Ако една божествена сила е подвластна на физическите закони - то тя губи правото си на божественост.
Ми според моята дефиниция не е задължително да го губи, кво.
Бтв, вчера почетох малко за т.нар. стринг тиъри в Уикипедиа. Не стигнах далече, щото установих, че трябва да си намеря учебник по particle physics, за да натрупам малко бекграунд и да мога да разбера материала (щото ме мързи да цъкам по всичките разхвърляни линкове там), но това, което схванах е, че в тази теория частиците се моделират като струна - или циклична (като ластик за коса), или изправена и забита в нещо. И тази струна е направена от... черна дупка.
Това е доста различно от начина, по който схващаме електроните в квантовата химия - ние ги разглеждаме като заредена материя (електронна плътност), която обгръща ядрото на определено разстояние от него, което съвпада с електронната орбита. Електронната плътност е просто вероятността да се намери електрона на това място и се дава с квадрата на вълновата функция, която описва системата. Плътността се променя с промяна на разстоянието до ядрото - на безкрайно разстояние от него, може да се приеме за 0. Не знам дали този модел е в противоречие с онзи от струнната теория. Като почета малко повечко може и да ми се изясни.
Но едно нещо поне ми стана ясно. Ще ви го копирам тук:
Although string theory is an outgrowth of physics, some contend that string theory's current untestable status means that it should be classified as more of a mathematical framework for building models as opposed to a physical theory. For a theory to be physics, it must be corroborated empirically, through experiment or observation, but few avenues for such contact with experiment have been claimed.
For more than a generation, physicists have been chasing a will-o’-the-wisp called string theory. The beginning of this chase marked the end of what had been three-quarters of a century of progress. Dozens of string-theory conferences have been held, hundreds of new Ph.D.s have been minted, and thousands of papers have been written. Yet, for all this activity, not a single new testable prediction has been made, not a single theoretical puzzle has been solved. In fact, there is no theory so far—just a set of hunches and calculations suggesting that a theory might exist. And, even if it does, this theory will come in such a bewildering number of versions that it will be of no practical use: a Theory of Nothing.
И кфо излезе, другари? Тва нещо дори не е теория. Не е доказано експериментално. Засега НЕ МОЖЕ да бъде доказано експериментално, щото експериментите биха изисквали огромна енергия, която още не можем да генерираме. Освен това тя НЯМА предиктивна способност, поне за момента, защото има огромен брой еднакво вероятни решения и това силно я компрометира.
Така че сори. Стринг тиъри НЕ ВЪРВИ като доказателство на квото и да е в момента, защото понастоящем е просто един граничещ с научната фантастика математически модел. Аз като човек - теоретик искам да кажа, че математически модели и симулации можеш да си направиш за квито си поискаш нереалистични системи и те сами по себе си, колкото и яко да звучат, нямат стойност. Затова и в квантовата химия непрекъснато търсим сравнение с експеримента, щото иначе можем да си сметнем кви ли не фантасмагории.
Другото, което намерих е следната разкошна статия за научния метод, която все още чета, щото е доста длъжка:
http://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_method
Якото е, че аз никога не съм го намирала описан и систематизиран по тоя начин, въпреки че го ползвам нон-стоп и той е станал част от мен. Малко след като завърших в химическия направиха факултативен курс по Философия на науката. Яд ме е, че го изтървах - там се предполага точно тея работи да са приказвали. Искам да обърна внимание на следното нещо:
Charles Peirce (1839-1914) considered scientific inquiry to be a species of the genus inquiry, which he defined as any means of fixing belief, that is, any means of arriving at a settled opinion on a matter in question. He observed that inquiry in general begins with a state of uncertainty and moves toward a state of certainty, sufficient at least to terminate the inquiry for the time being.
Peirce held that, in practical matters, slow and stumbling ratiocination is not generally to be automatically preferred over instinct and tradition, and held that scientific method is best suited to theoretical inquiry. What recommends the specifically scientific method of inquiry above all others is the fact that it is deliberately designed to arrive, eventually, at the ultimately most secure beliefs, upon which the most successful actions can eventually be based. In 1877, he outlined four methods for the fixation of belief, the settlement of doubt, graded by their success in achieving a sound settlement of belief:
1. The method of tenacity — persisting in that which one is inclined to think.
2. The method of authority — conformity to a source of ready-made beliefs.
3. The method of congruity or the a priori or the dilettante or "what is agreeable to reason" — leading to argumentation that gets finally nowhere.
4. The scientific method.
Т.е. пак опряхме до вярата. Дори в науката.
А 4-те начина за фиксиране на вярата ме накараха да се смея. Познайте кои лица от тази дискусия на кои методи съответстват.
И е сложна! Затова не може да я обясни! Да не говорим, че има общо с Бог колкото и марципановите кифлички имат с компютърната мишка, но пък е яко. Има яко име и звучи адски яко да "затапиш" с някого с "ама ти наистина ли смяташ, че може да има Бог?! Сериозно?! Я вър да прочетеш Струнната теория!"