„На населението му пука за това, за което го програмират да му пука“ не е грешно твърдение, но е силно опростено и само частично вярно.
Може би Амелиа и Роланд, като нещивеещи в България, не успяват да видят добре вътрешните сили, които движат едно общество. Защото такива сили има – поведението на българите не е просто функция от действията на САЩ, нито от действията на Русия, има си и свои сили. И ако обвиним за всичко Русия, снемаме отговорността от себе си и от собствените си недостатъци.
Вярно е, че хората се радикализират. Но това не е просто контролиран от Русия процес, това е един масов глобален процес на радикализация в света. И България е част от него. В момента българинът се сблъсква с теми, които са му били доста далечни и това, че се изправя срещу тях, го провокира да им реагира остро. Да, преди десетина година масовото съзнание не е било толкова настроено срещу ЛГБТ хората. Но и тогава тези хора са основно невидими, съществуването им не се отчита, и реакцията на средния българин логично е „Да си правят каквото искат, само да го правят вкъщи.“ Сега вече за хомосексуалността се говори много – по филмите непрекъснато има такива герои, по новините се коментира въпросът за гей правата, за законите и т.н. И съвсем естествено тази реакция, която ѝ преди не е била особено положителна, засилва първоначалните си тенденции и става „Мразя ги тея джендъри, да ми се махат от страната!“. Същото е и с бежанците. Няма как да си радикален, когато това е някакъв чисто теоретичен въпрос тип „Трябва ли да помагаме на хората, бягащи от война.“ Но когато въпросът наистина стигне до твоята граница, когато къщата на някой мафиот, разположена до твоето село, се напълни с 20 човека, които са коренно различни от теб и не показват никакво желание да се присъединят към твоята култура и манталитет, тогава се радикализираш. За религията – да, почна да се говори с реторика тип „ние си имаме наши, православни ценности, няма да се откажем от тях“, но тя е директен отговор на налаганата от управляващите реторика „вие трябва да станете европейци, да приемете новите европейски ценности, да не бъдете прости балканци“. И впрочем не само християнската общност се радикализира – мюсулманската общност също се радикализира, джамиите стават все по-активни, централното мюфтийство завежда все повече дела за стари имоти и т.н. И дори това радикализиране го надценявате – по вашите думи Атака, проруска на думи, щеше да печели избори с огромно мнозинство, а те са трета глуха. (Имаше преди две години един забавен случай как Волен се хвалеше, че му е връчен еди-какъв-си ценен руски приз, награда за заслуги към някоя руска държавна институция, снимки се показваха на медала, възхвали… После се оказа, че такова нещо няма, руските чиновници потвърдиха, че такова нещо се дава само на местни академици и церемонията е в друга част на годината). И ГЕРБ, проевропейските и прозападни на думи, продължават да си властват и не отстъпват и крачка на власт.
За медиите – ясно, че свободни медии няма и всички тук прикриват корупционните схеми на управляващите и на лица като Пеевски. Но не мисля, че четенето на западни медии ще подейства толкова отрезвяващо като някаква велика панацея, защото, шокиращо, но и в западните медии няма информация за корупционните схеми на Пеевски

Дори бих казал, че по международни въпроси, нашите медии са напълно лишени от позиция (било то и позицията на Пеевски) и директно копират от CNN или BBC. Братовчедка ми работеше три години в много известно радио, имаше и стаж няколко месеца в една от най-големите телевизии, и ми разказа точно това – за всички международни новини заръката е просто да се търси информация от CNN и BBC, да се преведе възможно най-дословно. Но наистина елементаризирате процесите ако вярвате, че хората директно попиват казаното от медиите, без да отчитате контекста и вътрешните сили. Спомням си когато излезе новината, че книгата Пипи Дългото Чорапче ще се редактира и баща ѝ от крал на негрите ще стане просто „крал“. Новината беше изказана в БНТ в съвсем прилична и неутрална форма, точно копие на западните статии по въпроса. В много сайтове се появи новината, съвсем прилично отразена. Но за средния българин отношението към чернокожите е чисто теоретичен въпрос, над който може да се философства и човек може да изживее живота си без нито веднъж да види на живо чернокож или, ако е от София, без нито веднъж да размени две думи с чернокож човек. Но „Пипи“ е нещо реално – това е книга, която хората са чели като деца, може би единствената книга, която са прочели (не случайно в българската версия на „Голямото четене“ влязоха толкова много детски книги – просто хората са спрели да четат, след като са преминали детството). „Пипи“ не е абстрактна – тя е светиня. И българинът реагира остро, че му се посяга на „Пипи“ – това съвършено произведение на изкустното, тази изконна ценност, този мил спомен от детството – това вече няма да е същото, не и за неговите деца и внуци, те ще четат редактираната версия, лъжата, цензурата. Този процес си е мнооого вътрешен и не е просто влияние на руски тролове. Да вярвате, че тяхното влияние е толкова силно и да пренебрегвате вътрешните сили, които движат човека, ми се струва толкова тъпо, колкото твърдението "детето ми, нищо че вижда хиляди хетеро целувки всеки ден, ако случайно види на улицата двама мъже да се държат за ръка, ще реши и то да стане гей". И вие така - нищо, че навсякъде има само американски книги, филми и сериали, нищо, че сме в НАТО и ЕС, нищо, че основните медии поддържат про-западна реторика, ние сме руска губерня, щото в интернет тролове пускат анти-гей коментари.
Впрочем, и за пуснатото от Мели се чудя дали наистина човекът е ТОЛКОЗ тъп, което е възможно, или се прави обратното - антикампания, при която съзнателно се публикува такова нещо, че да се изкарат такива мнения като задължително платени и спонсорирани отвън.