ShadowDance

Сбърках, народе. Шайхири, душко, няма как да го ползвам това, дори за показателно как не се пише. Аз съм виждал неграмотност, ама това ме метна по тъча, та чак ми разби главата в корнера. Леле, но продължавам, няма как, върви на метъл, яко грайнд и книгата не мърда.
Остави, че бърка времената, т'ва препинателните знаци, явно са мръсно нещо, недостойно за майстора. Мани това, ама пък героите ми станаха интересни, поне какво ще направят в дадената ситуация, а тя горката е клише на клишираната клишираност. Но продължавам.
Въпреки че не вярвам вече да мога да пропиша правилно, просто "книгата" ти бърка в центровката. Пак казвам, можеше да е просто посредствено фентъзи, с което да убиеш времето, но това тук е звяр, с който трябва да се пребориш. Може и да усещам как цялото ми същество крещи срещу това, но аз продължавам. Ще сразя врага, какво и ще да ми струва, ако ще и да е интелект, разум, грамотност, моралната победа ще е моя - наистина, няма такъв писател, точно, това не е писател.
Мамка му, шайхири, прав беше, е, даже на псувни ме обърна тая "творба" А и го чета в оригинал. Ян поне не си беше причинил пълното зло, нищо, че беше хвърлил поглед и на оригиналния "текст". Ужасът вече има ново име. А имам още бая "книга"
Но аз продължавам

Включвай се периодично, за да сме сигурни, че още си с всичкия си. Наистина, май никой досега не е бил излаган на Станек в оригинал. А българският превод беше на Е. Павлова, която все пак може да реди думи. Така че на чисто езиково ниво текстът беше приведен в безопасно състояние - даже правихме литературно четене на един от купоните. Контрастът с дълбокия прочувствен баритон на Трип не е за изпускане.

Начи мъча се тук с Облакът на Рей Хамънд и се опитвам да ми хареса. Но нещо не се получава. Историята я знаете от сайта на Бард - бива като такава. Но това, което сигурно не знаете е, че Хамънд няма стил на добър разказвач. Или поне от тази книга не си личи да има такъв. Или просто на мен не ми допада. Как да се изразя, няма атмосфера ли, що ли, но книгата не успява да ме грабне, да ме увлече в историята. Не ми харесва как е написана, не ме кефят и героите.

Чета разните му там Ерагони. Общото ми впечатление е, че момчето много хубаво даже си пише, но преводачите са си оставили ръцете! Изедници!

Ва-ха-ха-ха-ха!! (избърсва сълза на объркано щастие) Колкото Ленчето Павлова закла Станек, нали?

Права си, права си. Аз затуй си превеждам сам нещата.

Marfa wrote:Чета разните му там Ерагони. Общото ми впечатление е, че момчето много хубаво даже си пише, но преводачите са си оставили ръцете! Изедници!

ъм..не е в тях вината

Your sarcasmometer is broken, I guess

Бе, ако не знаех, че Рол го е превеждал и аз щях да реша, че ти сериозно:)

Рол и Берик Ама те поне си знаят, че ги бъзикам... Не знаех, че трябва да сложа таг [майтап]

Прочетох Dying Inside на Робърт Силвърбърг. Изключителна творба. Единственото фантастично нещо в нея, че главния герой Дейвид Селиг може да чете мисли, иначе се развива в съвсем реалния Ню Йорк от 60-те и 70-те години. Целият сюжет се изчерпва с това, че Дейвид постепенно губи телепатичните си способности и как той приема тази загуба, плюс flashbacks, показващи различни ключови епизоди от неговия живот. Въпреки това книгата е много увлекателна, като основната причина е, че Дейвид Селиг е може би най-добре описания герой в произведение от жанра, на който съм попадал. Въпреки своята специална способност или може би точно заради нея той е самотен, изпълнен с несигурност и самосъжаление през голяма част от живота си, и отчаяно се стреми да постигне истинска близост и разбиране с хората около себе си. Той далеч не е толкова типичния за фантастиката свръхкомпетентен и самоуверен тип, който с лекота преодолява препяствията по пътя си, а е много по-многопластова, сложна и (поне за мен) интересна личност. Като добавим елегантния и въздействащ стил на Силвърбърг и способността му да разтърсва емоционално читателя, става ясно защо харесах толкова много книгата.

Страхотно звучи. Малко хора се замислят за тази страна на възможността да четеш мисли.

Забравих да спомена абсурда, че тази толкова качествена книга е out of print в САЩ, добре че я има издадена в Англия поне, мисля оттам да си я поръчам някой хубав ден (сега я четох от компа).

За още информация може да погледнете и линка отдолу, там книгата е описана доста по-красноречиво, пък и целият блог определено си струва четенето:
http://ikosmos.blogspot.com/2006/04/sfb ... n-set.html

@Demandred, много хубав пост .
Силвъбърг е в личната ми тройка на най-добрите фантасти във вселената. Толкова многостранен...литературен автор и най-хубавото е, че е изключително внимателен конструктор на характери. Напълно съм съгласна за Селиг.
Dying inside e сред произведенията на живота му. Мисля, че всеки фен трябва да я прочете.
А темите за срещите /сблъсъците/ на мисли, за колективния разум, са му много любими и присъстват в доста негови произведения по един или друг начин. Психологическият exhaustion също.

Това не е правилната тема но все пак..Каня се да си поръчам Илион и Олимп на Дан Симънс.Някой може ли да сподели мнение за тях?

Илион е адски добър, а Олимп е продължението му В смисъл, и двете книги са близо до невероятни, но Илион е очевидно по-добър, което води до леки разочарования като прочетеш Олимп логично след Илион.