Добро утро. Включвам се на живо, за да ви съобщя, че Краят на света™ такъв, какъвто го познаваме, вече е дошъл. Последните дни са тук, а може даже и да са отминали, ама покрай едно-друго не сме забелязали. Цивилизацията е в разруха и е въпрос на време да тръгнем със сглобени от подръчни чаркове таратайки като Лудия Макс, за да дирим гориво и продукти от първа необходимост.
Причината за това излияние е наблюдението ми над Съвременната младеж™ от много близо.
Както знаете (или пък не знаете), понастоящем работя в библиотеката на Медицинския университет в на Варна. Още по-понастоящем кисна в библиотеката на факултета по Фармация и Дентална медицина. Тече записване и студентите трябва да минат, за да им дам печат, че не дължат книги, та да идат и да се запишат. Сега, може би във вас възниква въпросът защо този процес не е автоматизиран и ще сте прави да го зададете. Отговорът е: защото. Защото Тука е така™. Но в конкретния случай подобна електронна система по-скоро би навредила, отколкото да помогне, понеже хората, които би трябвало да се възползват от удобствата ѝ, са в основната си част завършени кретени. И така, с какво разполагаме:
Преддверие с голяма стъклена врата, на която пише БИБЛИОТЕКА. Преминаваш портите. Вляво имаш две тоалетни, мъжка и дамска. Право напред има дървена врата с надписи "Библиотека към факултет "Фармация", МУ-Варна. ЧИТАЛНА ЗАЛА ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ПОДГОТОВКА. Работно време: ... МОЛЯ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ ГАРДЕРОБА И НЕ ВЛИЗАЙТЕ С ОБЕМИСТИ ПРЕДМЕТИ.
Всичко това е на български и английски.
До тази врата има турникет, върху който има надпис: ВЛИЗАНЕТО В БИБЛИОТЕКАТА СТАВА САМО С ЧИТАТЕЛСКА КАРТА. (Тоест трябва да се маркираш с картата и минаваш). Отвъд турникета има друга дървена врата с надписи: "Библиотека към факултет "Фармация", МУ-Варна. ЗАЕМНА. Работно време: ... МОЛЯ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ ГАРДЕРОБА И НЕ ВЛИЗАЙТЕ С ОБЕМИСТИ ПРЕДМЕТИ. Табелка, че вътре не се яде и не се пие. Табелка, че има 24 ч. видеонаблюдение.
Следва врата, върху която нищо не пише. Отстреща има врата, върху която пише ХРАНИЛИЩЕ.
Пита се в задачата коя врата бихте избрали, за да влезете в библиотеката.
Ако не сте си отговорили, надолу се крие отговорът на загадката.
-----------------------------
Докато още разсъждавате, ще ви обясня, че 24 часовото видеонаблюдение се прожектира връз монитора на компютъра до мен. И аз наблюдавам какво става в реално време. Да оставим настрана, че реших да учредя награда за който успее да влезе в библиотеката поне от втори опит, но вчера вече се отчаях. Ами вижте сега: влиза едно девойче, стиснало листа, върху който трябва да бия печатите. Застава пред вратите. Оглежда ги. Гледа първата врата с надпис Читалня. Не ѝ харесва. Продължава напред. Подминава вратата с надпис Заемна или по-точно казано напълно я игнорира. Вместо това прави безплодни опити да нахлуе през вратата, върху която няма никакъв надпис. Тя е заключена. Това не я спира за втори опит. Неуспешен е. Полага усилия да проникне в хранилището. Ми не, не става. И то е заключено. Оглежда се. Връща се на първата врата (читалнята тоест). Чука. Вътре в момента има точно едно момиче, дето си чете. Тази влиза. Оглежда се из празната стая. Излиза. Оглежда се. Влиза. Обикаля стаята във всичките й двайсетина квадрата, дано съм там някъде. Накрая явно пита момичето къде е библиотеката. Не знам онази какво ѝ казва, а може и да е от чуждестранните студенти и да не са се разбрали. Накрая девойката предприема крути мерки, а именно да излезе на терасата. Ами да, двете залички са опасани от огромна нефункционална тераса, но това също е друга тема. Тръгва по терасата, като върви с разперени в недоумение ръце и се оглежда. Минава покрай мен. Гледаме се. Подминава ме и продължава да ме търси на терасата. Мен продължава да ме няма там. Накрая се връща в читалнята. Оглежда се, не ме намира отново, след което излиза. Пак се оглежда... И си тръгва.
А аз нямам кво да си сипа.
P.S.
Налага се да уточня, че вратите са с тези табели от три години и досега не сме имали такива случаи. Но в момента се налага да излизам и да ги приканвам навътре. Питам що така не могат да улучат вратата, отсреща си получавам нервен кикот. И за сравнение, от чуждестранните студенти, включително тия, дето ей сега за пръв път в живота си идват, нямам подобни изненади. Някак успяват да уцелят вярната врата от първия, максимум от втория опит.
