ShadowDance

Хахаха. Ей за тва аниме става дума:
http://myanimelist.net/anime/14833/Maoyuu_Maou_Yuusha

Главната е няква поредна цицолина, но поне се занимаваше с някви обществено-полезни дейности там (като картофите например).

Gekkan Shoujo Nozaki-kun Specials ep. 4 - кеф в най-чиста форма. Включително и това, че е безбожно кратък.

Добре, че ги оставих да се съберат и ги изгледах един след друг тея спешъли

На вълна Шиничиро Уатанабе съм и изгледах Zankyou no Terror. Два пъти за 2 дни. Щото първо го ледах сама и още същия ден изнасилих и Сашко да го гледаме заедно.
Добро е, много. Има нещо от Eden of the East, нещо от Death Note, нещо от Durarara, МНОГО от GitS:SAC... Направо все едно гледах 2nd Gig като усещане (и качество). И понеже това е комбото Уатанабе + Йоко Кано, задължително имаме добра визия, анимация и убийствен саундтрак. Давам му 8.5 заради една досадна персонажка, но ще го закръгля на 9 на МАЛ, щото в крайна сметка, ако го сравнявам с останалите по-нови анимета от тоя тип, включая ГитС: Арайз, е доста над тях. А и заслужава бонус за това, че 17-годишните пишлигари, които въртят Токио на малкия си пръст, имат адекватно обяснение и всъщност кефят.

Освен това, приключих с втори сезон на Space Dandy. То не че имаше кой знае ква нужда от втори сезон, нали. Като цяло, симпатично и оригинално аниме, но с много променливо качество - и на история, и на арт. Вместо да се лигавят с някои епизоди като оня с укулеле-то или оня с Брилянтин, да бяха развили по-добре основната история с Данди. Иначе епизодите с Лимбо планетата и двуизмерната вселена бяха много яки. Първи сезон имаше повече яки епизоди обаче. И май по-добре изглеждаше откъм арт и анимация.

ПП. Искам да родя деца на гласа на Джуничи Сувабе.

Ей мерси. Знаех че Уатанабе е маргинално замесен и саундтрака е на Йоко Канно, ма все не се нагласих да го гледам. След сесията ще го изтегля. Един ревюър беше казал че Терора е де факто Teddy Bomber-а от Бибоп, разтеглен в цяло аниме.

Мисля, че ще ти хареса. Уатанабе е повече от маргинално замесен. Оригинална концепция, главен режисьор, сторибордс... Много негово аниме. А керъктър дизайна е на тоя дето е правил Самурай Чамплу и си личи.

За мен Zankyou no Terror е една претенциозна и излишно емоционална драма.
Sci-fi елементите са някакви plot device-и и толкова.
Дроп след един епизод. (Правих неколкократни опити да почна втори епизод.)


Тематика е 1000 пъти по-смилена от Arise, но реализацията просто не можеше да ми е по-безинтересна.

алшу и Мушу ме подсетиха за Нозаки-кунските спешъли. Сладурщинка пълна! Баси КОЛКО ги обичам тея човечета! Мое ли начи, персонажите в шожо пародия да ме карат да се вживявам в (несъществуващите им) любовни истории пъти повече от тея в аниметата, в които любовните истории са канон и основен фокус???
Много се хилих. Ама то тая история я има в мангата. Аз съм ъп ту дейт с нея - продължава да кърти и мисля, че има материал за още едно аниме вече.

Има обявени още два спешъла на Нозаки.
Трябваше да изчакаш още месец-два да станат 6 серии. (Аз нямам такава силна воля.)

Ок, и това го добавям.

Занкиото според мен си оправдава претенциите, иначе сега щях да мрънкам и аз, че е твърде претенциозно - знаеш, че ми е от лайтмотивите. Излишна емоционалност аз лично не видях. Драмата е добре премерена, а главните трима са работещи персонажи в тоя сетинг, въпреки че не са няква епохална дълбина. А сай-фай елементите не са само плот дивайс, а и важен сетинг и керъктър девелопмент елемент. В смисъл, цялата история нататък се развива доста и отделните компоненти от нея се сплавят добре. То кефът е да видиш как ще се навържат нещата, щото някои от тях са ясни от самото начало. Анимето верно не е от типа дето те оставя с хубаво, позитивно чувство, ма не е и от тея дето ти разбиват сърцето. Ще те разбера, ако не ти понася, ама от един епизод в случая няма как да съдиш за цялото нещо.

За Нозаки-кун, и моята воля не издържа и се метнах на мангата. Сега си чета новите глави като излезнат и страдам докато ги чакам.

Излишна емоционалност аз лично не видях.

Там нещо за прага на толерантност.
...на теб и Аполон ти изглеждаше нормално.

сай-фай елементите не са само плот дивайс

Това да го видя няма да го повярвам.

от един епизод в случая няма как да съдиш за цялото нещо

Не съдя за цялото нещо, а за отношението на авторите към зрителя. (Това го казвам за N-то аниме и за M на N-та степен път.)

На него трябваше да му пука за тези кретенчета терористите...а аз бях заинтересован само как някой може да ги залови, за да ги малтретира, гаври, насилва и изтезава в безкраен цикъл...
Не, по-нататъшно гледане нямаше да ми помогне да схвана дълбочината на историята.

позитивно чувство

В момента гледам поне две мелодрами, та аргументът не работи.
Аз понасям негативни истории, само ако наистина казват неща, които мога да възприема и съпреживея.

По-нататъшното гледане ще ти помогне да разбреш персонажите и може би дори да се привържеш към тях. С мен така стана. Това не са например трите лайненца от Дурара. Доста по-качествени персонажи са.
Историята не е дълбока. Нищо в това аниме не е особено дълбоко. Историята е просто добре сглобена и част от кефа е да наблюдаваш как парченцата от пъзела си падат на мястото. Няма излишни неща. Доста добре е обмислена и успява да изглежда реалистично, въпреки супер нереалистичните неща в нея.

На Аполон кво точно трябва да му е нормалното или ненормалното? Аз имах редица проблеми с него и всъшност то ме разочарова:
viewtopic.php?p=277832#277832

Вече там да се говори за прекомерни драми - ще се съглася. Ама там поне ставаше дума за музиканти - чувствителни хора на изкуството. Човек може да им кльопне истериите някак. Но дори с тая настройка пак го понесох трудно.

и може би дори да се привържеш към тях

Ако това се беше случило, щях да си тегля куршума, щото няма надежда на този свят .

трите лайненца от Дурара

Само три?
Ако са тези които мисля, дори не са централни персонажи, а само входна точка към бъркотията.

Пък и де да знам, Дюрара определено не е от най-великите и смислените неща...та примерът някак не ми говори...освен че ти мразиш тези персонажи много по-малко отколкото аз протагонистите в Занкю...

Историята не е дълбока.

Това ви е лайтмотивът напоследък.
Паразитът не бил сериозен и амбициозен, Терорът нямам претенции за дълбочина...
Тези двете определено не са и откровен просташки entertainment: екшън, комедия, разтоварващ sol, еротика, ужас или изпържена сапунджийска драма (щото явно някои хора могат да рилаксват само така ).

Уж се опитват да кажат нещо за човека и човешките отношения. Аз към такива неща имам в пъти по-високи изисквания отколкото към пата-кюта Arise-овщините.

В случая предпочитам гротеската, като Space Dandy, щото покрай простотите може да каже и нещо смислено, докато в Занкю трябва да изтърпя една камара глупости, за да ми кажат очевидното - борците за справедливост за едни, са терористи за други...дъъъ!

ПП
В това отношение наистина има връзка с втория сезон на GITS SAC. И там не харесвах терористите, и там не разбрах защо главните герои минаха на тяхна страна (освен, за да стане драмата по-дълбока и ситуацията по-катастрофална).

И аз си четя Нозаки-кун редовно и си цвиля прилично всеки път
Тоя път трябва да се присъединя към Амелията - аз също много харесах Zankyou no Terror, музиката е просто прекрасна, анимацията и тя, абе, много ми хареса и впечатли, факт