Post
by Trip » Wed Mar 11, 2009 10:43 pm
Ами ето моята позиция - "всичко" не може да бъде обяснено. Никога няма да има свят, в който всичко е обяснено - защото дори всички обяснения за това кое как и защо работи във Вселената да бъдат натъпкани в някаква Вавилонска научна библиотека, няма да има човек, който да ги знае/разбира всичките. Нито пък повечето хора ще ги вълнува това.
А предвид човешката природа, any given 50% oт тия обяснения ще са в процес на перманентно оспорване и заклеймяване. Тъй че място за необясненото и мистерия ще има винаги.
А е разбираемо, че Амелия намира повече удоволствие в обяснението на физическия свят - с такива приоритети и интереси е расла.
На мен например коя да е велика поема ми носи повече удоволствие от коя да е задача (завършил съм математическа гимназия и съм решил някоя друга такава), защото съчетава сложни абстрактни структури като ритмика, звучене, повторение на синтактични и лексикални структури, с една понякога изключително сетивна образност и метафорика, извлечена от множеството различни смисли, които човешкият ум е успял да натрупа върху понякога дори една думичка. Едно дърво примерно може да бъде описано in relation to какво ли не.
Има метафизични поети като Дън, които използват сравнения и метафори от науката, други, които разчитат на митологически резонанси, трети - на чисто сетивни такива, и т.н., и т.н.
А структурата на някои романи на Дикенс ме радва на чисто абстрактно ниво повече от коя да е научна хипотеза, да не говорим, че тия романи разказват и история и ми дават във всяка своя сцена, ако не и изречение, нещо, което ужасно много ценя - конкретика за света около мен в действие. Не механизмите зад движението на света, а различните и понякога противоречащи си посоки на това движение.
Не мисля, че двете ви позиции толкова си противоречат. Хриси, ти обичаш да откриваш как работи светът и се кефиш да му разглеждаш механизмите в него и си изумена на почти религиозно ниво от това как всичко работи, егаси. Това чувство у теб го предизвиква аналитичната ти мисъл, която в някакъв кратичък (или дълъг) миг обхваща структурата на някакво явление наведнъж и си казваш "Бахти!"
Симеон обича оново квазирелигиозно усещане, което му дава нещо огромно, необяснено/необяснимо, неподлежащо на изчерпателна дефиниция или надхвърлящо я, дори тя да съществува. Него това чувство го предизвиква спекулативната/асоциативната му мисъл, която насища съзнанието му с образи/усещания/каквототам и при определено насищане той си казва "Бахти".
Това не значи, че всеки от двамата е лишен от другия тип на мислене, просто сте се специализирали в различни посоки.