ShadowDance

До скоро четях третия том на Песен за огън и лед на английски, стигнах до средата и сега рядко я похващам. Сега чета 5-ти том на Чунг Куо на английски пак, на компютъра, обикновено с бебето в ръце, нерядко се случва и да го кърмя тука Ще го увредя от малък, ей!

СВършвам "Знакът на Хаоса" и почвам "Рицар на Сенките'!

Дискусията покрай Лукяненко и Стивънсън ме накара да си взема "Снежен крах". Но още съм в началото.

Йе-е-е! Thraxas is back!
Най-после "Серпис" пуснаха двете нови книжки от поредицата. Доста ги забавиха, ама по-добре късно, отколкото никога. Право да си кажа, вече бях загубил надежда. Мислех, че и те са му теглили чертата, също като "Бард". Значи имало и съвестни издатели в тая държава!
Взех си томчетата днес и още довечера ги подхващам.

Току-що прочетох Neverwhere и се оказа много хубава наистина. Доста се коментира тук, ако не се лъжа, така че само толкова за нея :)

Йе-е-е! Thraxas is back!

И аз така. Този "Снежен крах" никак не ми върви. Но за сметка на това съм на средата на единия Траксас.

Роджър Зелазни - Господарят Демон

Аз пък почнах Илион. Доста яко засега, пък и нещо съвсем заспах на петия малазан

"Изменяща се земя" на Зелазни. Вече съм към средата иии... ми бива, ама не ми харесва кой знае колко. Пък може към края да стане яка, знам ли.

Хм, ми добър е "Илион"-а, даже много. Дразнещо е, че другарят Бъчваров явно не е запознат с торинската плащеница, та я кръщава воал и какво ли не още (не ми се прови да гледам), но това се преживява.

Разбира се, ако Дельвиг започне, ще плюе огън и жупел по използването на набоковите герои по такъв начин, но тъй като аз не съм чел "Ада", мога спокойно да си чета "Илион" без да ми влияе по какъвто и да е начин...

Бе докато я четях, цвилех от кеф, ама сега нищичко не ми е останало от нея :/ Едно такова... обеднен и опосредствен Хиперион всъщност... Ама да видим Олимп, пък после ше мислим...

Нито е обеднен, нито е опосредствен, а на всичкото отгоре не е "Хиперион" :Р Направо ще си позволя да протегна крак към границата на приличието, като кажа, че не е и по-зле. А за един кратък миг дори ми се стори, че сонетите на Шекспир са по-дълбоко анализирани в "Илион", отколкото Кийтс и поемите му в Хипериона. И мога да се аргументирам, не се съмнявайте!

Иначе в момента съм с нос, забит във "Вариациите на Еднорога" и току-що си прочетох за кой ли път "У дома си е Палача". Не знам защо, но наред с "Господаря на светлината" този разказ е от нещата, които ми вдъхват уважение към Зелазни. Някои хора го могат и това си е...

Не са анализирани по-добре от Кийтс...
Но да видим и "Олимп", де, че нещо Калибан не е баш както трябва. Ма знам ли, мож пък да е някакво по-специално авторово виждане.

Виж сега, Кийтс е много над нивото на Симънс, независимо от личния ми вкус, и това си личи - когато се опиташ да напъхаш съзнание, надминаващо твоето собствено, в някакъв смотан модел на поведение, винаги се получава принизяване, напук на най-добрите намерения на автора. В Хиперионите това се усеща, защото Кийтс играе роля и дребните детайли, които му развалят фасона, си личат добре. Докато в "Илион" Симънс се е ограничил само до анализи на сонети, където няма как да сбърка. От тази гледна точка се е справил по-добре.

Ама наистина, преди Олимп нищо не може да се каже...

Любимец, за разминаването в нивата съм абсолютно съгласен. От друга страна, и Шекспир не му е на нивото, каквото и да си говорим. Пак казвам, не съм чел Набоков, не мога да коментирам там какво е положението.
Но в Хиперионите поне си личеше, че обича Кийтс. Докато сега, в "Илион", си личи, че Шекспир го е чел по задължение...