Posted: Sun Mar 02, 2008 10:19 pm
хехе 
40ти и маунт до няколко часа 
40ти и маунт до няколко часа или
Житие и страдания суицидного вещера
Може да се каже, че отговорът на първия въпрос се съдържа в следващото го заглавие. А пък особено лесно се бие глупав вещер.
Знаменателната случка имаше за своя сцена жужащите територии на Силитус. Асая, ведра и добронамерена друидка 57 ниво, в плен на миролюбивото си настроение, подплатено от натрупаните 40-ина точки умение в риболовство и не по-скромните си постижения в кухнята (както и 2-3 чаши хубаво червено вино), бродеше сред паяци, скорпиони и прочее земна гад, за да събира мръвчици за друидите от Кръга на Сенарион. Знаете как е в Силитус - вид твърде адски за земята, и твърде приветлив за Ада. Човек би си помислил, че всяка уважаваща себе си твар би страняла от такова място. То си е територия на друиди, които така или иначе търсят баланса и съвършенството навсякъде в природата. Но при все това, тъкмо когато вземаше месцето на последната змия, дългите деликатни уши на Асая потрепнаха, доловили сред мрачното жужене на инсектите злокобния вопъл на безброй затрити души. Извърна тя грациозно глава и видя недалече недоумрял вещер, подкрепян от синия си бродник, да тегли душицата на някаква гадинка. Трепнаха недоволно дебелите сребърни вежди на друидката, но при все това тя взе разумното решение да не дразни вещера и да се изнася, както всяка уважаваща себе си котка - скорострелно.
Уви, мирът не влизаше в тазвечершната програма на вещера. В ума си вероятно е виждал леопардова кожа, просната в ковчега му в Ъндърсити. И така мечтите станаха намерение, а намерението придоби формата на зелено гюле, което трясна бързо отдалечаващия се леопард по главата и го принуди да оплете лапи. И тогава се видя, че глуповото арогантно същество е тръгнало да се бие с едва от половин живот и горе-долу толкова мана (явно в сметките му вещер 57 ниво е равен на поне два друида от същ ранг). Асая имаше време да призове лунните сили да стоварят гнева си върху глупавата глава на врага, преди последният да я запрати на кратка разходка и размишления върху цената на прогресивно намаляващия й живот. Щом достигна до прозрение и безцелното й мотаене привърши, Асая помоли учтиво Луната да тресне отново изчадието по главата и му запрати рояк буболечки, в случай че жуженето в Силитус му е малко. Онзи се усети, че нещата вече не вървят на добре и запрати воида си във воида, където му е мястото, сдобивайки се с блестящ щит.
Ех, знаем го ние този щит (спасявал е живота на Лунел не веднъж). Асая се върна към старата коткешка стратегия и се стрелна надалече, за да очисти от себе си проклятия и да качи малко животец, след което се метна обратно, към врага и почна да бие щита, докато поддаде. Горкото вещерче си нямаше мана, а и животецът му мъничко и вместо да рискува, търти да бяга. Как се бяга от друид? Ми не се бяга. Пуснах го да набере малко преднина (както би направила една уважаваща себе си котка), след което се стрелнах след него. Последното нещо, което глупакът видя, бе пръстът на луната (няма да уточнявам кой), който го размаза на пътя като хлебарка и премахна значимата представка "un" от статуса му.
Не може да се каже, че го победих. Просто си умря от глупост.
Чудно ми е обаче що не е пратил войдуолкъра срещу нея 
скачам в бездната и като никога намирам веднага де този път съм турила Slow Fall-a… слава Богу, на пустите водни елементали не им е разрешено да ползват асансьори и след секунда-две излезнахме от комбат... Таис – виновника за уайпа, и неколцината оцелели.. 
Да не би да мога друг вид на 41ви левъл верно?
А пуйките на блъд елфите са толкова грозни, колкото слоновете на драенеите 
