Много точно казано. Вместо да се насърчава този вид емпатия към различните чрез изкуството, в последните години се прави точно обратното (освен ако не си бял хетеро мъж, естествено). Примерно разни феминистки "експерти" съветват момичетата и жените да четат книги само от жени с героини жени, защото книгите от мъже са вредни и нищо не могат да им дадат. Аз винаги съм предпочитал да чета за герои, различни от мен, и точно това е едно от най-хубавите неща в изкуството - помага ни да разбираме по-добре тези, които са различни от нас.И като гледам който и да било американски сериал, дори тийн сериал или семейна драма, никога не виждам моя свят и моите хора, виждам нещо далечно, от другата страна на океана. А за фентъзи свят виждам нещо съвсем по-далчено. И никога не съм чувствал нуждата да проектирам себе си , да кажа "Ама защо няма дебели супергерои". Но хората все по-масово са праймвани да търсят себе си. Ако след всеки сериал те питат "Откри ли герой от твоята раса/сексуалност, имаше ли положителна репрезентация?", дори в началото да не те интересува, след пет години вече ще интернализираш този въпрос и ще си казваш "Ама моето малцинство имаше ли го в този измислен свят, и беше ли показано подробно и положително?". И така фокусът се измества. Спираш да се наслаждаваш на историята, спираш да се свързваш с героите. Само търсиш има ли някой, който има твоите демографски данни - твоят пол, раса, сексуалност, физически характеристики и т.н. И така емпатията умираИ не можеш да надхвърлиш себе си и своето положение. И това е ужасно вредно. На децата им се четат приказки с животни, слушат за зайчето и таралежчето, гледат "Бамби" и "Цар Лъв" и се вълнуват от тези истории, дори те да не показват цветът на кожата или пола им. И могат да се насладят на всяка история - и за Мулан, и за Моана, и за Елза. Защо в последните години възрастни хора са агитирани да се откажат от това и да търсят себе си?
Хубаво е да има повече герои от различни раси, LGBT и т.н., обаче настоящата мания във всеки сериал и филм да се набутват diversity на всяка цена е нелепа и не помага на никого. Нито ще се подобри живота на малцинствата където и да е, нито ще станат филмите и сериалите по-хубави. А постоянното търсене на под вола теле и на причини да се обяви всяка творба за сексистка, расистка и/или хомофобска също не помага на никого освен на професионалните активисти, които правят пари от това.