ShadowDance

харесването и обективноста са две различни неща (доста хора ги бъркат обаче). Запитай се точно кои елементи ти харесват, кои те дразнят.

RRSunknown wrote:харесването и обективноста са две различни неща (доста хора ги бъркат обаче). Запитай се точно кои елементи ти харесват, кои те дразнят.

Дразнят ме съвсем същите неща, които дразнят и вас. Просто не давам толкова гласност на това. Рядко обичам да дискутирам неща, които ме дразнят. Просто не виждам ползата. Нито променям нещо, нито на мен ми става по-хубаво от това. Предпочитам да обръщам внимание на положителното и на стойностните неща.

Из коментарите в онова интервю:

I liked Brandon's answers, but Patrick came across to me as a dick with the thinly veiled implications in some of his questions, and of course the 'coming to terms/it can never be as good as Jordan' question...

Extremely unprofessional.

Brandon, as always, is a class act.

RRSunknown wrote:Пълни глупости -последната книга води събитията в пъти по-добре от предходните и персонажите най -сетне не действат като ретарди състезаващи се по малоумни действия и поведение. И това в най-голяма тепен важи за Егвийн която беше един от дразнещите, темерутски, Алогични и скучни персонажи в поредицата а в последната книга мисли, расъждава логично и действа решително.

Мисля, че е нормално събитията да са повече на финалната права още повече, че Джордан наистина забави действието в последните 3-4 книги но повярвайте ми дори 3000 страници "Спомени за светлина" не може да довърши всички сюжетни линии. Това е по-въпроса защо се случиха повече неща в Бурята.
А това за Ейвийн не го споделям, точно напротив, според мен в последния том събитията около нея се развиха прекалено наивно. Но като цяло нейната сюжетна линия е най-слаба и ако се не лъжа тя се разви от 8-ма книга насетне.

Не е нормално събитията да се сгъстяват толкова много на финалната права при условие че предните 4-5 книжки са толкова рехави именно откъм насока значими събития. Ако Боби е бил толкова по - добър писател спрямо Сандерсън това надали щеше да се случи най-малкото щеше да си пейсне повествованието подобаващо.

Джордан разказваше по-сладкодумно, а младежът - по-дисциплинирано.

Ще кажа и тук, Джордан в общия случай (доколкото знам от други хора) горе-долу покрива стандарта за стил в неговия си жанр в периода, когато му излизат повечето книги - тва в съревнование с Едингс, Фийст, онзи пич с доста приличните Повелители на руните, Салваторката и разни такива и ПРЕДИ Мартин, Ериксън, Бакър, Морган, Абъркромби и Сандерсън примерно - а в немалко частни случаи (върху които имам лични наблюдения) просто пише много, много зле.

Мисля, че мога да се сетя защо Преводача би го нарекъл "сладкодумен", но по-скоро не съм сигурен кво иска да каже. Нито пък с дисциплинираността на Сандерсън.

Аз само не мога да разбера защо пишем паралелно в две теми , и двете от които нямат нищо общо с цялостния стил на Джордан?

Trip wrote:Мисля, че мога да се сетя защо Преводача би го нарекъл "сладкодумен", но по-скоро не съм сигурен кво иска да каже. Нито пък с дисциплинираността на Сандерсън.

Пояснявам. Демандред беше прав, като спомена за "какво се случва" и "как се случва". Като слушаме, четем или въобще работим с текст, обаче, заиграва и друг момент: "какво"-разказването и "как"-разказването. Седиш край огъня, жаравата тлее, бутилката бавно се опразва, някой разказва. Кой разказ предпочиташ? Онзи, при който фабулата бързо стига до логичния си, справедливо щастлив финал, в който доброто надви злото, принцесата я оженихме, и аз бях там, изядох глава лук, и приказката е дотук? Или онзи, който тече сладкодумно, макар да се отплесва често в детайли за сметка на основната сюжетна нишка и ти вече клюмаш сънено, но ти е сладко все пак да слушаш и си викаш какво пък, той ще го продължи, а току виж и го доразказал утре докрай, но утре влакът вече е стигнал до Своге и даже до гара Север, а ти сръгваш разказвача и му викаш, човек, хайде кажи ми какво става най-накрая все пак, щото я се видим повече с тебе, я не? Труден въпрос. Съгласен съм с теб, че стилът е нещо повече от слог. Също и че съвършеният разказ на дълга и заплетена история би трябвало да балансира между сладкодумната разтегливост и сюжетно дисциплинираната сухота.

Извинявай но похвата да се повтарят едни и същи изречения (изказвания) е присъщ по скоро на Комиците отколкото на интересната за четене литература.

За "Комиците" не знам, не ги следя отдавна. А за съпоставката между Джордан и Сандерсън скромното ми мнение (все пак имам известно право на такова, нали) е, че разказът на Джордан бешe по-сочен (но и по-разтеглив), докато този на Сандерсън - по-съсредоточен, за сметка на изветна сухота. Впечатлението ми е от 12 кн., за другите му изяви не мога да кажа (може би Берик?)
Добрата новина за мен е, че все пак има някакъв смътен шанс да разбера какво ще стане най-накрая

Аз мисля два пъти натъртих на това, че говоря за словесни умения. Не за разказвачески. Там нямам мнение, защото не съм чел нито една цяла глава на Джордан (с изключение на първия пролог), камо ли книга.

И говоря за зле написани изречения, за граматически невярно написани изречения, за половинстранични описания на това как кобилата на Ранд се спъва на горската пътека - за такива неща.

Trip wrote:Аз мисля два пъти натъртих на това, че говоря за словесни умения. Не за разказвачески. Там нямам мнение, защото не съм чел нито една цяла глава на Джордан (с изключение на първия пролог), камо ли книга.

И говоря за зле написани изречения, за граматически невярно написани изречения, за половинстранични описания на това как кобилата на Ранд се спъва на горската пътека - за такива неща.

Тези моменти, Емо, ги има, уви, почти във всички многотомни фентъзи поредици, през които съм изгазил като преводач или анотиращ. Ще призная, не съм ги забелязал единствено у Мартин - колкото и да му се сърдим, че не си довършва работата, този човек явно си я върши по-съвестно. Колкото до "кобилата" - претръпнал съм с тези неща, но повече ме притеснява, когато героят яхва жребеца в началото на страницата, препуска лудо по горската пътека докъм средата на страницата и накрая слиза от кобилата. Вече не помня в кой текст на кой автор се случи метаморфозата

Може и да ги има, да, но аз не твърдя, че Джордан е по-зле от тях. По-скоро бих твърдял, че в това отношение те всички са принципно зле. Честно казано, подобни неща, резултат по-скоро на претенциозност, ги има даже в Ериксън, но пък всеки е наясно, че той продължава да допринася много повече за фентъзито като литературна форма, отколкото Джордан.

@Валери
^^При Фийст. То там имаше и нещо с някакъв, дето нападаше един с някакъв меч, дето по едно време се оказа, че е морнингстар, а после премина в копие или нещо подобно.