Posted: Thu Jun 03, 2004 7:33 pm
Ей, вече честно казано не знам какво да пускам. Ще помисля малко, ако нищо не ми хрумне ще отстъпя реда на някого, и без това ми е къде по-интересно аз да познавам. 
Page 23 of 33
Posted: Fri Jun 04, 2004 5:14 pm
искам ааааааз...може ли, може ли, може ли, все не успявам да се вредя, а тъкмо си препрочитах един пасаж, който направо ще ви размаже :р Чакам за позволение, Дем и мога да го пусна утре сутрин.
Posted: Fri Jun 04, 2004 8:25 pm
Позволявам, естествено, и без това страдам от остра липса на идеи вече. Ама така е, толкова пъти познах, че чак мен ме хваща страх колко начетен и паметлив съм... 
Ама така е, толкова пъти познах, че чак мен ме хваща страх колко начетен и паметлив съм... Posted: Sat Jun 05, 2004 12:39 pm
Ето да се мъчите :р
Появи се ароматът на люляк през пролетта и мирисът на вечерната речна омара, която обгръща земята. Появи се и впечатлението за топли есенни цветове, които оцветяваха хълмовете. Имаше го и пукота на горящите в камината дърва, и кучето, спящо пред огъня, и тананикането на вятъра, промъкващ се край стрехите. Съществуваше усещането за дом и приятели, за поздрави "Добро утро" и "Лека нощ", за съседи от другата страна на пътя и за звън на черковни камбани.
Ако никой не познае така, ще пусна още 2, 3 изречения, които са малко по-адекватни.
Появи се ароматът на люляк през пролетта и мирисът на вечерната речна омара, която обгръща земята. Появи се и впечатлението за топли есенни цветове, които оцветяваха хълмовете. Имаше го и пукота на горящите в камината дърва, и кучето, спящо пред огъня, и тананикането на вятъра, промъкващ се край стрехите. Съществуваше усещането за дом и приятели, за поздрави "Добро утро" и "Лека нощ", за съседи от другата страна на пътя и за звън на черковни камбани.
Ако никой не познае така, ще пусна още 2, 3 изречения, които са малко по-адекватни.
Posted: Sat Jun 05, 2004 12:42 pm
"Градът"? "Марсиански хроники"? (не че двете имат нещо общо, ама...)
Posted: Sat Jun 05, 2004 12:59 pm
тц, съжалявам, въпреки че с едното от двете си предположения напипваш правилната посока 
Posted: Sat Jun 05, 2004 1:03 pm
Хм, да помислим...
"Всичко живо е трева?"
"Всичко живо е трева?"
Posted: Sat Jun 05, 2004 1:15 pm
Едва ли, щото мисля, че съм го чел, а "Всичко живо е трева" още не е имала честта да мине през мен... Обаче си прилича на Саймък де...
Posted: Sat Jun 05, 2004 1:41 pm
Един от разказите в сборника "Гръмна гръм" на Бредбъри?
Posted: Sun Jun 06, 2004 7:19 am
Да не е Вино от глухарчета на Бредбъри?(Ама книгата така ли се казваше )
)Posted: Sun Jun 06, 2004 1:31 pm
Добре де, признавам си, Саймък е :p Ся кажете какво точно.
Posted: Sun Jun 06, 2004 2:34 pm
"Времето е най-простото нещо"? Признавам, казвам го наслуки.
Posted: Sun Jun 06, 2004 2:54 pm
еми ти си позна
познаPosted: Sun Jun 06, 2004 3:22 pm
Ето го откъсът - не вярвам да ви затрудни :)
Той седна с лице към нея, за да избегне слънцето.
(жената) се наведе назад към водата и откъсна малко цвете, чашката му бе жълта отвън, с бели ивици отвътре, без да е ярка. Тя каза:
- Това е местно растение. Повечето от цветята тук произхождат от Земята.
От откъснатото му стъбълце капеше вода, когато го подаде предпазливо на (мъжа).
(Мъжът) протегна ръка към него също така предпазливо.
- Вие го убихте - каза той.
- Това е само едно цвете. Има хиляди други. - Пръстите му едва бяха докоснали жълтата чашка, тя я сграбчи, а очите й блеснаха. - Или се опитвате да намекнете, че щом откъснах цвете, мога да убия и човек.
(Мъжът) каза примирително:
- Не съм намеквал нищо. Мога ли да го видя?
Всъщност той не искаше да го докосне. Беше расло във влажна почва и от него все още лъхаше на тиня. Как можеха тези хора, които бяха толкова внимателни в контактите си със земните жители и дори един с друг, да бъдат толкова нехайни в контактите си с най-обикновена мръсотия?
Той седна с лице към нея, за да избегне слънцето.
(жената) се наведе назад към водата и откъсна малко цвете, чашката му бе жълта отвън, с бели ивици отвътре, без да е ярка. Тя каза:
- Това е местно растение. Повечето от цветята тук произхождат от Земята.
От откъснатото му стъбълце капеше вода, когато го подаде предпазливо на (мъжа).
(Мъжът) протегна ръка към него също така предпазливо.
- Вие го убихте - каза той.
- Това е само едно цвете. Има хиляди други. - Пръстите му едва бяха докоснали жълтата чашка, тя я сграбчи, а очите й блеснаха. - Или се опитвате да намекнете, че щом откъснах цвете, мога да убия и човек.
(Мъжът) каза примирително:
- Не съм намеквал нищо. Мога ли да го видя?
Всъщност той не искаше да го докосне. Беше расло във влажна почва и от него все още лъхаше на тиня. Как можеха тези хора, които бяха толкова внимателни в контактите си със земните жители и дори един с друг, да бъдат толкова нехайни в контактите си с най-обикновена мръсотия?
Posted: Sun Jun 06, 2004 3:28 pm
Ам, Азимов, "Голото слънце" или греша?