
Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Абе така и не си паднах по Снари, въпреки оня добре написан фик. Просто са ми тотално несъвместими и очевидната им канонична хетеросексуалност ми пречи да ги възприемам в тая светлина. Но пък сега си намерих няква canon compliant история със Снейп и Хърмаяни. Като се има предвид, че тея двамцата са най-интелигентните (по презумция) герои в тея книги, мисля, че могат да произведат с романса си нещо по-достоверно от онова яловото и необяснимо между Рон и Хърмаяни. Авторката изпада в изблици на лилава проза, когато описва секс сцените, ама засега навръзва сюжета по по-смислен начин от Роулинг. 

- Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
Прочеох в нета Стоманено сърце на Сандерсън. Мисля, че това е най-слабата му книга. И все пак явно има интерес, защото видях, че може би ще има втора част.
Прочетох и 100 годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон. Не я препоръчвам, автора е преразказал Форест Гъмп, само дето главния герой е още по-тъп и от Форест. Само дето Форест е по-скоро наивен де, и се интересува от поне една жена. Второстепенните също не струват... И тази боза е световен бестселър, даже и филм снимали... Много бързо забравят хората или не четат достатъчно май.
Прочетох и 100 годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон. Не я препоръчвам, автора е преразказал Форест Гъмп, само дето главния герой е още по-тъп и от Форест. Само дето Форест е по-скоро наивен де, и се интересува от поне една жена. Второстепенните също не струват... И тази боза е световен бестселър, даже и филм снимали... Много бързо забравят хората или не четат достатъчно май.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6591
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Безсънието си има и плюсовете. Примерно това, че съумях да прочета три книги за четири нощи, което не ми се беше случвало. И все някакви криминалета, че се четат лесно.
"Тайната на жълтата стая" на Гастон ЛьоРу се оказа много приятно и много класическо криминале, което обаче при мен поне не достигна пълния си потенциал - най-малкото защото бях гледал - а и превеждал - доста подобни случаи в "Джонатан Крийк" и съответно разкрих какво и как се е случило доста бързо. Явно е трябвало да го прочета по-рано.
"Шинджу" на Лора Джо Роуланд също ми допадна. Атмосферата е убийствена, а класовите разделения в средновековна Япония са показани много по-брутално, отколкото в "Шогун" на Джеймс Клавел, например. Естествено, в началото през главата ми минаваха разни сравнения с произведенията за съдията Ди - все става дума за някакъв дръпнатоок, който разследва убийство - но се отказах. Най-малкото защото самата ситуация налага напълно различен подход към разследването на случая. Все пак смея да твърдя, че Роберт Ван Хюлик е по-добър писател. В моментите, когато трябваше да описва терзанията на главния герой със синовен, служебен и незнамсикъвси дълг, авторката на "Шинджу" беше толкова пресолила манджата, че тези абзаци бяха страшно неприятни за четене. А и не само там. А и главният герой просто не е толкова готин. Все пак книгата по-скоро си заслужава.
"Сатанинско сборище" на Пол Дохърти всъщност ми хареса повече, при все че средновековна Англия никога не ми е била особено интересна. Адски плътна атмосфера, готин главен герой и случай, достатъчно заплетен, но и основан на реални събития. За нещастие има повече любовни глупости от необходимото, но се преживяват. Хареса ми доста и скоро ще подхвана втората книга от поредицата.
"Тайната на жълтата стая" на Гастон ЛьоРу се оказа много приятно и много класическо криминале, което обаче при мен поне не достигна пълния си потенциал - най-малкото защото бях гледал - а и превеждал - доста подобни случаи в "Джонатан Крийк" и съответно разкрих какво и как се е случило доста бързо. Явно е трябвало да го прочета по-рано.
"Шинджу" на Лора Джо Роуланд също ми допадна. Атмосферата е убийствена, а класовите разделения в средновековна Япония са показани много по-брутално, отколкото в "Шогун" на Джеймс Клавел, например. Естествено, в началото през главата ми минаваха разни сравнения с произведенията за съдията Ди - все става дума за някакъв дръпнатоок, който разследва убийство - но се отказах. Най-малкото защото самата ситуация налага напълно различен подход към разследването на случая. Все пак смея да твърдя, че Роберт Ван Хюлик е по-добър писател. В моментите, когато трябваше да описва терзанията на главния герой със синовен, служебен и незнамсикъвси дълг, авторката на "Шинджу" беше толкова пресолила манджата, че тези абзаци бяха страшно неприятни за четене. А и не само там. А и главният герой просто не е толкова готин. Все пак книгата по-скоро си заслужава.
"Сатанинско сборище" на Пол Дохърти всъщност ми хареса повече, при все че средновековна Англия никога не ми е била особено интересна. Адски плътна атмосфера, готин главен герой и случай, достатъчно заплетен, но и основан на реални събития. За нещастие има повече любовни глупости от необходимото, но се преживяват. Хареса ми доста и скоро ще подхвана втората книга от поредицата.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
- Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
Прочетох я и аз, много ми хареса. Основното положително качество е чувството за хумор на главния герой, което доста пъти ме накара да се смея с глас. Иначе е написана така, че задържа интереса до последно; не омръзва в нито един момент. Много леко усещане за подобен сюжет, чете се с удоволствие, интересна е, препоръчвам.stealth wrote:Марсианецът на Анди Уеър (The Martian, Andy Weir) - Беър Грилс пасти да яде, човекът на Марс го удря в земята - как с подръчни средства да си направим въздух, вода и храна. Уеър си пада фен на космическите технологии и общо взето всичко, което се случва е подчинено на наука и логика. Отдавна не бях чел толкова бързо и все пак да остана доволен - авторът на практика е описал една напълно възможна мисия за изпращане на хора на Марс и постоянно присъствие там. Не, че не сме го чели и преди - трилогията Марс на Ким Стенли Робинсън (или поне нейното начало, наченките на тераформирането), или гледали - Мисия до Марс (btw правата за филмиране вече са продадени, ще има филм по книгата). Не, че няма и някакви дребни (дори няма да ги споменавам) трески за дялане, но като цяло доста добра нова научна фантастика.
Основното отрицателно качество е, че поне на пет места в текста числото 40 е написано като "четиресет", поради което астронавти и хора на ръководни позиции в НАСА изведнъж почват да звучат като цигани от махалата. Но пък като се изключи това, преводът е доста добър.
П.П. Според някакъв интернет сайт въпросното четиресет е включено в официален правописен речник. Мисля да ходя да взривя БАН. Кой е с мен?
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Войнстващото невежество респектира чак БАН-ските старци. 

The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6591
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Това е все едно да узаконят "двасет" като еквивалент на "двайсет" и "двадесет"...
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Морве, според речника дублетните са четиридесет/четиресет. Логиката на академичното тяло при разгорелия се спор беше, че то хората така му викали. Не знам в коя част на България му викат така, и академичното тяло не знаеше, а ако ще се съобразяваме с изговора, по-логично би било да бъде четирсет. Въобще този речник се оказа пълна смешка. Пълен е с недомислици от кора до кора. По-тъпи бяха обясненията. На въпроса защо мАсло и маслО вече не са дублети и правилното било маслО отговорът беше, че то в София така говорели...
Тайгъре, прав си. ОТИДЕ ЛИ НА ЛЕКАР?????????????
Тайгъре, прав си. ОТИДЕ ЛИ НА ЛЕКАР?????????????
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6591
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Не. Днес ме викнаха много спешно на бившето работно място да оправям някаква документация, че нямало кога иначе, та денят замина за това. Ама ще живея, май. Кръв няма вече, а и кашлицата поизчезва...
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests