ShadowDance

Казах, че са празни откъм събития и развлачени.

Така че всъщност признавам (и пиша) само трилогии тип "начало-среда-край", но си правя труда всяка от частите да си има и собствена начало-среда-край структура, както и достатъчно събития. Иначе повечето читатели никога няма да стигнат до втората книга, каквото произтече и м/у мен и Хоб.

Повечето читатели четат Хоб заради героите, не заради сюжета. По твойта логика никой не трябва да чете Властелина или Азимов, защото в тях пък няма "достатъчно" развитие на героите. Просто си кажи, че четеш почти само plot driven книги, вместо да го усукваш.

Поздравления за аватара, много е готин.
Изкарай, моля те, Frank Herbert от фентазито, за останолото горе - долу ще се разберем. Въпреки че за доста от имената се чудя защо си им сложил отпреде "уважавани" ?

Нямаме търпение да разберем какво имаш предвид с последното, сигурен съм в това

Matrim wrote:Просто си кажи, че четеш почти само plot driven книги, вместо да го усукваш.

Да усуквам? Та аз бих си го татуирал горното на челото, за да е по-ясно. Да, историята винаги е на първо място при мене - героите, стилът и сетингът идват впоследствие. Стигнал съм от собствен опит до извода, че ако сюжетът ти е силен (т.е. поставя героите в достатъчно драматични ситуации), те щат не щат също се развиват пълнокръвно.

И за да е още по-ясно: да, история без силен сюжет за мен е травестизъм. Нали затова се казва история, защото трябва да разказва такава. И то интересна/стойностна/оригинална. И то добре.

Затова никога няма да съм задоволен от единия гол стил. Или от сетингов роман. Или от самоцелни character studies.

Dragonsnake wrote:Поздравления за аватара, много е готин.
Изкарай, моля те, Frank Herbert от фентазито, за останолото горе - долу ще се разберем. Въпреки че за доста от имената се чудя защо си им сложил отпреде "уважавани" ?

Аватарът е с любимката ми Жан Зъй в Герой. Тафнах го от галерията на Шедоуденс, за която до вчера не знаех.

Хърбърт е в списъка само в личен план. Далеч съм от мисълта да го покръствам официално във фентъзи. И наистина много го уважавам, както и другите споменати - иначе нямаше да са в тази част на списъка.

Както и, най-вече, Урсула ле Гуин. Така че никога не бих я обидил, наричайки я елементарна, Рол. Книгите ми харесаха много като малък, осoбено The Farthest Shore. Просто, както казах, не виждам защо би трябвало да ги чета пак сега. Освен може би Техану, влече ме нещо.

Та така. Кажете вие, моля (човешки), какво ви привлича в Землеморията - и като нищо може да им налетя пак, че съм ги изпозабравил.

Roland wrote:Уви, в случая на Хоб повечето читатели СА стигнали до втората, че и до третата, че и до СЛЕДВАЩИТЕ ДВЕ-ТРИ поредици. В случая си алтернативното ънкуул малцинство.

Лошо няма. Обаче горното е само на фона на подбраното малцинство хора на този форум. А аз съм длъжен винаги да мисля и за/като масовия читател.

Стигнал съм от собствен опит до извода, че ако сюжетът ти е силен (т.е. поставя героите в достатъчно драматични ситуации), те щат не щат също се развиват пълнокръвно.

Глупости на куб. В "Колелото на Времето" примерно (както и в огромна част от класическата научна фантастика впрочем), имаме сюжет, който като цяло е на светлинни години от нивото на героите (понеже въпросните са плоски до болка в общия случай). Това, че авторът ги поставя в най-различни драматични ситуации ОЧЕВАДНО не значи автоматично, че те ще развиват по реалистичен начин в следствие от това. На един герой може да му се случи какво ли не и той пак да си остане неразвит, плосък чукундур. И да знам, че ще речеш, че просто се майтапиш, но трябваше да го напиша това горното just in case. Да не говорим, че както си го изказал би следвало и обратното да е вярно, а ти сам твърдиш, че не е така.

Обаче горното е само на фона на подбраното малцинство хора на този форум. А аз съм длъжен винаги да мисля и за/като масовия читател.

Защо? Да не си издател на фентъзи романи, че да ти дреме толкова за масовия читател?
А и успехът на следващите книги на Хоб подсказва, че все пак е много вероятно повечето от хората купили си първият том на първата й трилогия да са го дочели. Освен ако повечето й фенове не са почнали примерно от третия.

Мат е абсолютно прав. НЯМА връзка между добрата история и добрите герои. А историята, прочее, толкова НЕ Е най-важното в една книга, че просто ми е тъжно като те гледам толкова убеден...

Matrim wrote:

Обаче горното е само на фона на подбраното малцинство хора на този форум. А аз съм длъжен винаги да мисля и за/като масовия читател.

Защо? Да не си издател на фентъзи романи, че да ти дреме толкова за масовия читател?

Писател, но то е същото, ако не и по-отговорно и важно*. Ако не искаш да си четеш книжките сам после. Или да си ги менкате с няколко познати в някой уъркшоп.

*Щото издателят има право на грешка, а писателят - не.

Мат е абсолютно прав. НЯМА връзка между добрата история и добрите герои. А историята, прочее, толкова НЕ Е най-важното в една книга, че просто ми е тъжно като те гледам толкова убеден...

За щастие има подходяща тема, в която да го обсъдим надълго и нашироко: viewtopic.php?t=2693

А тук можем да се върнем към въпроса с трилогията на Пулман, която според мен:

Бидейки антихристиянска, няма как да не е и, да, християнска.

А според Мат:

Много си зле, честно. Едно, че логиката ти е, с извинение, слабоумна, и второ аз съм чел само първата книга, не ми допадна много, но нещо не забелязах цялата книга да е посветена на борбата с християнството.

Значи, Мат, аз също "съм чел само първата книга и не ми допадна много", но проявих уважението да се поинтересувам в детайли от следващите две. Където, както и Дарклинг казва, вече става лошо. Явно си пропуснал, че говоря, черно на бяло, за цялата трилогия.

А за логиката, я да видим сега. Кой има най-слаба връзка с християнството:

а) един сатанист
б) един войнстващ атеист
в) или един човек, който не се интересува от религия

Помисли хубаво.

За "Тъмните му материи" - ако беше чел всичките книги, може би нямаше да говориш глупости. Проучил ги бил подробно, майко мила...

Достатъчно, за да знам, че не искам да ги чета. Съдържат ли алюзии (меко казано) за християнството? Без да си кривиш душата.

И Хиперион съдържа алюзии за християнството. Също и "Малки богове". И какво ли още не. И са невероятни книги. Какъв е проблемът - християнството трябва да е някакво смешно табу ли?
Все едно аз да кажа, че няма да прочета твоята книга, защото има препратки към исляма (който има за основи и християнството, бтв). Наистина е нелепо.
А филмa ще гледаш ли?

shayhiri wrote:Достатъчно, за да знам, че не искам да ги чета. Съдържат ли алюзии (меко казано) за християнството? Без да си кривиш душата.

Не е нужно да си кривя душата, за да отговоря - да, съдържат, не меко казано, а откровена връзка с християнството. И това по какъв начин ги прави християнски, антихристиянски или какъвто още етикет ще решиш да им сложиш? Щото Спархоук или още някой си казва така ли? Сигурно, при положение, че не си ги чел и няма как да отговориш със собственото си мнение.

Morwen wrote:И Хиперион съдържа алюзии за християнството. Също и "Малки богове". И какво ли още не. И са невероятни книги. Какъв е проблемът - християнството трябва да е някакво смешно табу ли?
Все едно аз да кажа, че няма да прочета твоята книга, защото има препратки към исляма (който има за основи и християнството, бтв). Наистина е нелепо.
А филмa ще гледаш ли?

Добре, че е той, както стана въпрос. Освен другите предимства, там със сигурност ще озаптят (анти)религията.

За да не дълбаем излишно: самият Пулман смята трилогията си за Анти-Нарния. След като очевидно не съм Нарния фен, излиза, че не влизам в таргет-аудиторията му. Точно Спархоук по-скоро влиза.

"Малки богове" изобщо не е фентъзи - камо ли тлъста вземаща се насериозно трилогия, що остава пък детска.

А "Танц с вятъра" държи основната си тема за смисъла на организираната религия (ислям=християнство) на толкова дълбоко ниво, че да касае само хората, които са стигнали до него.

shayhiri wrote:Достатъчно, за да знам, че не искам да ги чета. Съдържат ли алюзии (меко казано) за християнството? Без да си кривиш душата.

Може би си разбрал досега, че всъщност те уважавам доста. Обаче имам въпрос. Доколкото си спомням, точно ти беше написал(или поне си участвал твърде активно в написването) на "Олтарът на тъгата" и останалите книги-игри за отец Валенс. В които със сигурност има немалко алюзии към християнството. Вярно, че не са романи, но все пак ми е чудно защо тогава религията в книгите ти пречи. Защо?

"Олтарът" го написахме на 17год. В резултат християнството е само фон, сетинг. Хрониките си бяха обикновени фентъзи книги. Определено не съдържат социопсихология и циничен екзистенциализъм, каквито изисква една сериозна трактовка на темата.

Очевидно е трудно за обяснение, но конкретното ми притеснение е, че антирелигиозният плам на Пулман е повлиял необратимо на цялостната история. Която се води детска и фентъзи.

Иначе естествено нямам нищо против (анти)религията в изкуството, ако е на мястото си - както в любимия ми "Името на Розата".

А евтината християнска апологетика а ла Нарния не бих докоснал и с ръжен. Откакто се помня.