храната. С изключение на сцените с Мат в Тар Валон след излекуването му, когато ядеше за четирима, това беше апетитно. Но при всичкото пътуване насам-натам, кухнята на различните места се състои от едни и същи средностатистически яхнии, чорби или печено месо. Липсва ми аналогът на сушито или шкембе-чорбата в този свят, някакви неща, които на някои места са нормално ястие, а на други се възприемат като странност и екзотика. Дотук само сеанчанците се отчетоха с тяхното кафе От друга страна, може би е по-добре така, без излишно развлачване.

[Marfa]

Лиандрин е с плитките, да. Това било характерно за Тарабон.

[Matrim]

И в Кемлин има странни сънища, споделяни от много хора, ханджията нали това разправяше на Том и Мат: че си чул собствения сън, разказан от друг човек.

Права си, забравих за това.

Обаче Моарейн продължава да се държи високомерно и хладно с всички.

Поне (чалга) певицата не отряза грубо.

В Кемлин беше тягостно заради настъпилите промени, политическата и морална обстановка доста напомня събития от нашата действителност. Новият съветник на кралицата успешно я манипулира, преданият стар приятел е изпратен да се пенсионира на село, задействана е машината на терор - само бегло са споменати някакви разпити с мъчения, но то и това стигаше. Неприятно усещане. Покрай това на Мат разсъжденията колко е хубава Мургейз и как не би имал нищо против, ми се видяха напълно не в час.

То и Ранд едва се отърва от затвор и разпити при срещата си с Мургейз, друг е въпросът, че и двамата с Мат си го търсеха с това нахлуване в кралската градина. Иначе, трябва доста по-зле да стане положението, за да спре Мат да мисли за хубави жени.

Но при всичкото пътуване насам-натам, кухнята на различните места се състои от едни и същи средностатистически яхнии, чорби или печено месо. Липсва ми аналогът на сушито или шкембе-чорбата в този свят, някакви неща, които на някои места са нормално ястие, а на други се възприемат като странност и екзотика.

Точно в тия глави имаше по-различна храна - риба, което доведе цупенето на Файле по този повод и злорадството на Перин, един от по-нормалните моменти в отношенията им. Споко, по-нататък е има и описания на кухните на различните народи, макар и не чак толкова педантични като при GRRM.

[Matrim]

Глави 48-56

Резюме: Нинив, Елейн и Егвийн достигат до Тийр, но биват пленени отново. Мат вижда сметката на Комар, но разбира, че тричките още са в опасност, търси ги ден и нощ и накрая ги намира благодарение на кьорав късмет. Ранд грабва Каландор, Моарейн изтрива от реалността Бе'лаал, Ранд спуква от бой Ишамаел за трети път и този път вече го убива. Перин спасява Файле в ТАР, а Мат помага на wonder girls да се измъкнат от зандана. Ранд най-накраа приема факта, че е Прероденият Дракон.

Коментар: Страхотен финал. Като никога Джордан успява да комбинира кулминациите на всички главни сюжетни линии и да направи така, че всички главни герои да участват във финала, Malazan convergence style.

Ранд пак има малко страници от собствената си гледна точка, но финалната битка с Ишамаел е впечатляваща. Даже отклонява някак струя белфир, което не знам доколко се връзва с hard magic системата като цяло, но беше яко.

He hung in the air, two spans above the floor, glaring at Rand with a rage as fierce as his eyes.

Другаде се споменава, че не може да вдигаш сам себе си във въздуха със Силата, IIRC, ама Ишамаел явно може.

“I am the hunter now,” he said, and stepped through.

Як oneliner.

Моарейн също имаше свой moment of awesome когато пречука Бе'лаал, който я подцени.

Нинив и Егвийн в началото пак се караха детински, накрая все пак се взеха в ръце. Браво на Елейн, че зашлеви здраво Егвийн като оная взе да реве как можело Нинив да не каже всичко на знахарката. Нинив междувременно продължава да мрази неимоверно Моарейн по незнайни причини:

She hated Moiraine almost as much as she hated Liandrin and the Black Ajah, maybe as much as she hated the Seanchan.

Друго, което ми направи впечатление:

Nynaeve was not used to having to convince people, especially not people she had changed swaddling clothes for. The fact that she was only a matter of seven years older than Egwene was of no account.

Мислех си, че Нинив е била към 27 в началото на поредицата, явно не е баш така.

Мат, естествено, газеше, но преди май не ми бе правило впечатление колко много му помогна прословутия му късмет при набега в Камъка. Първо Джуйлин се присъедини към него, после експлозията от фойерверките не го изхвърли от крепостната стена, после Сандар и айилците отвлякоха достатъчно от вниманието на Защитниците на Камъка, че Мат да има шанс да оцелее. Накрая и зашемети без да иска някакъв върховен лорд, който се промъкваше изотзад.

With a grunt he rolled backwards, heaving as hard as he could with his legs. Comar’s eyes widened as he sailed over Mat to crash onto a table, face up.

Мат явно и джудо владее, наистина здраво е качвал нива.

“You, blacksmith. Don’t you listen? Come on, farmboy.”

Shut up, swordsman.

Гибли питаше защо Моарейн не мяташе Белфир в първа книга - има все пак нещо като обяснение:

I have learned things in the last year, Perrin. I am . . . more dangerous than when I came to Emond’s Field.

Хубаво е, че Перин все пак намери време да кове, но дилемата чук vs брадва е малко прекалено буквално описана за моя вкус. И бих предпочел да беше и той отишъл в Камъка вместо да спасява Файлето, но какво да се прави.

The basket hit the floor, and as it bounced, the door behind her opened and Liandrin stepped in, followed by a black-haired woman with a white streak above her left ear. They wore long, colorful silk dresses cut to bare their shoulders, and the glow of saidar surrounded them.

Злодеите тъкмо пленяват Нинив, но тя все пак намери време да обърне внимание на цвета, материала и кройката на роклите им. Priorities!

Mother Guenna е от най-готините епизодични герои, жалко само, че не навря главите на Егвийн и Нинив във бъчва с вода. Разговорът й с Мат беше супер:

“You remind me of my husband, Mat Cauthon. He was a headstrong fool who would sail into the teeth of a gale and laugh, too. I could almost think you’ll manage it.” Suddenly she saw his muddy boots, apparently for the first time. “It took me six months to teach him not to track mud into my house. If you do get those girls out, whichever of them you have your eye on will have a hard time training you to make you fit to be let inside.”
“You are the only woman who could do that,” he said with a grin that broadened at her glare.

Фактът, че Лиандрин и компания я пощадиха беше доста труден за вярване, но какво да се прави. Също като Егвийн, която не искаше да убива Черните, добре че Мат пристигна навреме да им помогне с бягството. И естествено, те го овързаха.

Горкият Том беше в болнични по времето на големия екшън в Камъка.

Мат пак доставяше здраво в комедийно отношение:

Mat shook his head. How many bloody people are on the roofs tonight? All that was needed was for Thom to appear and play his harp, or someone to come looking for an inn.

Some sort of essays, Mat thought. Who would have thought an Aiel would read books? Who’d have thought an Aiel could bloody read?

The Prophecies said that would never happen till the People of the Dragon came. Does that mean we are the bloody People of the Dragon? You, me, Lan, and a few hundred bloody Aiel?”

Тук обаче се поизложи:

Was she a prisoner? Out in the hall? But nobody with a face like that could be one of the people who uses the things on those walls.

[Moridin]

Една лека ръчичка да отложите четвърта до юни?

[трубадур]

Финалът на третата е много нечестен, не само Мат, ми и джоджо е качвал нивата, тъй като изведнъж поредицата най-после си додрапа до епичните висини, именно щото вкара всичкото селяндур на едно място по едно време и си реши проблемите в една нощ и не беше описано две на три. Ръшът на Мат беше мега як, а па успоредно с него как Ранд вършееше като надраска чийт кодовете беше доста удовлетворително. Най-после трябваше да се насират покрай него и книгата не се изложи да достави. Но като цяло не е истина гледната точка на Мат колко бонус точки дава на поредицата и й вдига качеството. Само един герой какво прави, като му се напипа мекото. Да не говорим, че неговата работа е и да компенсира липсата на Ранд през по-голямото време. Матрим може да бяга много по тъча, но за мен той стана едва ли не централния герой, още повече, че постоянно мучи колко не иска да бъде такъв и не очаквах нещо да ми хареса повече от Ранд, ама те.

[Demandred]

Доста силен финал, да.

Всички мъже в тази поредица си умират да спасяват жени от неприятности, ничо чудно, че лошковците толкова често се опитват да правят капани за мъжете по този начин. Което води и до доста от станалите бързо досадни сюжети как героинята Х трябва да бъде спасявана от плен отново...

Mother Guenna има страхотни моменти, а моментът, в който Егвийн отнесе шамара от Елейн, си е класика. Но и Нинив си заслужаваше един, те двете се държаха толкова детински седмици наред, че дори забележителното търпение на Елейн се изчерпа.

Мат си е много забавен, обаче честно казано неговият изумителен късмет доста обезценява постиженията му. Колкото и глупав риск да поеме или каквато и грешка да направи, винаги късметът е на негова страна и нещата се обръщат в негова полза.

При ковашката сцена на Перин имаше един момент, който някак не ми се връзва в сетинга:

The steel had not been left long enough in the slowfurnace to pick up a great deal of carbon from the coal.

Такова разбиране какво е въглерод и как се ползва при коването не се вписва много в сетинга, особено имайки предвид, че Перин е ковач от най-затънтеното село. Иначе хубава сцена, но в следващите томове толкова ми писна от прословутата дилема "чук или брадва", че в ретроспект по-добре да я нямаше.

Ханджията в хана, където Мат намери Комар, имаше доста странни възгледи за чужденците, посещаващи Тийр:

“If you have never seen him before,” Mat said, “how do you know he is a merchant?”
The innkeeper looked at him as if he were stupid. “His coat, man, and his sword. He cannot be a lord or a soldier if he’s from off, so he has to be a rich merchant.”

Иначе порядките там са в някакъв пълен контраст с нереалистично егалитарния Андор, Върховните лордове са полубожества и тотално тероризират населението.

Ишамаел ако имаше малко повече акъл и небеше толкова изперкал, можеше просто да си summon един uber-Callandor в TAR и с него да пребие Ранд, но и на него тотално му липсва креативност там. Преди това Ранд и Бе'лал си направиха джедайски двубой с огнени мечове вместо да използват силата по-креативно...

[Ghibli]

Аз нещо нямам какво да напиша :/

Отбелязах си го това за Моарейн и белфира. Мат кърти, въпреки тоталното несъответствие на някои неща с профила му, но нали стигнахме до извода, че и той е прероден в някаква степен, ок, става. Егвийн и Нинив цепят мрака с тъпота и надутост без покритие и като цяло не мога вече да ги дишам. Елейн като зашлеви Егвийн беше най-удовлетворителната сцена за трите книги дотук. Искам го на гифче като онова от Code Geass. Берелайн има една сцена с две реплики и вече дразни. Перин и Файлето се зеха, какво още... Станахме свидетели на предвестника на появата на един от най-запомнящите се герои в тази поредица, а именно брадата на Перин. И така.