ShadowDance

Moridin wrote: ↑

Thu Feb 04, 2021 10:00 pm

@Ambartanen пробвай с тая дизелпънковата му?

Май нямам намерения. Може би някога ще се реша да чета следващата книга от тази поредица, но няма да е скоро.

От друга страна прочетох трилогията Clandestine Magic на Колийн Каули. Първата книга, Subversive, беше изключително приятна и ми се струва доста вероятно да се хареса на @Dr. Horrible. Трилогията е доста по-романс фокусирана отколкото обикновено чета, но светът е доста интересен- 2020та, която всъщност се усеща като нещо между късен 19ти и средата на 20ти век. След Първата Световна и преди Голямата Депресия магьосниците са се върнали или разкрили пред света, което напълно е променило курса на историята от там нататък. Главните герои са няколко жени от The Women's League for the Prohibition of Magic (псевдо еквивалент на The Anti-Saloon League и превземането на движението, за да се обърне целта му към борба за правата на жените) и един магьосник работил в Пентаграма (guess what that is the equivalent to ) по проект подобен на атомната бомба. Много неща в историята много се въртят около възродената борба за права, които в нашия свят идват с първата вълна на феминизма, но в този е бил потъпкан от липсата на Втора Световна война и включването на магьосниците в икономиката. Доста по-подплътена беше в отношение на обвързане на света и мотивациите на героите с любовната история и емоционалните конфликти, отколкото е стандартно за жанра.

Аз прочетох A Complicated Love Story Set in Space на Шон Дейвид Хъчинсън. Доста хай-консепт YA за трима тийнейджъри - две момчета и едно момиче - които заспиват на Земята, но се събуждат в космически кораб, който е на път да избухне, без никакъв спомен как са се озовали там. Гей-романс естествено, но и доста яки идеи, но отиде в някои много тъмни посоки и не съм сигурен, че беше нужно..

Прецапвам през Demon Cycle на Peter V. Brett. Общо взето добре върви за днд кампания из феодално/селскостопанско фентъзи, ама още не съм си направил труда да запомня имената на главните герои, а от нездраво любопитство почвам третата книга...

Прочетох Before They Are Hanged на Абъркромби. Май в крайна сметка тази поредица няма да се окаже по вкуса ми, вероятно ще прочета и последната част от трилогията, но качеството е толкова неравномерно. Всички в нета хвалят Глокта, а на мен ми се вижда доволно скучен в по-голямата част от времето. На всяка страница от неговата гледна точка има поне десет реда иронични коментари в курсив, за да не забравим колко циничен и видял какво ли не е човекът. Много ми идва това. В този том, неговата история беше главно една супер скучна обсада, която завърши off-screen. Другите две главни сюжетни линии бяха по-интересни, но почти нищо изненадващо освен когато

Spoiler: show

престолонаследникът си го взе.

Много сетъп за трети том, ще трябва да е трепач въпросната книга, за да си променя радикално мнението за трилогията.

ВНИМАНИЕ!

Знам, че това касае ВСИЧКИ тук, затова бързам да ви предупредя!




Ако някой ви каже, че някоя нова книга е "the best new gay novel of the year", НЕ МУ ВЯРВАЙТЕ!!!!

Brought to you by неистовата ми омраза към Let's Get Back to the Party на Зак Салих, която е обидно слаба. Знам, знам - спасих безбройни животи в този форум

/rant

След Firewalkers, което много ми хареса, и Spiderlight, която също беше сладурска, продължавам с поредната книга на Adrian Tchaikovsky - Children of Time. В нея паралелно ни се разказват две истории. Далеч в бъдещето Земята е унищожена и остатъците от човечеството се е натоварило на космически кораб и търси своя нов дом сред звездите. А междувременно на една отдавна забравена, но тераформирана в миналото планета едни модифицирани паяци мутират, създават общество, откриват математиката, изобретяват дирижабли и тн.

Честно казано, първата глава не ми вдъхна особено доверие. Но след това стана много интересно и 600 страници отлетяха неусетно. Историята на човеците е добра, но това, което наистина впечатлява, е линията на паяците. Те не са просто хора с козметични промени, развитието на тяхната цивилизация през поколенията е много интересно и макар да има паралели-закачки с нашето, е невороятно различно и логично. Много хитро авторът е решил да даде същите 3-4 имена на героите от всички поколения, така вместо 50 героя, които се появяват за няколко глави и изчезват, сякаш са все същите и спокойно можеш да се привържеш към тях. Показателно е, че не бях изобщо сигурна кой искам да победи във финалния конфликт между паяците и хората. Но краят беше задоволителен.

Много интересна книга наистина!

И пак аз ще пиша за още една много хубава книга, втора по ред (което рядко се случва!) - The Goblin Emperor by Katherine Addison.

Императорът на елфите и трима от неговите синове са убити - трона наследява най-малкият му полу-гоблински син. Прекарал целия си живот в дълбоката провинция, нашият млад герой е хвърлен направо в дълбоките води на живота и политиката в императолския двор. А там го чакат интриги, преврати, красиви жени със скрити цели и сплетничeщи аристократи, опитващи се да се възползват от наивния нов император.

И докато сюжетът изглежда някак постен откъм high stakes (освен единичния човешки живот), историята се съсредоточава върху героите и атмосферата и точно това кара романът да изпъква сред други high fantasy предложения. Самият свят също оставя много на въображението, разчита повече на леко загатване - като едва-споменатото наличие на магия или изобретяването на нов вид мост, около което се върти една от дворцовите интриги - и служи по-скоро за декор на историята на един истински добър и благороден млад човек. Дори няма карта!

В крайна сметка, това се оказа една наистина приятна feel-good книга.

Прочетох "Пиранези" на Сузана Кларк най-после. Покрай разболявания и ангажименти я бавих някакви месеци, обаче, в крайна сметка, доста си струва. От бая време не ми се беше случвало книга да ми направи мозъка на юфка по този начин.

Чета ред неща на тема фентъзи и фантастика, всеяден съм. Напоследък прочетох Дейвид Брин - Килн Хора, Патрик Нес - почти всичко дето е излязло ( Трилогията Живият Хаос, Спасението Хенингтън), също не знам от кой автор вече бе Дървото на Лъжите, както и кажи-речи всичко на Наоми Новик- Сребърна приказка, Изтръгнати от Корен..., и първите две книги на поредица Темерер - Драконът на негово Величество и Нефритеният трон. Много ми хареса Наоми Новик, доста фолклор има при нея, и то - древнославянски фолклор.
За всяка една от споменатите книги мога да напиша и по-пространно ревю, редовно пиша ревюта във форума за фентъзи и фантастика на bg-mamma, та не ми е проблем, стига да има желаещи.


Голям фен съм на Робин Хоб, Брандън Сандърсън, Джош Малерман, Патрик Нес. Имат освежаващ стил и добри идеи

Изчетох Shadow and Bone трилогията. Изненадващо добре написана, но все пак умерено посредствена, а русизмите дразнят неистово, щото почти до един са погрешно използвани.

Почнах Six of Crows и още в началото е много по-добра.

Открих нечетена досега, от мен де, книга на Урсула Ле Гуин - Четири пътя към прошката. Благодарение на една група за продажба на книги във ФБ се сдобих реално с 4 книги на Ле Гуин, но само тази не бях чела никога

Прочетох "Алкатрас и злите библиотекари". Въпреки ревюто в списанието, успя да ме изненада доста приятно. Съвсем клиширана янг адълт история, обаче просто не очаквах да видя такова писане от Сандерсън. Обикновено изказът му е толкова невидим, че чак го няма - нали той самият беше казал, че целта му е зрелището в книгите му да се гледа като филм, а не самият текст да привлича внимание? Тук е до голяма степен обратното - екшънът далеч не е толкова зрелищен, но текстът прави впечатление, с купища ирония и намигвания към читателите. Приятна работа. Трябва да прочета и останалите части от поредицата.

tigermaster wrote: ↑

Fri Sep 03, 2021 6:12 pm

Прочетох "Алкатрас и злите библиотекари". Въпреки ревюто в списанието, успя да ме изненада доста приятно. Съвсем клиширана янг адълт история, обаче просто не очаквах да видя такова писане от Сандерсън. Обикновено изказът му е толкова невидим, че чак го няма - нали той самият беше казал, че целта му е зрелището в книгите му да се гледа като филм, а не самият текст да привлича внимание? Тук е до голяма степен обратното - екшънът далеч не е толкова зрелищен, но текстът прави впечатление, с купища ирония и намигвания към читателите. Приятна работа. Трябва да прочета и останалите части от поредицата.

Алкатраз е класифицирана като Middle Grade бтв, не YA. Демек - 8-12 години.

Аз пък съм на последните няколко страници на Граф Монте Кристо на английска аудиокнига и честно бях забравил колко е добра! Едно, че това да дойдеш поколение по-късно не просто да убиеш, а тотално да се изгавриш с враговете си и да ги съсипеш на всички възможни нива, е INTENSE petty gay energy, но и абсолютно не бях хванал на първо тийн-четене, че Южени Данглар е лесбийка. Дюма много елегантно не оставя място за съмнение по въпроса

"Танцът на реалността" от Алехандро Ходоровски. Меко казано - безкрайно интересна автобиография, описваща интригуващия, екзотичен, поетичен, езотеричен, артистичен и дори алтруистичен живот/свят на Ходоровкси. Препоръчвам!

Стихотворението, с което завършва книгата:

Spoiler: show

Не знам къде отивам, но знам с кого отивам.
Не знам къде съм, но знам, че съм вътре в себе си.
Не знам какво е Бог, но Бог знае какво съм аз.
Не знам какво е светът, но знам, че той е мой.
Не знам какво струвам, но знам, че не трябва да се сравнявам.
Не знам какво е любовта, но знам, че съществуването ти за мен е наслада.

Не мога да избегна ударите, но знам как да им устоя.
Не мога да отрека насилието, но мога да отрека жестокостта.
Не мога да променя света, но мога да променя себе си.
Не знам какво правя, но знам, че това, което правя, ме изгражда.
Не знам кой съм, но знам, че не съм този, който не знае.