The Terry Pratchett Topic

В деня, в който светът загива...
...Мау се връща към дома си от Момчешкия остров. Скоро ще стане мъж.
И тогава връхлита вълната - гигантска вълна, която влачи подире си непрогледен
мрак и запокитва една шхуна, "Сладката Джули", в дъждовната гора на острова.
Когато шхуната най-накрая заорава сред дърветата, от погрома е оцеляла само
една душа (или две, ако се броят папагали). Селцето го няма. Нацията е изчезнала. Останали са единствено Мау, който не носи
почти никакви дрехи, едно крачолато момиче с твърде много дрехи и куп
недоразумения.
Както и доста ужасното "не знам какво да правя". Или дори "как да го кажа".
Заедно те трябва да съградят от строшените парченца нова Нация. Да създадат нова история.
Обаче...
Кой варди Нацията? Къде ни е бирата?
...старата история не възнамерява просто да се скатае и да изчезне, или поне не
докато Предците все още имат глас. А Мау трябва да погледне в миналото, преди
да може да се изправи пред бъдещето.
Това се оказа изключително приятна игра.
Или поне докато не се хванете за гушите по някое време 

http://boardgamegeek.com/thread/782607/ ... mayhem-mak



http://boardgamegeek.com/thread/782607/ ... mayhem-mak
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6584
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Прочетох "Snuff" преди няколко дена. Хареса ми доста. Тук съм писал доста по-подробно:
http://tigermastersblog.wordpress.com/2013/01/02/snuff/
За тези, на които не им се четат дълги словоизлияния - книгата е страхотна, но Ваймс вече е прекалено силен. Нищо не може да бъде заплаха за него, затова и мисля, че няма да е лошо "Snuff" да бъде последната книга за него.
http://tigermastersblog.wordpress.com/2013/01/02/snuff/
За тези, на които не им се четат дълги словоизлияния - книгата е страхотна, но Ваймс вече е прекалено силен. Нищо не може да бъде заплаха за него, затова и мисля, че няма да е лошо "Snuff" да бъде последната книга за него.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
- Nameless_onee
- Scholar
- Posts: 133
- Joined: Fri Oct 14, 2011 6:18 pm
Нацията, уви е поредната слаба (предвит досегашното му творчество) книга на Пратчет. Очевидно болестта му си дава своя дан в творческото му развитие, за съжаление в негативен аспект. Сякаш човека написал "Нацията" не е същият, които иронизираше и се надсмиваше на религиите и боговете в "Малки богове". Сякаш човека създал Бинки, смърт на мишките и самата СМЪРТ в рамките на света на диска няма нищо общо с човека изложил разсъжденията си по темата в Нацията.
И може би така и трябва и дори е нормално предвит злощастните обстоятелства. Но просто това не е този Пратчет, които искам да чета и меланхолията, която присъства в последните му произведения (е тези издадени в България поне) определено не ми допада
И може би така и трябва и дори е нормално предвит злощастните обстоятелства. Но просто това не е този Пратчет, които искам да чета и меланхолията, която присъства в последните му произведения (е тези издадени в България поне) определено не ми допада
Фанатизма е другата страна на ограничението
Мда, Пратчет си пише все така умно, забавно, а вече и по доста по-узрял и огладен начин. Някои от новите му книги са отчетливо по-вдъхновени и сполучливи от останалите, но това си е важало за всичките му произведения, напълно нормално. Никаква меланхолия няма, да речем, в The Long Earth или пък Dodger. За Snuff чувам доста похвали. Така че най-вероятно не е вярно, да. Болестта със сигурност не му помага да пише по-добре, но той явно се справя на въпреки. Евала за което.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Наваксвам си с нечетените пратчетки и последно изчетох Making Money. Приятна книжка, но злодеите на Пратчет нещо взеха да ме отегчават. Все са някакви 100 процента зли маниаци двуизмерни като пощенска марка.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest