Да, в този бизнес правилото е най-бързият печели. Аз затова съм такъв hoarder на книги и имам запас от нечетени книги за буквално години напред, в БГ тиражите са толкова малки, че за по-неизвестните автори 2-3 години след излизането на дадена книга вече е трудно да се намери на място различно от панаира на книгата, или от прекупвачите, които пускат книгите на тройни цени
В тоя ред на мисли и аз съм така с Румо, другата преведена книга от серията Замония. И тя има някакви супер високите оценки...
Но пък сигурно до няколко години ще излезе в читанката, така че няма да сме капо.
Anyway, докато си правя почивка от Елантрис прецапах няколко YA книги с променлив успех.
Дочетох си трилогията
Leviathan на Скот Уестърфилд. Слабичка е, язък за хайпа за лавиатани c/у мека роботи комбат, най-доброто нещо от цялата трилогия си остава бруталната илюстрация от първа книга.
- Spoiler: show
Има разни интересни събития от истинската история, умело вплетени в сюжета, като борбата за влияние над и индустриализация на отоманската империя от книга 2, или приключенията с Панчо Виля от книга 3, но като цяло си остава стандартен формулаичен YA драг с основен фокус романса, но написан така, все едно авторът е отдаден християнин, или просто не разбира много добре как разсъждават тинейджърите.
4/10
Cytonic (и много по-доброто заглавие на български -
Към Никъде) - се оказа поредната стъпка надолу в серията. Нещата не са чаак толкова зле, колкото ги представи Роланд в ревюто, но пак са доста зле. Просто всички събития и разкрития, които присъстваха в тази книга не трябваше да ги има и вместо нея трябваше да има съвсем различна трета книга. Иначе чисто технически няма сюжетни дупки и всички обяснения са логични, но това не ги прави интересни или желани. Нуждата на Сандо да тъпче на едно място с формулата си и всеки път да обръща какъвто там конфликт има, на турнир по куидич с изстребители и трениране на нов тийм, който да трябва да се сработи с протагонистката пък е съвсем необяснима за мен. Може би има лоши съветници и фокус групи ли, ддз, ама наистина почва да изпуска нишката на всичките си поредици, след всичките години хайп май си е повярвал че може да пише по 10 книги наведнъж и да запази качество, еми не става така.
5/10
La Belle Sauvage (книга на праха #1) на Пулман за сметка на това ми хареса доста - напомни ми за една друга доста приятна YA книга - Nation на Пратчет. Най-вероятно ще разочарова хората, които са си я взели с очакване на продължение на епиката от трилогията Тъмните му Материи. Чисто технически книгата изпълнява тази роля, демони щъкат навсякъде из страниците, сюжетът е директен прикуъл на Златния Компас и множество важни герои от другата поредица се появяват и тук за камео или дори с големи роли, но не там е фокусът на книгата. Разкрития за същността на света, митологията на мултивселената или дори развитие на основния конфликт почти липсват, вместо това книгата се фокусира, back to basics style, върху coming of age перипетиите на протагониста си, Малкълм, неговите малки лични драми, и трудности в живота. И е много по-добра за това. Просто Пулман за разлика от много други YA автори, знае да пише и знае как се изграждат убедителни образи. Помага и това, че героят му Малкълм е перфектно нацелен като настройки. Притежава детската си наивност и неопитност, но е и доста самостоятелен и умел (както са били децата в миналото), но без да е overpowered. На моменти изглежда прекалено умен, но както казах само на моменти, като цяло е много приятен за четене образ, много далече от кахърните вечно грешащи и влачени от сюжета герои, с които е изпълнен жанра.
8/10
И като стана въпрос за кахърни образи, ще завърша поста с
Children of Virtue and Vengeance, продължението на Деца от кръв и кост, което май трябваше да се казва Деца от рев и сополи, щото всичко е яко депресия човеек. Стила на авторката е претърпял видимо подобрение спрямо първата книга - явно е взимала уроци (при себе си, щото е професор по творческо писане все пак). Вече ги няма преповтарянията на едно и също събитие, главите са кратки и сюжетът се движи напред без спирка. Но освен динамиката, подобрение има и в образността на прозата. Общо взето по всеки показател Томи Адейеми показва еволюция в писането, дори, смея ли да го кажа, на места е писала вдъхновено.
Друг голям плюс на втората част е, че има много повече добре написана магия и фентъзи екшън (ако и магията да е една идея по DnD-ска отколкото ми се искаше след заявките за африканско фентъзи - пак се опира до missile type магически атаки, bending магия тип Avatar TLA, и изричане на заклинания). Но не всичко е цветя и рози. Сюжетът и decision making-а на героите все още са nonsensical. Драмите и караниците между партито са все така насилени от авторката и от тип, ако седнем и си изговорим нещата, всичко ще се реши за 10 страници, но айде вместо това да се цупим и да не си говорим и даже да взема тайно да избягам през нощта и да предам всичките ни тайни на врага или нещо също толкова дебилно. Във важната част - coming of age-ването, романса, и развитието на героите, авторката никаква я няма. И накрая завърши с ужасно тъп клифхенгър, който едновременно нямаше никаква логика да се случва, обезмисли всичко, което се случи в книгата, не вдигна stakes-овете по никакъв начин, и по никакъв начин не хайпна за третата книга
просто уау.
6/10
. По-модерните читатели може би ще бъдат отблъснати от старовремския приказен стил на писателя, но под тоновете пикареска се крие здраво фентъзи, а под него се крие wit и владеене на езика, не виждани от Пратчет насам.
