ShadowDance

Рецензията ми за Dodger.

На английски.

На български.

В деня, в който светът загива...
...Мау се връща към дома си от Момчешкия остров. Скоро ще стане мъж.

И тогава връхлита вълната - гигантска вълна, която влачи подире си непрогледен
мрак и запокитва една шхуна, "Сладката Джули", в дъждовната гора на острова.
Когато шхуната най-накрая заорава сред дърветата, от погрома е оцеляла само
една душа (или две, ако се броят папагали). Селцето го няма. Нацията е изчезнала. Останали са единствено Мау, който не носи
почти никакви дрехи, едно крачолато момиче с твърде много дрехи и куп
недоразумения.
Както и доста ужасното "не знам какво да правя". Или дори "как да го кажа".
Заедно те трябва да съградят от строшените парченца нова Нация. Да създадат нова история.

Обаче...

Кой варди Нацията? Къде ни е бирата?
...старата история не възнамерява просто да се скатае и да изчезне, или поне не
докато Предците все още имат глас. А Мау трябва да погледне в миналото, преди
да може да се изправи пред бъдещето.

Това се оказа изключително приятна игра. Или поне докато не се хванете за гушите по някое време



http://boardgamegeek.com/thread/782607/ ... mayhem-mak

Прочетох "Snuff" преди няколко дена. Хареса ми доста. Тук съм писал доста по-подробно:
http://tigermastersblog.wordpress.com/2013/01/02/snuff/

За тези, на които не им се четат дълги словоизлияния - книгата е страхотна, но Ваймс вече е прекалено силен. Нищо не може да бъде заплаха за него, затова и мисля, че няма да е лошо "Snuff" да бъде последната книга за него.

Нацията, уви е поредната слаба (предвит досегашното му творчество) книга на Пратчет. Очевидно болестта му си дава своя дан в творческото му развитие, за съжаление в негативен аспект. Сякаш човека написал "Нацията" не е същият, които иронизираше и се надсмиваше на религиите и боговете в "Малки богове". Сякаш човека създал Бинки, смърт на мишките и самата СМЪРТ в рамките на света на диска няма нищо общо с човека изложил разсъжденията си по темата в Нацията.

И може би така и трябва и дори е нормално предвит злощастните обстоятелства. Но просто това не е този Пратчет, които искам да чета и меланхолията, която присъства в последните му произведения (е тези издадени в България поне) определено не ми допада

Tва не е вярно просто.

Въпрос на възприятие - за мен Нация беше страхотна книга, съвсем различна от Света на Диска, но също толкова силна.

Мда, Пратчет си пише все така умно, забавно, а вече и по доста по-узрял и огладен начин. Някои от новите му книги са отчетливо по-вдъхновени и сполучливи от останалите, но това си е важало за всичките му произведения, напълно нормално. Никаква меланхолия няма, да речем, в The Long Earth или пък Dodger. За Snuff чувам доста похвали. Така че най-вероятно не е вярно, да. Болестта със сигурност не му помага да пише по-добре, но той явно се справя на въпреки. Евала за което.

Снъф официално последната ли е?

Аз не съм чел никакви подобни новини, но е възможно. Някъде бях чел, че Пратчет всъщност бил много по-добре, отколкото се очаквало да е на този етап, та може би планира да пише още. Със сигурност тази година ще пускат продължение на The Long Earth, за друго не знам.

Нали казваха, че прехвърлил поредицата на щерка си? Или това е в неясното бъдеще.

Аз знам за един трети Мойст фон Липвиг анонсирана принципно...

В неясното бъдеще, мисля. Иначе след Доджър, която реално излезе вече, има някаква за Мойст, да, после не знам...

Не, то е сега, но той й е прехвърлил ПРАВАТА на света. Което не му пречи да си пише в него.

Лол
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleI ... ce=message

Наваксвам си с нечетените пратчетки и последно изчетох Making Money. Приятна книжка, но злодеите на Пратчет нещо взеха да ме отегчават. Все са някакви 100 процента зли маниаци двуизмерни като пощенска марка.