ShadowDance

Ставаме доста оф-топик с тия спойлъри, но все пак:

Spoiler: show

Погледнах набързо в последната книга:

The big man laughed, riding a bay horse that could have almost gone shoulder-to-shoulder with a Seanchan boar-horse. “I knew that you would ask this thing, Gambler!”
“Well, then you should bloody well have an answer prepared.” Mat felt his face flush as he anticipated the reply.
“No, you are not one of us,” Hend said. “Be at ease. Though you have done more than enough to earn a place, you have not been chosen. I do not know why.”

Малко е двусмислено, но мисля, че имат предвид най-вече подвизите му в този живот, а не в някакви предишни, но знае ли човек, може във всяко превъплъщение Мат да е тавирен, който е пратен от Колелото спасява положението. Но няма много индикации, че промяната от втора книга насам е заради някакви спомени от предишни животи, виж като получи спомените на други хора в следващия том вече въздействието им е съвсем явно.

Като цяло доволен от главите.

За частта на Мат съм съгласен с Гибли --- яко приключенско фентъзи, и Мат е една идея по-мако гъз отколкото иначе.

Трио българка за пореден път изумява с желанието си да се бута между шамарите и да влиза в явни капани. Почвам да подозирам, че знаят, че са главни героини в книга и няма да пукнат скоро и просто не им пука.

Решението да дадат писмото на Мат беше... айде да съм мек, ВТФ. Те това ви е човекът, на който най-много може да разчитате, нямам думи...

Разходката в света на сънищата беше много приятна за четене. Интересното е, че аз от самото начало си бях убеден, че бабката е Ланфеар. Коментарите за Иши-то са доста издаващи. Естествено може и да е Бела, таз кобила си е мега съмнителна.

Защо седайките не се разпитват една друга непрекъснато - предполагам че е просто практика, наложена през годините, за да могат да съществуват заедно, защото представи си ги тия почти безсмъртни(!) жени(!) с магически сили(!) да почнат да си задават една на друга въпросчета от типа "а ти защо снощи на приема беше с прическа като моята?" и "тази рокля прави ли ме дебела?", честният отговор на които не се забравя и след столетия.

@Ghibli spot-on коментар

With Callandor in your hands, child, you could level a city at one blow.

Как точно ще стане това, като Каландор е предназначен за преливащи сайдин, сиреч мъже?

Това според мен е едно от многото недоглеждания на Джордан в ранните книги.

Ghibli wrote: ↑

Tue Mar 31, 2020 11:35 am

Защо седайките не се разпитват една друга непрекъснато - предполагам че е просто практика, наложена през годините, за да могат да съществуват заедно, защото представи си ги тия почти безсмъртни(!) жени(!) с магически сили(!) да почнат да си задават една на друга въпросчета от типа "а ти защо снощи на приема беше с прическа като моята?" и "тази рокля прави ли ме дебела?", честният отговор на които не се забравя и след столетия.

Е те са прекарали векове да си усъвършенстват увъртането, шикалкавенето и подвеждащите коментари, все ще се измъкнат от даване на честен отговор

Понеже лагвам с четенето, сега дойде моментът, в който праведно да се възмутя от начина на посвещаване на посветените. И когато го четох за първи път, беше безумно, а сега - още повече. Имаш тер ангреал, за който нямаш грам идея кво прави. Не знаеш къде води. Не знаеш къде си пращаш хората. Единственото, което знаеш е, че в общия случай попаднеш ли там, нямаш никакви спомени, че си от друго място. На какво разчитат? На чистото любопитство? На убедеността, че ако желаеш да станеш седайка, ше се метнеш през неква врата, нищо, че нямаш грам идея какво е това нещо? (за обратния път говоря) На чистия късмет кандидатката да не се озове в неприятна ситуация и да не бъде убита примерно?

Тия жени наистина са тъпи, егоцентрични и самовлюбени пръдли.

Второ. Извинете, ама наистина трите грации седяха в кулата сигурно има-няма две седмици. Мат беше изцерен почти при идването си, да кажем с ден-два закъснение, щото береше душа и няма как да е било по-дълго време. Избяга оттам почти веднага, още недоизлекуван. Грациите поеха по същото време. В най-добрия случай да са преседяли там месец, ако и толкова. Дистанционно ли учат?

Инак си личи как Джордан още няма избистрена концепция за аджите - при лечението на Мат всъщност май жълти нямаше. Зелените с бойната аджа вече ги обсъждахме, наистина е тъпо. Впечатлението е, че цялото им котило си седи в града и чака лошите да нахлуят на орди...

Смешни са и характеристиките им - кафявите са отвеяни и с вечно забутан в книгата нос, белите са безчувствени, червените са зли лесбийки, зелените са разпоретини...

Така, продължавам напред!

А по-рано ми се сърдеха като викам, че са детски книжки (в сми инфантилни). Той джордан така си пише, скачане на главните герои от ситуация в ситуация, да се случва нещо, за да не ги държи на едно място. Похват, който дразни дори да е на филм, където са само 90-100 минути, а тука при книга, където нещата могат да се оставят да дишат и е по-добре, щото човек има повече време да ги осмисли и не е бомбардиран от звук, музика и експлозии и като цяло кара цялата картинка да изглежда инфантилна. Но тъй като реално скука няма на много са им се замазали очите, нищо че причинно-следствената е пожертвана като стой та гледай.

Ако не друго тази поредица постоянно ме кара да се сещам за ранния малазан, където беше нонстоп действие с огромно количество неприятни герои, но не ми оставяше усещането за глупост от страна на автора.

Точно Малазана да се дава за пример тук ми е доста странно, там сюжетът е още по-безумен в ранните томове и се движи благодарение на тотален идиотизъм от страна на голяма част от героите, да не говорим колко откровени retcons има.

Може, може, не е като да не е минало буквално над десетилетие от как го четох и да съм с розовите цъкли, освен това помня реално втора (която е единствената книга, където ненавиждам 500 страници, за да се кефя на финалните 300) и пета основно, некви парчоци от първата също ги има. Ма и не смятам да го препрочитам та ще си остане тъй. Докато това го чета ся на възраст, дето въобще не е благосклонна към подобни дивотии.

Но не помня нещо в малазана да бие простотията, която е нинив например - проста пача, която са наясно, че може да прелива само, когато е ядосана, демек в момент на възможно най-кофти взимане на решения и вместо да й сложат тъпия гъз да се учи я пращат да дири конспирация. А после как я раздават като властна жена и с некъв космополитен житейски опит, демек й е лесно да маневрира сред култури и раси, докато Елейн е неква пета дупка на кавала, става, ако наистина не бяха прекарали под месец в кулата и основно из шубрака преди това (въпреки че във втората все пак прекараха повече време в замък, та може да се е ошлайфала там малко). Пак - бясното действие и местене на пейзажа помага да не се обръща много внимание и по диагонала се ядва. А и все пак кльопам аниме бълвоч, а тази книга е едва ли не родител на всичките. Отново - не знам колко Джордан е популярен сред аниме/манга драскачите, но като развитие на персонажи, държане и взимане на решения, все едно са грабили от тая поредица с кофите.

Плюс че третата беше първата книга от поредицата с реално задоволителен финал, а и включването на Мат като човек с гледна точка не е истина колко вдига кеф факторът. Но и да се чете по-сериозно само ми докарва главоболие. Как си превключих гледната точка на шлок фиеста бая по-лесно се минават страниците.

Глави 32-29:
Резюме: Мат и Том хващат първия кораб, но се налага да убият група "разбойници", които се опитват да убият Мат. Перин освобождава айилец, затворен в клетка и двамата изтребват цяла дузина Бели плащове. Но, по-лошо, той среща прословутата соколица. Ранд също убива дузина хора без даже и да чака да го нападнат. Междувременно, Нинив, Егвийн и Елейн попадат в плен и слушат лекции на тема живота на айилците.

Коментар: Мда, рязко се покачва нивото на екшъна. Само wonder girls не убиваха хора, а мърдраали, тримата тавирени не се впечатлиха особено от действията си, а Мат и Перин явно са качвали доста нива в two-handed staff/axe между втора и трета книга.

Интересно е, че Ранд хич не се впечатли и от това, че уби жена, по-нататък даже и Ланфеар няма да иска да напада. Подозирам, че Джордан още не е бил сигурен дали ще има и още книги след третата, затова Ранд е доста по-напред с лудостта, отколкото в четвърта книга. Макар, че пък има и куп пророчества, споменати в този том, които се сбъдват много по-нататък, така че знае ли човек... Сцената, в която Ранд не само изтрепа цяла групичка, ами и подреди телата им да коленичат пред него беше доста grimdark.

Мат също не се впечатли особено от убийствата, които извърши, макар и при самозащита. Лекцията на тема Тийр, която капитанът на кораба му изнесе още преди да се нанесе беше доста насилена, особено "леките" намеци за лорд Самон. Пропуснах да отбележа липсата на разбойници в Тар Валон, за която стана дума и в предишната глава - по-нататък обяснението е, че наказанията са големи, но то и в нашия свят куп страни са пробвали драконовски мерки за дребни престъпления, но обикновено това не работи, просто защото повечето престъпници не мислят, че ще бъдат заловени.

Не ми е много ясно за чий дявол Моайрейн спира във всяко селце да търси следи от Ранд, като знае, че се е насочил към Тийр. Както и как не го настигнаха като те са на коне, а той бе изоставил своя. Перин нагло почука веднъж и влезе при Моарейн - толкова се беше ошашавил от това, че Файлето го зяпаше. В Две Реки, всички жени само Ранд ли са зяпали?!
Белите плащове пак се изложиха като кифладжии, да кажем, че Гаул е нинджа, но и Перин не се затрудни особено да заколи неколцина от тях.

Перин подслуша Ланфеар и Ишамаел и след това даже и разказа това на Моарейн! Чудо на чудесата. Моарейн обаче се поизложи с отговора си и реакцията не Перин ми хареса:

“Well, thank you very much for that,” he said bitterly. “You did not have to scare me to death just so you could tell me there was no need to be frightened!”

Hopper и неговото "летене" също беше як момент, а намеците, че Ба'алзамон всъщност не е Тъмния вече бяха съвсем явни:

“I serve.” Despite her words, she stood tall and defiant. “I serve the Great Lord of the Dark and none other. Forever!”

Егвийн и Нинив се караха като осмокласнички, а Егвийн се държа доста глупаво в някои моменти - първо се уплаши айилките да не пленят Елейн, защото едно време воювали с Андор - все едно тогава не са воювали със всички западни страни. После пък изтърси, че и тя и Верин не можели даже да си представят как така в Шара купували и продавали роби. Нинив демонстрира на два пъти, че е номер едно в Церенето, а айилците засега мачкат:

As they circled, the Aiel drummed their spears against their small hide bucklers. Thrum-thrum-THRUM-thrum . . . thrum-thrum-THRUMthrum . . . thrum-thrum-THRUM-thrum. The Myrddraal turned with them, and their eyeless faces seemed uncertain, uneasy that the fear their gaze struck into every human heart did not seem to touch these.
“Dance with me, Shadowman,” one of the Aiel called suddenly, tauntingly. He sounded like a young man.
“Dance with me, Eyeless.” That was a woman.
“Dance with me.”
“Dance with me.”

Нинив демонстрира и белфир... абе, въобще много качване на нива пада в тая книга. Малко не разбрах какви са тия разбойници, които така спокойно търгуват с мърдраали, ама карай да върви.

Rand does look like an Aiel. Well, he looks like the pictures I have seen of Tigraine, too, but she vanished before he was born, and I hardly think she could have been his mother anyway.

Foreshadowing-а на Джордан на второ четене изглежда толкова очевиден, но на първо мисля, че пропуснах повечето такива неща.

The Maidens do not dance the spears with one another even when our clans do, but the Shaarad Aiel and the Goshien Aiel have held blood feud between them over four hundred years, so Chiad and I felt our wedding pledge was not enough. We went to speak the words before the Wise Ones of our clans—she risking her life in my hold, and I in hers—to bond us as first-sisters

Само на мен ли ми е неясно как изобщо са станали толкова близки приятелки Байн и Чиад ако клановете им се мразят толкова?

Looking at her, Egwene felt a sudden odd affinity for the woman. She could not understand it. She looks like Rand’s cousin, that’s why. Yet even that feeling—almost of kinship—could not stifle her curiosity.

Ще трябва да чакаме цяла книга, за да разберем, че тази "близост" към Авиенда е защото тя може да прелива. Човек би си помислил, че това се учи по-рано в Кулата, но то и Егвийн е пропуснала повечето уроци все пак.

Най-ключовата дискусия е само преразказана, язък:

That had been one argument Nynaeve won. Their clothes. Egwene had maintained that Aes Sedai always wore the best, even when they traveled—she had been thinking of the silks she wore in Tel’aran’rhiod—but Nynaeve pointed out that even with as much gold as the Amyrlin had left in the back of her wardrobe, and it was a fat purse, they still had no idea how much things would cost downriver. The servants said Mat had been right about the civil war in Cairhien, and what it had done to prices. To Egwene’s surprise, Elayne had pointed out that Brown sisters wore wool more often than silk. Elayne had been so eager to be away from the kitchen, Egwene thought, she would have worn rags.

Но няма страшно, по-нататък може да видим всички подробности за това как Мат си избира кон, Тюон плат за рокля или отношенията между Моарейн и шивачката й. И как Файле пере коприна, нали @Marfa?

Да, тук тепърва качва левъли Чакам с ужас нататък!

Тия глави наистина бяха само екшън от началото до края, и доста смърт струпана наведнъж, паралелно във всичките линии.

Мат и Том продължиха с приключенията, Мат ми харесва с менталитета "да става каквото ще", осъзнава рисковете, но не го е грижа, за разлика от жените, които просто не им хрумва какво може да последва от действията им и за пореден път се държаха като кокошки, но за тях по-надолу.

Най-много ми хареса частта с Перин, разходката му из света на сънищата и - ако щете вярвайте - срещата с Файле. Знам, че я мразех едно време и имаше защо, но все още е нормален персонаж и дори е сладка. Репликата й "Казвам се Мандарб" и реакцията на Перин ме накара да се засмея Имаше и сравнително човешки разговор между Моарейн и Перин, направо изпълнен с топлина, като за нея, и с култовата реплика

You sometimes forget, Perrin, that you are a good looking young man. Some girls admire a pair of shoulders.

Ранд тук е вече много луд, което е въздействащо за четене, но наистина не се връзва с това, че по-нататък е доста по-добре. И все пак начинът, по който изби хорицата, беше шокиращ. Според мен те бяха невинни, между другото, освен последния, който се беше взел от нищото - предполагам, че това беше преследващият го сив убиец от сънищата на Егвийн. И на мен не ми стана ясно как успяваше пеша да е все пред Моарейн и компания, чудя се дали онази нейна реплика не е вярна - наистина Ранд да е открил някакъв чийтърски начин на придвижване, може би дори без самият той да осъзнава, че го прави.

Моментът с настояването на Егвийн да облекат коприна беше много wtf, ама много. Както и на Нинив държанието след засядането на кораба, с настояването да се наврат точно където е най-опасно. Каква беше тази тяхна самоувереност не знам, все едно не знаят, че всички седайки се движат винаги в комплект с охрана (освен червените де) и че една стрела в гръб им стига. Тъкмо започвам да си мисля, че ги разбирам, и те правят нещо такова. Елейн в този епизод беше най-добре откъм прояви на идиотизъм, е, то другите две просто не й оставиха шанс за действие. Оцеляха благодарение на луд късмет и защото дойдоха аийлците да ги спасят, при това не видях някоя да им благодари. И все още не е ясно какво смятат да правят, когато стигнат в Тийр и не дай си боже намерят черната аджа, изобщо с каква идея тръгнаха да гонят враг, който има всякакво преимущество пред тях и ги иска точно там, закъдето са тръгнали.

Аз наистина обаче съм с впечатлението, че Мат е някакъв прероден персонаж, който започва да връща спомените си. Поне това наистина би обяснило внезапно придобитите му таланти, неистовата омраза към седайките и прилива на разум. Най си личеше, докато го церяха, като им крещеше на древния език.

Ранд действително е плашещ. Избръмчал е тотално. Струва ми се, че Джордан, царство му небесно, е планирал всичко да приключи в четвърта-пета книга, но после е размислил. Никак не се връзва сегашното му поведение с онова, което следва нататък, дори и да го отдадем отчасти на продължителното лишаване от сън. И аз също съм на мнение, че онези хора бяха съвсем невинни, за разлика от сивия, който явно ги използваше, за да стигне до него. Странна работа несъмнено.

Мат обяснява, че баща му го бил учил как да върти тоягата, което си е отявлен реткон, защото две книги не прояви хич талант в това отношение, но какво да се прави. На мен ми е по-интересно как изведнъж стана толкова уверен - репчи се на разни стражи и на капитана на кораба без да му мигне окото. Поне от седайките още има някакъв страх, даже прекален, но останалите хич не го плашат, колкото и да разправя наляво и надясно, че не бил герой.

Също така е интересно, че е изцяло концентриран върху мисията си - мнозина други на негово място като се видят за пръв път в живота с толкова пари щяха да гуляят здраво поне една седмица. А той не, качи се на първия кораб, дето сигурно пукната жена няма, да не говорим за други забавления.

За групичката, която Ранд нападна - на тая "търговка" с десет човека охрана в средата на нищото и без да са споменати никакви каруци със стока много ме съмнява да й е чиста работата. Сега, че Ранд е изтрещял тотално е ясно, той нападна и Перин, и Егвийн в ТАР, но в случая може и да е извадил късмет и групичката наистина да е искала да го убие.

Като стана дума за лишаване от сън, той и Перин не знам си колко нощи поред почти не бил спал, но това не му попречи да насече на парчета Белите плащове.

Каква беше тази тяхна самоувереност не знам, все едно не знаят, че всички седайки се движат винаги в комплект с охрана (освен червените де) и че една стрела в гръб им стига.

Вярно е, че си търсеха белята, от друга страна тия прашки, които ги повалиха за две секунди от значително разстояние и разбойниците, които им видяха пръстените пак от такова разстояние бяха трудно предвидими.

Доста интересни неща има в тези глави.

Терминаторщината на Мат с тоягата продължава да ме дразни, тук утрепа двама от раз, като ги "наръга" в гърлото снея, без въобще да се изпоти дори. А Том демонстрира изумителна атлетичност за човек на неговата възраст, който е пиян и куца. Речта на капитана на кораба им как трябвало всички седайки да бъдат изтрепани или поробени беше доста WTF, имайки предвид, че са на метри от Тар Валон и той счита Мат за агент на Мургейз, най-близката съюзничка на Кулата.

Егвийн определено не се представи в добра светлина. Първо при гледката на разрушенията от войната в Кайриен реши да не показва нормална нормална човешка реакция, защото трябвало да поддържа "Aes Sedai serenity", после се сопна на Елейн, която показа такава нормална реакция, и то с следния малоумен аргумент:

“I know all of that, Egwene, but it does not stop me feeling for the Cairhienin.”
“I have heard lectures about the wars Andor fought with Cairhien,” Egwene said dryly. “Bennae Sedai says you and Cairhien have fought more often than any two nations except Tear and Illian.”

Последната такава война е отпреди над 30 години, а самата Елейн има за баща кайриенски принц.

След това идва и момента с роклите, вече споменат. Егвийн не само, че настоява непременно да са копринени, но и си мисли, че причината Елейн да се съгласи с разумния аргумент на Нинив е само защото не иска повече да помага в кухните. Въобще детинската борба за лидерство между Егвийн и Нинив продължава с пълна сила. Елейн им се води по акъла, за да поддържа мира, макар очевидно да е най-подготвена за подобна роля за момента и знае далеч повече за света извън Две Реки. Планът на Нинив да слязат от страната на гражданската война и да ходят 6 мили из пустош, бъкаща от бандити, беше безумен. Имаха лодка на разположение, защо просто не отидоха с нея до селото? Защо толкова бързат, че да не могат да изчакат няколко часа или дори ден-два да излезе от засядането техния кораб, също не е ясно. ОК, плановете на Джордан изискваше да се срещнат с Авиенда, обаче обяснението е тотално изсмукано от пръстите.

След това имаме потвърждение на теорията ми, че жителите на Две Реки са забележително твърдоглави не само в преносния смисъл. След като отнесоха по един удар с камък от прашка, Егвийн и Нинив се освестиха без сериозни наранявания, обаче Елейн беше със счупен череп и на път да умре. Тия бандити, които се опитват да ловят седайки живи и да правят сделки с мърдраали, са безумно смели и си го отнесоха както можеше да се очаква. Нашите героини най-накрая показаха малко от потенциала си за унищожаване на врагове и тотално размазаха трите мърдраала. Оттук нататък горките мърдраали тотално престават да са сериозна опасност, нашите твърде много левълнаха.

При Перин най-забавното беше като нахлу в стаята на Моарейн и я видя разсъблечена. Белите плащове стигнаха дъното на некомпетентността, Гаул с малко помощ от Перин изтрепа десетина от тях с голи ръце две минути след като бе стоял доста часове в миниатюрна клетка и цялото му тяло е схванато.

Мен лично Файле не ме дразни много, Перин е къде по-досаден от нея, когато са заедно. Засега поведението ѝ е съвсем адекватно. Перин от друга страна не чак толкова, голямо мислене му удари, защото някакво момиче го загледа за две минути, чак реши да се обърне към Моарейн, тоест е бил наистина много притеснен. След това дори разказа на Моарейн всичко, което видя в ТАР, което си е май първият път, в който някой от тавирените прави това, без да скрива нищо. Не е ясно защо е толкова изненадан от факта, че Отстъпниците са на свобода обаче...

Сцените с Ранд са кратки, но въздействащи. Тук обаче наистина изглежда много по-близко до лудостта, отколкото в следващите томове, а това, че уби жена без колебание и преди тя да го е нападнала, също никак не се връзва с действията му по-късно. В Две Реки обаче са царе на самозалъгването, дори след срещата с героите на рога и другите събития в Фалме Ранд продължава да не е сигурен, че е преродения дракон...

БТВ, забавно е как постоянно нашите герои споделят легла с приятелите си от същия пол, дори и когато са бъкани с кинти. Мат и Том го правят тук, после Егвийн, Елейн и Нинив дори сами избраха да са в една каюта, въпреки че имаше други свободни, хановете при пътуванията почти винаги са претъпкани и се налага пак да делят легло...

Аз май се движа горе-долу с Марфа и бях решил тоя път да напредна малко, без да чета вашите репорти Та ето едно обобщено мнение за средната третина на втори том, грубо казано, сори ако повтарям казвано вече:

- интересно ми е по какъв начин Джордан решава да отделя екранно време на героите си. в това отношение определено се различава от други автори на големи поредици, които отделят горе-долу по равно време между главните и мятат по 1 глава на второстепенните. Джордан си следва кривата на напрежение, ако ще да прекара 800 глави с Ранд и две с мацките в Кулата. което е яко като цяло. От друга страна обучението в Кулата е тотално неглижирано, което не го помня да беше така.

- бях забравил, че Сеанчан толкова рано се намесват в играта и ми беше интересно почти всичко около тях, изглеждат значително по-адекватна пасмина от рандлендци. Интересно ми беше дали техните зверове включват гролма от Паралелния свят, но статията на @LightOne говори май в друга посока. Бях забравил и за печата.

- цялостната линия със Селийн разтяга suspension of disbelief до немай къде. Ранд все пак е умерено адекватен персонаж и просто няма как да не си дава сметка колко абсурдно се държи тя и колко подозрителна е. Междувременно ми беше умерено забавно групирането му с Хюрин и Лоиал - изглежда на пръв поглед случайно, но ако се вгледаш, виждаш как за Джордан просто е било удобно да има подобна селекция персонажи, за да развива играта между Ранд и Селийн.

- ако не се бях спойлнал от вас за Ингтар, наистина щеше да ми дойде като гръм от ясно небе. Което значи, че или е добре написано цялото това, или пък е тотално от синьото. Като стигна края, ще кажа

- стилът на Джордан продължава да дразни силно на места, на други да е доста изчистен. Това е странно като за автор, който все пак има нелоша кариера преди да почне Колелото и ме кара да се чудя дали просто е писал за по-непретенциозна публика или по някакъв неведом начин това е било нивото като цяло в ранните 90 във фентъзито Все пак са години след някои мастърпийси на Зелазни, та би било странно. Може би най-любимата ми дървения, претендираща да звучи епично, беше тази:

Dragonmount, where the Dragon had died. Dragonmount, made by the Dragon’s dying.

Почти удря в земята безсмъртното омазване на Сандерсън с оная (анти)климактична сцена с The Almighty и Далинар. В ретроспекция - както казах(ме) и още в началото на препрочита - @Interpreter всъщност е свършил доста добра работа заравнявайки тия дивотии, при все спорните лексикални избори. Нямам в момента българските под ръка да верифицирам, но не си спомням този криндж.

Моридине, това от Сандерсън дето си го споменал ми прилича на зловещ спойлер, и ако е тъй, направо

За Мат и аз мисля, че не е съвсем просто себе си, със сигурност някаква трансформация се случва и с него. Няма лошо де, във втори том се държеше като задник, така че промяната е добре дошла.

Demandred wrote: ↑

Mon Apr 06, 2020 6:53 pm

След това имаме потвърждение на теорията ми, че жителите на Две Реки са забележително твърдоглави не само в преносния смисъл.