Posted: Thu Jul 14, 2011 9:00 pm
"Герои на нашето време" беше темата, по която писаха на приемния изпит по журналистика в Софийския университет "Свети Климент Охридски". На 26 юни на изпита се явиха 1218 кандидат-студенти.
Темата бе провокирана от изрисувания в средата на юни Паметник на Съветската армия. Тогава анонимен художник “осъвремени” с графити монумента в Борисовата градина, като вместо съветските войници на техните места изрисува Супермен, Джокера, Дядо Коледа и приятели.
Както всяка година, така и тази сред кандидат-студентските писания имаше и много “бисери”*:
“Тогава всеки преподавател, изпълняващ отговорно службата си към обществото, стремейки се да разбули мрака на неграмотност от учениците и подстрекавайки ги да използват амортизираните целулозни оръдия на човешката мисъл, наречени книги. Те трябва да са поне мъничко герои”.
“Вечните (герои) са тези, които през вековете са се запазили и са стигнали до наши дни. Пример са героите от “Епопея на забравените”, Ботев, Вазов, Раковски, но не и Бойко Борисов”.
“Дали си герой или антигерой не е толкова важно, защото в крайна сметка всички сме равни”.
“Колкото недустижима е дъгата толкова са недустижими и героите на нашето време.”
“Героизъм – това е аултроизтичната нагласа на един човешки индивид да жертва егото си и да стане покровител на масата... Обаче как провъзгласяме един човек за герой?”
“Тези хора, наричани герои, са хора като всички нас, просто са придобили известност и разбира се много подчитатели.... Няма ги вече тези герои като Васил Левски, които да поведат народа към по-добро. Има само жалки певици е депутати, гледащи собствена облага, но никога мислещи за народа, и журналисти, отразяващи техните “геройски” постъпки, превръщайки ги в идоли, герои на нашето общество.”
“Героизмът в наше време е изкривен през призмата на човешкото развитие и понякога е продукт на собствената ни липса на събитийност. Медиите ежедневно бълват нови и позабравени герои, от които Създателят на човешката раса, съоветно и на героизма като висша човешка нравственост, по-скоро би се срамувал околкото гордял.”
“Освен генна на простотията, у нас е и генна на героизма”.
“А героите – истинските герои, това са хората, които всеки ден се борят за своето оцеляване лавирайки всячески в живота”.
*Автентичният правопис е запазен.
А, бе... да се смееш ли, да плачеш ли!
Темата бе провокирана от изрисувания в средата на юни Паметник на Съветската армия. Тогава анонимен художник “осъвремени” с графити монумента в Борисовата градина, като вместо съветските войници на техните места изрисува Супермен, Джокера, Дядо Коледа и приятели.
Както всяка година, така и тази сред кандидат-студентските писания имаше и много “бисери”*:
“Тогава всеки преподавател, изпълняващ отговорно службата си към обществото, стремейки се да разбули мрака на неграмотност от учениците и подстрекавайки ги да използват амортизираните целулозни оръдия на човешката мисъл, наречени книги. Те трябва да са поне мъничко герои”.
“Вечните (герои) са тези, които през вековете са се запазили и са стигнали до наши дни. Пример са героите от “Епопея на забравените”, Ботев, Вазов, Раковски, но не и Бойко Борисов”.
“Дали си герой или антигерой не е толкова важно, защото в крайна сметка всички сме равни”.
“Колкото недустижима е дъгата толкова са недустижими и героите на нашето време.”
“Героизъм – това е аултроизтичната нагласа на един човешки индивид да жертва егото си и да стане покровител на масата... Обаче как провъзгласяме един човек за герой?”
“Тези хора, наричани герои, са хора като всички нас, просто са придобили известност и разбира се много подчитатели.... Няма ги вече тези герои като Васил Левски, които да поведат народа към по-добро. Има само жалки певици е депутати, гледащи собствена облага, но никога мислещи за народа, и журналисти, отразяващи техните “геройски” постъпки, превръщайки ги в идоли, герои на нашето общество.”
“Героизмът в наше време е изкривен през призмата на човешкото развитие и понякога е продукт на собствената ни липса на събитийност. Медиите ежедневно бълват нови и позабравени герои, от които Създателят на човешката раса, съоветно и на героизма като висша човешка нравственост, по-скоро би се срамувал околкото гордял.”
“Освен генна на простотията, у нас е и генна на героизма”.
“А героите – истинските герои, това са хората, които всеки ден се борят за своето оцеляване лавирайки всячески в живота”.
*Автентичният правопис е запазен.
А, бе... да се смееш ли, да плачеш ли!
