ShadowDance

Много сериозен кандидат за албум на годината

Вчера излезе Heartless, Shallow and Cruel на Expectations. Абсолютен чук!

Дейвид Шенкъл разваля една от най-хубавите песни, в чието написване е участвал:

@tigermaster разваля е доста силно казано, опитали са се да направят тяхна си интерпретация, която да не е carbon copy на оригинала, което е похвално. С годините установих, че кавърите които са 1:1 с оригинала рядко ми дават нещо интересно. Ако искам същото, ще си слушам оригиналната версия

На мен по-скоро проблемът ми е, че прилича твърде много на оригинала, само че оркестрациите са лепнати отгоре като кръпка.

Вчерашното изпълнение на Blind Guardian на Rock Hard Festival:

Една вечно-актуална песен с безупречен клип :

Най-приятната музикална изненада досега тази година:

Тва адълтинга е много лошо, от мен да го знаете, за нищо не остава време. Хубавата музика излиза много по-бързо, отколкото успявам да я изслушам, прекарам през asti.ga-та и сортирам по плейлистове.

Така че е време за неподреден дъмп'н'рън.

Новото Сандо и Мандо е доста благо.


Знаех си, че не е било грешка да следя тази банда, най-после пуснаха хитачка.


Малко руски рок рапец.


Нова музика от Виктория! Супер, че не се е отказала от музиката, както става с повечето млади бг таланти, когато осъзнаят, че няма да са следващото бионсе.


Новия проект на mr. Bruce от The Correspondents. Още ме е яд, че пропуснах да ги видя на живо като идваха в София преди няколко години.


Зарибих се по Sparks покрай документалката на Едгар Райт и им изгълтах дискографията, доста ценни неща имат измежду шляката.


Керана никога не е страдала от липса на претенциозност, но най-после започва да придобива и нужния polish.


FiR вече просто флексват, а сега и с холивудски бюджет за клип.


Не харесвам новите албуми на Мюз, но тая песен е голям фън.


Нов Metric винаги е добра новина


За който твърди, че бг музиката тъпчела на едно място.


Бо е просто твърде добър, you owe me a dumpling or a dumpling equivalent, просто не мога

Martix wrote: ↑

Fri Jun 10, 2022 4:37 pm

За който твърди, че бг музиката тъпчела на едно място.

Заради огромното свободно време, с което разполагам тази година , започнах да се образовам с нова биджи музика и мога да кажа, че се пръска по шевовете. Толкова яки албуми излязоха тази година (а миналата да не говорим), че не е истина просто. Пък квотите нека ходят за големи кораби и джалми.


ето три пресни-пресни видеа:

Новият Kreator е доста як:

In Flames изненадват с по-твърдичко звучене

Изпълнение от промо-концерта на албума "Загоре 12":

Hammer King - "Hammer King":

Ако човек се кефи на пауър метъл, това е много яко. Все едно HammerFall с по-плътни вокали и повече влияния от Manowar и Iron Maiden. "King of Kings" е като продължение на мановарската песен със същото заглавие.

В тая епоха на пренаситеност понякога е тъжно, че се правят чак толкова качествени неща. Inexorum с албума си Equinox Vigil сигурно ще останат супер незабелязани, а това е албум на годината материал от първата си нота. Рядко се намира добра комбинация от мелодичен блек-дет метъл, където да не се нижат бавни пасажи за атмосфера, а всяка песен се тресе от агресивни рифове и кристално чисти мелодии. Дет се вика, колкото и хайп да се вихри около The Halo Effect, Inexorum се справят дори по-добре от доказани мело-дет ветерани, просто щото ползват много повече мотиви в музиката си и ги връзват по изключително задоволителен начин, а и че все пак бая залитат към блек метъл ги откроява още по-ярко.

Говорим за екстремен метъл албум, където нормални хора ще намерят бая елементи за харесване.

https://inexorum.bandcamp.com/track/creation-myth

С туй на ум, юни е много добър месец. Както се вика, квото и ще да правиш в житова, има 5-годишно азиатче, което го прави по-добре от теб, а умението на японците да вкарват всичко във всичко без никаква капка свян или каквато и да било представа за мярка не спира да ме удивлява. Тази група прави всичко едновременно (нещо като обложката им) и може да засрами де-що има нео-класически пауър метъл банди, щото освен пищните композиции и китарен онанизъм, са вкарали екстремни моменти, поп пеене, и квото там им падне, само за да запълнят 70+ минути епичен албум без да го направят да звучи еднотипно. Впечатляващо е, дори и началото на долната песен да мяза сякаш е извадена от атак он тайтън опънинг, натам е много повече рапсоди, кредъл ъф филт и фшегод апокалипс... с малко джейпоп пеене за цвят.