ShadowDance

бая важи, скалата малко тлачи, ама до тия пустиняци не може да се мери актьор със същия аршин

тру стори

Новата песен на Адел е

Нов Stromae. Приятно е, когато някой от големите се завърне с нов материал.

Малко рок от Сиатъл.





Ayron Jones е доста интересен като комбинация от стилове и определено си струва да се чуе.

J.B.O се бъзикат с доста класики

По-добрата годжира

Ако има песен, дето заслужава сравнението, че удря по-здраво от колана на баба ти, като й кажеш, че си се наял, те тава е:

И Arch Enemy се отчитат с нова музика:

Искам да попитам метълите, които би трябвало да не са малко тук, дали си спомнят една тениска на Sepultura, много силно цветна и контрастна, почти цялата е обрисувана и е опасана в щампите с една голяма змия, вероятно боа или питон. Доста е стара, понеже я имах навремето но не я намирам никъде в ... интернет. Мисля, че на гърба беше щампован лист на песните от албума им но не помня кой.

Battle Beast с първи сингъл от предстоящия нов албум:



Като цяло по-добре от целия предишен албум, но както някой правилно отбеляза в коментарите, без Антон нещо липсва в цялостното писане и музициране. Нуура е страхотна както обикновено, но една птичка пролет не прави...


Northtale с втори сингъл. Отвреме-навреме човек има нужда и от класически пауър с високи вокали Малко трашец е вкарала Бил Хъдзън, което радва



Гилерме определено се оказа правилният избор за тази група и отвява Кристиан Ериксон тотално.

Новият албум на Lana Del Rey Blue Banisters е божествен !








Последният на Cradle of Filth Existence Is Futile също е трепач :
(и двата албума са излезли на една и съща дата 22-ри .
Октомври се очертава прекрасен месец (такъв, какъвто винаги е бил, де), заедно с In the Court of the Dragon на Trivium и предстоящия Brighten на Джери Кантрел. Останаха още шепа приятни нощи през самотния октомври.)

penzata wrote: ↑

Wed Oct 27, 2021 2:51 pm

Последният на Cradle of Filth Existence Is Futile също е трепач :

А мерсаж, мислех, че е един от многото оставени за финала на ноевмри, той цял месец по-рано се пръкнал. Разкош е, много живот има в него, кредъл са сила, въобще няма да кажеш, че са на по сто години. А мелодията у How Many Tears to Nurture a Rose? и въобще цялата китарна работа е на върховно ниво. Определено влизат на макс в тоя албум - хем познатият звук, хем не лежат на стари лаври ми си е шрединг от-до, барабаните ясно е кви зверски пукотевици са там, хорове, атмосфера, тежък бас.... муцка е.



аз съм абсолютен бот, на 22-ри е излязло и новото на 1914