ShadowDance

tigermaster wrote: Когато аз кажа "Чалгата смърди", имам основание. Бил съм облъчван с такава музика години наред.

Да бъдеш ампутиран от чувство за ритъм и желание за по-горещи танци определено не е най-стабилното основание. Аз доброволно се облъчвам с музика от всякакъв вид и почти няма жанр, в който да няма яки парчета. Единствено някои по-крайни правят изключение.

Е аз по принцип съм дърт метъл но дори и аз не бих тръгнал да твърдя че поп- фолка смърди. Вярно , преди време беше много зле но в последно време много по добри неща се правят. Има и качествени песни , има и стил. Има обаче и много пропаднали и точно това за което стана спора на Фънки и Преслава беше от най- пропадналите.
(говоря за тъй наречения Тони Стораро). Песента на Есил също беше на дъното на смислените текстове.

бе не спориха ли за Лъжата, най-досадната песен на миналата година? или аз съм изпуснал нещо?

Аз много се чудя на Есил... хванах да гледам във Вбокс7-а нейни клипчета и ми направи ужасно лошо впечатление. НЯМА НИЩО ОБЩО с излъчването, визията и начина по който се държи в момента в Мюзик Айдъл. Тия клипове нейните до един са правени от човек, който явно няма вкус и нищо не разбира. Просто са отвратително пошли и евтини. Както и да е, разликата е доста фрапираща.

armageddon wrote:бе не спориха ли за Лъжата, най-досадната песен на миналата година? или аз съм изпуснал нещо?

Всичко почна когато Фънки каза за песента на Тони Стораро че цитирам: "Кой идиот е измислил този малоумен текст".
След което Есил почна да спори и Преслава явно подразнена се изказа неподготвена защитавайки поп- фолка.
За Лъжата Фънки каза че не била поп- фолк.
Edit za Elayne:
Ще се сетите за Есил - тя е една от най- неизвестните поп- фолк певици, всичките и песни са абсолютно малоумни като текст, поне на български. Иначе е по- известна в Турция, един приятел турчин ми каза че на турски имала много по- добри песни и нямала нищо общо с българските си текстове.

Песничката на Преслава бтв е доста хубава и е далеч от долнопробна чалгийка. В интерес на истината Преслава има доста 'не чалга' песни последните три години, Анелия също.

А за Есил - точно защото знам, че не е популярна (беше, бтв, точно покрай тая песен 'СМС' и още една, на която й забравих името) и помня, а и си припомних снощи, отвратително пошлите клипове, се зачудих за визията и излъчването й сега, както я виждаме в Мюзик Айдъл. Много е различна. Тук направо си кефи максимално, а в онея клипове е ужас.

RRSunknown wrote:Е аз по принцип съм дърт метъл но дори и аз не бих тръгнал да твърдя че поп- фолка смърди.

Е, аз съм доста далеч от определението "дърт метъл" и, все пак, не бих казал, че поп-фолкът смърди. Но и не ми харесва да чета определенията, които Super M лепна на метъла без какъвто и да е повод.

tigermaster, май изрично ставаше дума за това как му се струват изпълненията, май.
Но да ме поправи ако греша де. Понеже май и той е металяга.

RRSunknown wrote: Всичко почна когато Фънки каза за песента на Тони Стораро че цитирам: "Кой идиот е измислил този малоумен текст".
След което Есил почна да спори и Преслава явно подразнена се изказа неподготвена защитавайки поп- фолка.

Изтърва да кажеш че, нейния коменатар започна със следните думи: "Аз малко се разтупкАх"(на А ударението)

Mindcrime wrote:

RRSunknown wrote: Всичко почна когато Фънки каза за песента на Тони Стораро че цитирам: "Кой идиот е измислил този малоумен текст".
След което Есил почна да спори и Преслава явно подразнена се изказа неподготвена защитавайки поп- фолка.

Изтърва да кажеш че, нейния коменатар започна със следните думи: "Аз малко се разтупкАх"(на А ударението)

да, вярно - сега се сещам че имаше нещо такова

Хах, съжалявам, че се включвам чак сега, ама карам нощни и проспах деня. Това, което исках да кажа (по един умишлено провокативен начин) е, че няма "смръдливи" стилове музика, така както няма и второкачествени литературни жанрове. Има видове музика, която харесваме и такава, която не харесваме, което не означава, че тя е лоша по принцип, а просто не отговаря на нашия вкус, нагласи, предпочитания. Затова много ме дразни и не мога да приема как някой може да се отнася пренебрежително пред някакъв стил музика като цяло, както прави, примерно Фънки. Тези войни и това напрежение между чалга, рап, метъл и подобни, които долавям и за които чета понякога ми изглеждат като една толкова долнопробна и осакатена визия за музиката, колкото въобще е възможно.

Брат ми навремето слушаше много българска и сръбска музика, цигански кючеци и подобни. Пускаше си ги от аудио касети на един стар касетофон, който стържеше и пращеше. Поп-фолка не му харесваше особено - беше му някак безличен. Не понасях музиката, която му допадаше и ми се налагаше често да я слушам, НО нито мога да го нарека прост човек или селянин, нито мога да отрека, че сред нещата, които харесваше, имаше някои наистина виртуозни изпълнения - много живи и красиви, които все още смътно помня и към които бих се върнал в подходящо настроение.

Един от съквартирантите ми, години по-късно, беше метълист. И той значително ми досаждаше, но имаше някои песни, по-софт, разбира се, които звучаха невероятно - като инструментал, като текст, като усещане.

Изводът: Във всеки стил има добри и лоши състави, песни и конкретни изпълнения. Във всеки жанр, всеки непредубеден слушател, може да открие поне една песен, която да го впечатли и привлече, да го докосне. Това е магията на музиката и най-опасния подход към нея е този на предубеждението.

Цялото това "нещастие" да слушам оттук и оттам, каквото харесват другите, ме накара да си изградя свой собствен, доста разчупен и свободен, понякога странен и некомерсиален, но мой си вкус, затова и казвам, че не обичам да слушам насила музика, която не харесвам, НО не мога да класифицирам, когото и да било само по неговия музикален вкус.

Що се отнася до реакцията на Преслава - тя каза нещо много смислено, което в съкратен и елементаризиран вид, аз разтълкувах и припознах като основите на моята теза. Затова и ме раздразниха изречения от типа на "тя е чалга певица, пее кръчмарски песни, какво се прави на интересна, какво се мисли за голяма работа".

Мда, за всеки влак си има пътници и всеки си има право на вкус, или да няма вкус (второто често).

Въпросът с музиката е доста спорен. Защото както и при литературата има хора непретенциозни, които четат всичко, така има и хора със изграден вкус и критерии. Аз например НЕ мога вече да чета фентъзи. Скучно ми е. Пошло ми е. Дори някои от любимите ми автори вече са ми..... скучни. Но това е, защото минах на друго равнище - преди търсех сюжет, сега тръпката е в стила. Сега харесвам абстракции като Кафка, нещо като Джойс (който до пенсия може би ще дочета ) и прочее.

Същото стана и с музиката. Покрай баща ми (преподавател по камерна музика и активно концертиращ изпълнител) винаги съм имал някаква по-разширена музикална култура. И винаги съм бил капризен. Сега обаче съм ОЩЕ по-капризен - примерно сега не мога да слушам вече повечето метъл банди, за които си умирах само допреди три години. Което показва изграждане на критерии.

Чалгата за мен смърди! Няма дълбочина, няма смисъл и прочее Е кръчмарска музика. И какво от туй? Лили ме е виждала как денся на сръбско, все още помня текстовете на батко Слави..... Важното е човек да може да се забавлява. Никога няма да се издигна до Бога слушайки чалга, нито вместо да си пусна Шуберт или Хайдн ще си оставя в уредбата някоя зверска гробария. Но, това че на някой дадена музика му харесва, а на тебе не - не значи, че въпросната музика е равностойна на тази, която ти харесваш.

ИМА второкачествена литература. Нима можеш да ми сложиш Салваторе до Мартин или Ериксън? А нима можеш да изправиш фентъзито до Достоевски?

Също така има и второкачествена и СМЪРДЯЩА музика. Интересно ми е да си представя как ще приравниш Преслава с Шопен, например?
То е като да твърдиш, че е едно и също да ядеш лайна или пържоли.
Ако на някой лайнояд му харесва.... е.......

Моите уважения към вкуса на всеки. Мога да го приема. Но това не означава, че ще ми хареса. Нито, че ще го призная за стойностен. И едно случайно попадение, което е слушаемо в даден стил, не означава, че стилът си заслужава.
Да пуснеш елементарен музикален фон, на който някоя цицореста пача вие по-фалшиво от мене ( а това, вярвайте ми, трудно се постига).... не това не е музика. Това е пошлост. Това е елементаризиране. Купонясва се на него, не отричам. Във всеки стил има какво да ми понесе - не отричам (но това не значи, че ще ми ХАРЕСА) но да приравняваш изпълненията на колоси като Моцарт, Бетовен и прочее с нахвърляните набързо пасажчета на някой печалбар и да ми твърдиш че и двете са равностойни...... Е недей така. Кирпичената къща си е кирпичена, каменната си е каменна. Ние в коя бихме живели? Честно?

Пренебрежителното отношение не може да го няма. Не че някаква блек-метъл гробария би ми понесла повече (стига бе, някакъв да ми се оригва в слушалките), но.....

Кен Лий, бате! Простотията властва! Хората я харесват. Да са живи и здрави чалгарките - опекли са си погачата, взимат си пари, прочее чисти са със съвестта си. Ок. Но това не значи, че АЗ ще призная чалгата за музика. Не. Това е просто кич. Дори не е чалга (щото тая дума е циганска и има съвсем друго значение).
Фънки и той не е особено заслабнал като гледам, така че.....

Слушам малко метъл, малко диско, малко джаз, много класика, малко електронна...... Но правя разлика между стойността им.

Е,Преслава малко преигра..голяма работа,че Фънки бил говорил някакви неща.Всеки има право на мнение.Аз не харесвам нито поп-фолк,нито метъл,да не говоря,че голяма част от любимите ми изпълнители са тотално безизетсни на голяма чст от аудиторията в Бг.Прие го твърде лично.След като са я поканили значи наистина уважават творчеството и,все пак:)

Ми аз първо казах, че не може да изтриваш един цял стил от каквото и да било изкуство като второкачествен или незначителен, защото в него винаги ще има добри неща, които по някакъв начин усмислят съществуването и съхраняването му. Все пак всичко се развива и разширява до огромни размери в рамките на едно малко или много комерсиално изкуство за малко или много масова употреба, има междинност, има дори приемственост между стиловете. Пример: рокаджийското звучене на места при някои от най-големите хитове на Преслава. Ако разчита на огромен комерсиален интерес или ще изчезне, когато модата се измени, или ще се промени, развие и разнообрази, за да запази интереса към себе си, за да привлече по-широка аудитория и по-умерено настроени слушатели. Ако пък даден стил се е зародил като много тесен и специализиран обект на интерес и си остава такъв - то значи в него има нещо достатъчно уникално и ценно поне за малка група от хора. На някои може да се струва елитарно, на други странно или извратено, но това е цената на разнообразието.

ИМА второкачествена литература. Нима можеш да ми сложиш Салваторе до Мартин или Ериксън?

И едното е фентъзи, и другото, но не можеш, при положение, че си чел само Салваторе да твърдиш, че Фентъзито е второкачествена литература. А е много вероятно ако Салваторе не ти хареса и си попаднал първо на него, никога да не захванеш Мартин или Ериксън, от което само ще изгубиш. МНОГО.

А нима можеш да изправиш фентъзито до Достоевски?

Тук е първото място, където позициите ни остро се противопоставят. Принципно за мен е неуместно, както вече трябва да си е проличало, да се съпоставят и да се противопоставят двете неща. Едното има вечно запазеното място на литературна класика, другото може и от много мастити критици да не се счита за литература въобще или да се смята за "чалгата в литературата". Аз, обаче, твърдо и смело бих заявил, че много от огромната палитра герои в книгите на Джордж Р. Р. Мартин притежават дълбочина, многоплановост, развитие и реализъм недостижими за много от "класиките", които съм чел в училище. Едните са съществували в едно време, с една цел, другите са съществували в друго и с друга. Но аз никога не бих посмял на основата на предпочитанието си към Достоевски да заявя, че цялото фентъзи смърди и не струва. Нито е логично и адекватно, нито е подходящо и уместно.

Също и много трудно можеш да съпоставяш на еднаква основа/под един знаменател различните стилове музика. Да сравняваш класическа музика с чалга?. Ми това е глупаво от моя гледна точка. Те съществуват в тотално различни измерения на съзнанието, на нуждата от изкуство или забавление. Сигурно ако по време на развитие на музиката, която днес наричаме класика, имаше чалга - благородниците щяха да друсат гюбеци в дворцовите зали вместо да таят дъх в концертните. Може би щяха да правят и двете в различно време и в различна нагласа. В математиката не можеш да събираш и изваждаш дроби без еднакъв знаменател.

Второто принципно важно нещо е следното. Никой не те кара да харесваш каквото и да било. Никой не би трябвало да те принуждава да го слушаш. Аз твърдя, че е безумие да омаловажаваш някого поради музикалните му предпочитания, да го заклеймяваш, да се отнасяш пренебрежително или нагло към него, да си въобразяваш, че "яде лайна". Пак повтарям, аз не съм чалга фен - по-скоро позицията ми е обвързана с представата за някаква странна и може би ненужна, но по-добре с нея, отколкото без - войнствена толерантност.

Айде остави класиката настрана - вземи една дебела, мазна мутра с бръсната глава, която не може да каже две интелигентни приказки на кръст и си друса жадно тлъстия гъз на диви гюбеци, вземи един немърлив и миризлив метъл с мазна сплъстена коса, който спи с кубинките в леглото и се клатушка вечно пиян или дрогиран и изпаднал в екстаз. Аз съм срещал и от двата типа, познавам хора от двата типа. Не ги харесвам, НО за мен те НЕ са представителни, нито могат да ме погнусят от чалгата или метъла. Те са само двама жалки, объркани хора - и то объркани НЕ заради музиката, която харесват.

Не се наемам да сравнявам Преслава и Шопен. Аз между другото много харесвам песните на Слави Трифонов. Знам, че не може да пее добре, но го прави от сърце, а инструменталите на Евгени и Ку-Ку бенда - ами съжалявам, но понякога наистина са виртуозни. Ако трябва да изслушам един музикален диск, преди да умра - може би ще се насладя на Шопен и ще съзерцавам природата, но ако утре искам да си пусна музика, която да ме зареди с енергия и страст - ще избера Слави. И няма да се чувствам като човек, който яде лайна, сори за което.

Виждайки мнението за Зари, искам само да добавя, че в крайна сметка, целият спор между Преслава и Фънки е, най-вероятно, дирижирана сценарно подготвена заигравка с цел нагнетяване на емоция, предизвикване на интерес и подсилване на "реалити" елемента в Music Idol.

Хаха, гледам сега един от по-старите епизоди на Мюзик Айдъл, в който са извикали оня сладкар дето се мислеше за Майкъл Джексън. КУЛТОВО просто , тоя разбива повече и от мадамата с Кен Лий!

Аз се чудя на тия хора не им ли е неудобно пред цяла зала, не ги ли е срам малко?