ShadowDance

Гледах Паразит, понеже го пуснаха пак по кината. Честно казано, имах някакви очаквания, но ми хареса даже повече. Интересно беше колко различни части имаше този филм. Изобщо не очаквах първата половина да е толкова приятна и лековата комедия, това ме изненада положително. После имаме туиста в средата и тежка драма накрая, но те хич не се усещаха насилени или сложени, за да става филмът за оскар. Хареса ми значително повече от Зелената книга и хич не съжалявам, че ми се наложи да си купя два билета, за да го гледам веднъж (понеже не се получиха нещата с прожекцията за София Филм Фест през март).

Намерих си в нета по случайност един античен филм, който беше от най-ценните ми видеокасетки "Noises off" или Тишина в залата, и който сигурно е от причините да не обичам да ходя на живо на театър Истинска качествена комедия, каквито трудно се намират.
https://www.imdb.com/title/tt0105017/

И взимам сардините...
Не, оставям сардините...
Не, взимам сардините.
Оставяш сардините и затваряш телефона.
Да, така. Затварям телефона.
- И оставяш сардините.
- Оставям сардините?

Ягшемаш! HE'S (кайнда) БДСК!
Borat Subsequent Moviefilm e странен филм. От една страна е като по-дълъг епизод на Who Is America? (даже и един от персонажите участва), от друга е типичен Борат филм, но само в частта, в която е сам. От трета е адски асинхронен филм, в общите сцени с дъщеря му - не знам това дали се получава, защото актрисата е просто слаба или защото Барон Коен е чутовен и всякаква подобна имитация бледнее пред оригинала, но тази част от филма се проваля. Разбирам, че Борат вече е разпознаваем персонаж и е невъзможно продължението да се получи като първия филм, но в по-голямата си част Subsequent Moviefilm е просто слаб и несмешен. Но в моментите, в които Борат е намесен в днешното пандемично ежедневие и в американската политика, филмът сияе.

Изпитах нужда да гледам траши хорор филми, покрай Хелоуин, и дъ джоукс он ми :

Underwater - не ми е ясно как филм, чийто екшън започава още на първата минута, може да е толкова скучен. Диалогът бе абсолютен криндж, дори и за би муви, а този уж се блъска да не е такъв. Безсмислен глас зад кадър, който даже обърква, защото в началото казва някакви неща, които в последствие изобщо не се споменават. Комик релийфът на Ти Джей Милър хем беше як, хем на моменти блъскаше на тотална пародия на жанра, но да кажем че по-скоро имаше баланс. Останалото е ясно, всички тропи за този жанр са налице - само ЛЛ Куул Джей успя да се спаси навремето. Чудовището беше зарибено - блъскаше ми на нещо сътворено от Клайв Баркър. Обаче филмът тотално се дъни в подводните си сцени, в които почти нищо не се вижда и разбира - не знам дали е търсен ефект или е заради скапаната картина на хбо гоу, но и в двата случая е зле.

Hubie Halloween - последният Хепи Медисън филм. Нимоа просто, издържах точно 6 минути, в които се появиха и Бен Стилър, и Кевин Джеймс, и Адам Сандлър си джи ай драйфа от колело. Защо, обаче му е нужно на Сандлър в тези филми да си претворява гласа, изобщо не ми е ясно. Изключително глупавият му глас не ми позволи да догледам филма, защото другите простотии ги очаквах.

Blumhouse's Fantasy Island - на картинка ми блъскаше на някаква манджа между "Още знам какво направи миналото лято" и останалите би хорор мувита, които се развиват на остров. Еми, не. Трудно ми е да опиша жанровата чорба, която е този филм - може би нещо като Cabin in the Woods, но в обратната посока. Ако си беше безсмислен тийнейдж гор фест от до, щеше да радва, но уви - драма, фентъзи, плоски поуки и най-безсмисленият килър евър. Дори и за такъв тип филми, ривийла на килъра в края бе абсолютен криндж. Доста мъчен за гледане филм. Чесно, Ай Стил Ноу Уат Ю Дид Ласт Самър е класи над този. Смятай!

Blumhouse's Truth or Dare - (почти) главната актриса от предходния, е главна в този. Клишета на безобразие, но е гледаем и радва. Смъртоносна игра, окултни шитни, тъпи колежани, lite-gore. Някаква мешавица между Дъ Ринг и Финал Дестинацион; точно каквото ми трябваше.


п.п. ще продължа още малко с траши шитните, за да мога да гледам като хората някакви (уж) качествени филми, които си набелязах - The Blackcoat's Daughter, The Eyes of My Mother, One Cut of the Dead, The Lodge, I Am the Pretty Thing That Lives in the House, Cam и Hush.

Баси от всичкото това само Cam гледах и то заради циците, а те бяха кът също

Инак ние боцнахме The Trial of the Chicago 7 малко по-захаросан от необходимото и набутва модерни гледни точки и политика в края на 60-те години, където баш не са гледали по същия начин като в днешно време. Странно е, че филм за американската исторя може да бъде толкова американизиран и на моменти тотално скипваш същността на реалните личности, което може да се очаква при филми "по действителен случай", но... НО

Са си 2 часа соркин в съда. Бясно темпо от-до, първокласен диалог, актьорски състав да си ебе дома, една излишна сцена няма, наистина тоя човек как умее да пише и вече режисира си е класа сам по себе си (само да не се опитва да снима екшън, че кратките сцени на насилие бяха смешни и с ефекти от афрът ефектс сток библиотеката). Идеализираните му представи за една обединена америка, където лево и десно могат да се спогодят и работят заедно за общото благо си я влачи още от Западното Крило и въпреки реалността ни още си държи на нея вкарва подобна линия на размисъл във времена, където това баш не е бил основният проблем, като в днешно време и откъдето викам, че е по-захаросан и американизиран от необходимото, въпреки това, извън този контекст, филмът като филм за момента е най-доброто от 2020, което не казва много, нале... ама пак си остава изключително качествено кино, което всяка година щеше да направи силно впечатление.

The Lodge - от Session 9 насам не бях гледал подобен, и толкова добре изграден, психотрилър и от El Orfanato насам филм, чийто ужас идва монтажа, операторското майсторство, режисьорското умение за постоянно градене на съспенс и взаимоотношенията между героите. Дуото режисьори са направили филм (подобен на Сиропиталището), който постоянно те кара да се съмняваш в убедеността, че знаеш какво се случва на екрана, и всичко това изградено чрез актьорска игра и режисьорски похвати. Кинематографията е великолепна.

Приятно се изненадах като видях Алисия Силвърстоун в подобен филм, която направи убийствена второстепенна роля. Останалият каст е превъзходен, Джейдън Мартел продължава със страхотните роли (след Midnight Special и It), а играта на Райли Киоу е превъзходна. Изключително много ценя актьорската игра с очи, а от последните трима получаваме зашеметяващи изпълнения.

The Lodge е смразяващ камерен слоу-бърн психотрилър, чийто ужас продължава да тлее дори и след финалните надписи.

Гледах новата "Ребека" с Лили Джеймс и Арми Хамър в главните роли. Може би има променен финал в сравнение с книгата, но не съм сигурна, защото съм я чела твърде отдавна и вече не помня точно как беше представен този момент накрая. Кристин Скот Томас е великолепна в ролята на икономката, но това не е някаква изненада, защото тя си е великолепна във всичко. Харесаха ми операторските решения. Костюмите са приглушени, но работят много добре. Атмосферата на психологически трилър се е получила, по мое мнение. Не знам какво повече да напиша, освен че филмът ми хареса и като цяло го смятам за успех.

Аз най-сетне изгледах "Студената планина". Имаше едно неочаквано за мен включване на Натали Портман. Всъщност частта с нея и бабата в колибата с козата ми бяха любимите във филма. Иначе някак много очаквано се разви всичко, тотално ще забравя скоро, че съм го гледала.

Малка вметка. На няколко пъти чувам за книга "Ребека", която няма нищо общо с тази, която аз съм чела... Вече почнах да се чудя аз ли съм луднала и всъщност се оказва, че явно има две известни Ребеки (явно тази от поста на Гибли е по-известната), и аз съм чела само детската.

Хаха, не, за романа на Дафни дю Морие става въпрос. Гугъл показва поне 4 български корици, аз я имам с тази: Много е популярна, мисля, че дори се води нещо като модерна класика. А твоята за пръв път я виждам

Сега като търсих информация за книгата попаднах на едно изречение в статията в българската уикипедия, което ме втрещи:

Едно издание на романа е използвано от германците по време на Втората световна война като източник за шифър – съставяне на изречение, като се използват единични думи в книгата, посочени чрез номер на страницата, ред и позиция в реда. В квартирата на Ромел се пазел един екземпляр, а друг бил носен от агенти на Абвер проникнали в Кайро, след като прекосили Египет с кола, водени от граф Ласло Алмаши.

И ето как след двадесет и четири години, откакто съм гледала филма, от който съм си взела ника, аз разбрах, че този персонаж е реално съществуващ човек

Spoiler: show

SGP.gif (354.25 KiB) Viewed 5017 times

Да бе, и аз това го четох за "класика" и колко важен и голям роман бил, а в главата ми все другата Ребека и много се чудех какво пък толкова специално има в тази съвсем семпла история добре че беше сега твоят пост да разбера грешката си!

И ъъъ Гибли не е на аниме студиото или поне на вятъра?

То е комбинация от двете идеи, но "Английският пациент" е с превес

Онзи и по-онзи ден изгледах тази колекция:



А сега гледам "Welcome to Chechnya" (2020), който обаче труден за гледане и не знам дали ще издържа до края.

I'm Thinking of Ending Things - Джеси Бъкли (наричана с много различни имена във филма) е млада студентка, която отива с приятеля си да се срещне за първи път с родителите му. Докато пътуват тя е споходена от паразитната мисъл "I'm Thinking of ending things", но това не е филм за самоубийство. Започват да се случват ескалиращо странни неща.

Spoiler: show

Жената очевидно не е наред, но и на приятеля й му има нещо сбъркано в главата. А дали сбърканото не е в главата на гледащия? Защо той я нарича с различни имена? Защо една и съща люлка сякаш ги преследва? Защо телефонът й не спира да звъни, а отсреща, странен мъжки глас, говорещ сякаш от отвъдното?

На тези и много други въпроси няма да получите отговор ако изгледате поредното dreamlogic депресарско отроче на любимеца ми Чарли Кауфман. Този път вместо в стандартния си стил е решил да го заснеме в стил Дейвид Линч. Филмът започва много силно и дава заявки за нещо изключително, но към средата отрочето си пада на главата и почват едни ми ти рандом сцени след рандом сцени, дето сто процента символизират нещо дълбоко, но колко пък да е дълбоко като се има предвид, че скрития смисъл ТМ е на ниво нихилизъм за 9-ти клас прогимназията, но вече сме го виждали много по-добре изпълнен във vanity картичките на Чък Лори. Все пак филмът си заслужава гледането, дори само заради силното изпълнение на Джеси Бъкли и разбира се заради страхотната режисура. Ако се гледа като пъзел, може да понесе множество гледания, докато човек хване всички дребни несъответствия и препратки. Хубав филм, но щеше да ми хареса още повече, ако ги нямаше странните сцени накрая, а просто бяха оставили действието да се развива в колата и да се праскат епичен монолог след епичен монолог.
7/10

Parasite - няма какво да кажа, освен че очаквах нещо доста по-weird, а то се оказа съвсем стабилен филм, който може да се гледа "at face value" и просто няма слаб момент. Заслужен praise за корейците.
9/10

На няколко пъти се опитвам да догледам Jiu Jutsu. Като сюжет му слагам не повече от 2+. Но то си и личи хипер здраво, че това е доста нискобюджетен филм. Ся... Тони Джаа ( ми сигурно е в топ 5 на най-добрите екранни бойци в последните десетилетия ), а Кейдж пък си има вече доста опит с бойни сцени но все пак това е кино, не се удрят и ритата наистина и като са зле камерата, ефектите, насосването или както и да е не става.
То сякаш още от началото е ясно как ще завърши филма. И май най-интересното от цялата работа са първите минути с рибарката. Не съм го догледал, казах, но повече от 2+ 3- едва ли. А това доста от каста са сериозни бойци. Обаче няма сплав. Отгоре на всичкото участва и един от основните персонажи в Стоте.

И да допълня, или повторя че наистина има 4-5 актьора силно свързани с филми за бойни изкуства, обаче не се е получило.

Гледах Мидсомар снощи и хареса ми де, но имах няколко проблема с него както и с това че огромна част от критици и публика намират финала за освобождаващ, позитивен, усмихвали ли се били и те и аз съм втф пичове? Кое му е позитивното на тоя финал?

Са верно аз имам много опит с култове, които са се опитвали да ме индоктринират безуспешно :р, та не разбирам цялата мания по култове. Мен тия биха ме крийп аутнали само с усмивките си.

А Крисчън прилича на някаква смесица между Крис Прат и Сет Роугън