ShadowDance

Това да не е Джордан . Човека просто е достатъчно гениален да пише от ''женска'' гледна точка. Иначе философията му се промени в последно време доста, минаха времената на веселите пародийки в диска, но пак вади качествени.

Книгите за Тифани според мен са едни от най-силните от късния Пратчет. Nation, Изумителният Морис и трилогията за Джони Максуел също доста ме радват.

Иначе от Света на диска, ако не броим Тифанитата, последната, която много ми допадна, беше Thud! Двете за Моист фон Липвиг и Unseen Academicals не ме грабнаха. Нищо против промяната в нагласата му (Нейшъна му е една от последните и е добра), просто историите не ме вълнуваха.

За книгите му извън "света на диска" преди година някъде ми бе попаднала "Трилогия за номите".
Главната идея много ми хареса. Беше описал основните човешки нагласи, като номите заместваха човеците в тяхното ежедневие по един фантастичен начин. До онзи момент не се бях замислял, че ние смятаме 100 години за малко, а някой същества живеят само секунди, пък това им е напълно достатъчно.
Може би Пратчет ме разчуства, но всеки път като чета някоя негова книга - не е като да съм прочел много, не е като да съм прочел и малко -самите му разсъждения ме карат да се замисля колко банален е света и колко много има да се открива в него, как един човешки живот минава в безброй безсмислени моменти, които са само подготовка за нещо по велико, което може и да не се случи. Никога няма да забравя Картофът, който си носеше господин Лале. ^^

Някои от по-редовните постъри да има отзиви за Snuff? Четох на предната страница някакъв рандъм пост, но не беше много по темата. И дали е излязъл вече пейпърбека?

Бтв, утре излиза The Long Earth - научна фантастика, писана от Пратчет и Бакстър. Най-малкото звучи като интересна комбинация от автори и сравнително изненадващо ново амплоа на Пратчет.

Да, мярнах го това тези дни, доста интересно ми се стори

Muad_Dib wrote:И дали е излязъл вече пейпърбека?

Излезе преди 2 седмици, но моят още се мотае някъде по европейските пощи.

Много бих се зарадвал на едно ревю на The Long Earth. Рядко си купувам книги на английски, но тази май няма да я изчакам да я преведат.

и втората книга за Тифани (Шапка пълна с небе) успя да ме разочарова. Освен факта, че книгата буквално продължава историята от първата книга и накъсаността на действието с разделянето на текста на глави.
Липсват на типичната за Пратчет ирония и уменията да поставя интересни идеи и мирогледи е доста тревожна.
Изключително слаби и безлични персонажи. Тифани е като проекция на млада верисия на Баба Вихронрав, но без двете най-забавни и интересни неща около ланкърската вещица. А именно антуража й в лицето на леля Ог и Агнес и крайният изграден с годините цинизъм. Накратко малката Сболки е доста безличен персонаж

Другият основен минус е плоската, бавна и безинтересна история и набутаните набързо проникновения, които стоят някак не на място и изсмукани от пръстите.

И без това не съм голям фен на историите с вещиците, но книгите с Тифани сякаш не са писани от Пратчет. В тях просто е очедна лисата на всичко характерно и забавно в творчеството на Тери.

Единственото за което можем да похвали българската версия на книгата е приличният превод и не лошият дизайн доколкото го има (Въпреки, че шрифта на репликите на СМЪРТ някак си са различни от този в старите книги и не към по-добре...)

Жалко найстина ако съм прав в предположението си че тези книги са писани под силното влияние на госпожа Пратчет. Просто е малко жалко за тази крива стъпка точно към края на кариерата на един велик автор

Всъщност Волнио народец (не мога да кажа нищо за Шапката, тъй като все още не съм я чел) е продължение на "фолклористичната" линия в книгите за Света на Диска ("Господари и господарки", "Дядо Прас", донякъде "Жътварят", определени елементи присъстват и в повечето книги за вещиците - контрастът между откъслеците архаични вярвания, изменени до неузнаваемост в късния селски фолклор и реалиите, които са ги породили, между реалните религии/ритуални практики/митове на традиционните общества и неоезическите представи за тях и т.н.), която определено е доста характерна за Пратчет, при все че той сравнително рядко се обръща към нея. В споменатите книги определено не става дума само за това, но все пак го има и за мен то е една от основните причини да харесвам поредицата. Преди десетина години бих изброил съвсем други причини. И да, Пратчет със сигурност вече не е същият, но какво от това? Станал е по-мрачен, по-дълбок (и по-повторяем, но това е неизбежно). А според мен Wee Free Men е доста различна от последните му книги като цяло, чете се по-скоро като нещо от "средния" му период.

А пък The Long Earth е доста яка

Ето и по-нашироко: The Long Earth review.

Доста надъхващо. Аз съм я сдобил книгата, ше трябва и да я прочета явно.

Мушнах я ей ся в киндъла, нощеска нема се спи усещам .

От най-дълбоките дебри на душата си съм заклет почитетал на Тери Пратчет. Последно прочетох "Шапка, пълна с небе" и трябва да призная че за мен е една от най-човешките му истории. Леко меланхолична, без така известните пародийни елементи, но много красива. Unseen Academicals беше приятна, но не чак толкова.
Грабнахте вниманието ми и сега любопитството ми към The Long Earth, осезаемо ме завзема...