ShadowDance

Tenet - амбициозен опит, който в една по добра Вселена можеше да се получи, но за жалост ние живеем в the worst timeline и дори най-умните ни кинотворци се спъват в първолашки задачи. Нолан е трябвало да остави сценария да покъкри още 10 години, преди да се опитва да го направи.
Ако се гледа само за пуканките като шпионски екшън тип Джеймс Бонд филмът горе долу става, но е доста скучен. Нито героите са достатъчно харизматични, нито екшъна е нещо специално, нито мистерията има достатъчно висок stake, че да ми пука за ставащото на екрана. Така бих писал на филма една 6-ца и да си бега.
Ако обаче го разглеждаме като интелигентен sci fi трилър със главовзривяващи идеи и размах, нещата стават доста по-интересни за обсъждане. Без да се впускам в спойлери мога да кажа, че всъщност съм доста горд от постижението на Нолан. Сценарият избягва почти всички лесни за пропадане дупки в плота. Ако гледаме само събитията, случващи се във филма, историята се движи достатъчно смислено и логично, без телепортации и други подобни проблеми. Това е двойно по-впечатляващо като се вземе предвид колко завъртян и труден за следване е подобен тип сценарий, и колко малко филми се справят със timetravel истории без да загубят краката си и без да размахват твърде широко ръцете си (без да проверявам списъци се сещам само за F.A.Q.A.T.T. и Predestination). Дори мога да се похваля, че почти разбрах какво се случва във филма на механично ниво сцена по сцена само на едно гледане, нещо с което Primer не се справи дори след 2 гледания и четене на статии. Да, базовата идея не е нещо гениално и е по-скоро извинение за Нолан да снима сцена наобратно, но филмът достатъчно добре спазва вътрешната си логика, за да му дам бонус точки.
До тук всичко е супер и дори бих писал една 7-ца и бих похвалил Нолан за усилието. Ноо, ако отдалечим камерата малко от носа на Джон Вашингтън и погледнем цялостната картинка нещата бързо погрозняват. Сега, тук си говорим за субективни неща и всеки е свободен да си оценява филмите както си иска (стига да спазва вътрешната си логика). За мен например в подобен тип истории е важна мотивацията на героите и злодеите почти колкото е важно актьорите да са харизматични и екшънът да е на ниво. И е важно тази мотивация също да е смислена в контекста на филма. Специално във "интелигентните" снобарски филми като тези на Нолан, е важно и вътрешните закони на филма да не се чупят твърде често и твърде много заради rule of cool моменти.
Това дълго предисловие цели да обясни защо смъкнах на филма цели 2 единици и му пиша финална оценка 5-ца, заради две непростими за мен plot дупки.
Спойлери за края на филма:

Spoiler: show

1. Заради начина по който работи обърнатото време, не е възможно Протагонистът да е recruit-нал Робърт Патисън години в миналото, както той самият твърди накрая. Във Тенет не съществуват прескачания на време. Единствения магически tool с който се работи е обръщане на посоката му. Т.е за да се озове протагонистът години в миналото това значи че е прекарал години във обърнато време. Това не е стриктно plot hole и е възможно да се е случило наистина (why though, само за да се позволи емоционалната сцена накрая, която така или иначе е крадена от Доктор Кой историята със Ривър Сонг). Но за да е възможна, протагонистът е трябвало да прекара тези години в обърнато време, носейки си въздух, защото както знаем обърнати хора не могат да дишат нормално течащ въздух. Т.е или някак си се е обърнал заедно със въздушен и хранителен запас траещ години. Или е правил множество малки скоци, което пък изисква да е имало въртележки в миналото, до които да е имал достъп, което страшно много усложнява историята без да има смисъл от това.

Spoiler: show

2. Цялата мотивация на бъдещето да води война за формулата е безсмислена и чупи логиката на обърнатата ентропия както е описана във филма. Ако обърнат ентропията на целия свят, от тяхна гледна точка светът ще си продължи нормално напред и няма да gain-нат нищо. Ресурси няма да се появяват магически, земята няма да става по-млада, защото relative to them, светът ще се движи в същата посока. Т.е цялата фабула на филмът почива на огромна плот дупка.

Пикачу детектива се оказа нещо толкова сладко и забавно, че нимоа. Хареса ми, че е правено с любов към оригинала, но и се ебава с него хуморът ми напомня на ygotas малко, което е супер яко.

Хареса ми естетиката. Много нови игрални адаптации на детски предавания обичат да са дарк и грити и със супер умряла та естетика (Уинкс/Дисни/етц) , но тва успя да е шарено без да е супер евтино и криндж. Синът на Бил Наи мн мяза на Андрю Скот обаче

Ченгета без значки. Въпреки всички клишета и въпреки, че съм го гледал около 10-на пъти си остава една от най-добрите комедии от такъв тип. Оставя позитивно усещане. Има баланс с уклон към стартиращата, може би онези години политкоректност. Малко е странно, че са минали почти 20 години откакто е изкаран. Може би от този тип подобен филми има, заедно с Ченгето от Бевърли Хилс двете най-запомнящи се мелодии. Която е опънинга, не е официалната тема.

Най-накрая гледах Birds of Prey (ad the fantabulous emancipation of one Harley Quinn) и получих каквото очаквах. За щастие очаквах доста забавен филм с готини идеи, готини актьори и готин екшън. Горе-долу това си представях от трейлърите на Suicide Squad едно време, добре че вторият опит беше толкова успешен.

Въпреки заглавието тези Birds of Prey (ако правилно разбрах, че Харли няма да е една от тях) всъщност заеха доста заден фон. Дори взети заедно трите (четирите?) нямаха толкова голяма роля във филма, колкото Харли, но Марго Роби е прекрасна, така че не се оплаквам. Та въпреки заиграването с някакви по-интересни идеи на моменти, филмът си остана най-вече popcorn spectacle, но доста добър в това отношение. Съжалявам, че не го гледах на голям екран.

Въх, нещо ни е ухапало явно. И аз вчера го гледах, ама ми е по-мех оценката. Готини костюми, един-два момента между персонажите и донякъде екшън sequence-а в лунапарка (като заснемане, не като хореография или пълнокръвност, там демиджа е пълен), ама като цяло ми беше супер разхвърлян и тонално неконсистентен. И беш е странно как е хем предимно безкръвен, хем накрая злодеят

Spoiler: show

буквално експлодира на парчета.

нейде 4-5/10 е

Доста от тези неща мога да ги приема, ама тонално неконсистентен? Тонът не беше сериозен, но през цялото време си беше комедиен, цветен и "леко" комиксов. Малко ми напомня на не чак толкова стилизирана версия на Скот Пилгрим всъщост.

Забравих да спомена, че освен това уикенда гледах Dracula Untold. Бих казал нещо лошо за него, но не помня достатъчно три дни по-късно

Не ви разбирам - за мен Birds of Prey е бич за човечеството
Напълно пропилян потенциал. Джърни Смолет-Бел има няколко хубави момента като Блек Кенъри и... това е. Този отбор заслужаваше много по-добра интерпретация. То най-важната героиня за този отбор - Барбара Гордън - изобщо я няма. Но който го има, е зле Образите на Рене Монтоя и особено Касандра Кейн са толкова сложни и многопластови в комиксите, а във филма са абсолютно тъпи и плоски. Сюжетът ми беше много скучен, историйката е елементарна и не е достатъчна за цял филм. Костюмите ми бяха много грозни - жълтия гащеризон на Харли и широките панталони на Хънтрес бяха ужасни. Цялостно ми е негледаем И тази интерпретация на Харли ми е много слаба и неприятна. Препоръчвам да пробвате анимационния сериал - ето там имаме наистина качествена Харли.

Monster Hunter - въх мале. Обаче Пол веце Андерсън и Мила Йовович минават през тоя живот с чийт кодовете. Бате пол квото изиграе решава, че ще го прави на филм и му метат некви милиони да се вихри колко му душа иска. Освен това трябва да има някакво неписано правило, че като имаш Тони Джаа, не му цъкаш сцените с пеесе къта на секунда, докато се млати... и по-точно пребива жена ти, ама те. В тоя филм едновременно нищо не се случва и всичко, ръшнат е до безобразие и влачи, такова нещо отдавна не се беше пръквало, особено за толкова много пари. Реално представлява дебилното отроче следствие невменяемата оргия между pitch black, джурасик парк, годзила, starship troopers, кралят на скорпионите, мумията, power rangers, добави и "финия" усет за монтаж и пейсинг, които пол разви в късните резидент ивъл филми, произволен биткаджийски филм, на моменти дори ми напомни на Cutthroat Island, а никой филм не бива да достига такива висини и разбира се прическата на рон пърлмън. Няма таква перука. И получаваш култ до безобразие. Филмът е безпощадно глупав, негледаем на моменти, но толкова много радост донесе с безпардонната си простотия, че не мога да му се сърдя.

Space Sweepers / Spaceship Victory - корейска space opera, която заимства елементи от де що са им попаднали sci-fi филми, сериали и комикси. Това е най-досадното, няма собствен тон и стил, всичко в него навява смътно deja vu. Не се предполага да е homage или пародия, просто безумен колаж от популярни "космически" идеи с вмъкната тук-таме азиатска мелодрама...ама от най-ревливите. Историята е стандартното "космически бродяги срещу всесилна зловеща корпорация".
Жалко, защото ефектите и дизайните са с върховно качеството.

Аз на тва горното не изтраях. Беше ужас, именно щото визията е все гепена от някъде, а персонажите нефелни. Но съм и силно против, че има хубави ефекти. Като нещата не се мърдаха бива, изглежда добре и на моменти бие на фотореализъм, ама още първата гонка беше по-зле от wall-e например, от друга страна пък харесах трейлъра на мортал комбат и дет се вика търпимостта ми към калпавост на ефекти и анимация е спрямо предаването явно.

Uncut gems беше доста брутално изживяване. Доста краустрофобичен и задушаващ, а и музиката и всичките шумове в едно бяха много натоварващи. Но ми хареса.

Адам Сандлър прави брутална роля. Просто уау. Адам Сандлър, човека с тъпите комедии игра невероятно. Кевин Гарнет игра толкова добре, че си мислех, че е актьор, а не че наистина е футболист.

И най-накрая разбрах успях да сложа лице на името Ерик Богосян

Чудя се на кое да ида на СФФ? Мисля макс 1-2 да гледам.
Хванаха ми окото Бразилия и „В настроение за любов“ https://www.imdb.com/title/tt0118694/
ПП> Дом на киното още ли е със гадните седалки?
https://siff.bg/bg/movies

Ченгета без значки, за незнам кой път. Според мен е многопластов филф и ти дава добро настроение.

Hustlers ми хареса що годе. Джей Ло беше невероятна и съм изненадана, че не е ползвала каскадьорка, а всичките сцени на пилона е тя. Жена на 50 години. Разкошна беше.
Лизо беше тоталния криндж и като актриса (пълно бездарие) и тия сланини. За сметка на това Карди Би беше много яка и точно на мястото си.

Повечето ми проблеми са технически, на Констанс Уи косата беше потрес. Осветлението беше ужасно, особено в клубните сцени много зле. Монтажът и звуковото оформление бяха крака. И много от сцените влачеха и можеха да бъдат по - добре направени. Оценявам фактът, че жените в тоя филм не са сексуализирани предвид тематиката, ама положението беше Скорсезе за бедни.

Гледах Лигата на Зак Снайдър

Хареса ми, определено е по-добра от Джостис версията. Не е великолепно и т.н., но е добре направено и затова ми хареса. Беше ми забавно да видя кои от тъпите шеги са били на Уидън и кои са си били все пак от самия Снайдър Уондър уомън беше страхотна. В Уидън версията имаше повече сцени с нея и Батман, където се загатваше романс. Тук това беше махнато, вместо това тя имаше доста повече сцени с Аквамен, като си бяха warrior buddies и аз се изкефих, защото от филмовата вселена те двамата са ми любимите. Флаш също беше доста як тук, както и Киборга. Батман май беше изтеглил късата клечка, защото нямаше дори една хубава екшън сцена и като цяло нямаше арка.

На 99% никога няма да видим планираните от Снайдър Justice League 2 и 3, но ми хареса, че тук поне вече знаем каква е била идеята. И хем имаме добра самостоятелна история в този филм, хем имаме ясни насоки за това каква щеше да е цялата рамка. Така че съм доволен.