Аз също се отказах от българските преводи някъде около Нощна Стража (последната, която имам на БГ). Просто ми се отвори път из чужбина и попаднах на доста по луксозни издания. А и да четеш Пратчет в оригинал, особено ако си изучавал литературен английски е доста по-изпълващо. Сега си поръчвам книгите му от Англия през нет-а.
Последната му - Snuff - за съжаление е като началото на края. Променя се стилът, променят се темите. Закачливия хумор почва да отстъпва на черен сарказъм - донякъде си личи, че болестта му влияе, защото първите 100 страници не оставиха никакъв спомен у мен и едва в последната 1/3 от книгата усетих стария Тери. И посланията вече не са шега - накрая имаш чувството, че си закусвал чукове и моторно масло.
The Terry Pratchett Topic
http://en.wikipedia.org/wiki/Oor_Wullie за феновете на нак мак фийгъл 
интересно какво се задава
http://amzn.to/Atlsqv
интересно какво се задава
http://amzn.to/Atlsqv
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Привет, младежи и младежки,
Аз, такова, попаднах на форума съвсем случайно, ровейки се из нета за e-mail/фейсбуук/каквото-и-да-е на другарите Зарков и Христова, поради защото а) една нощ сън не ме ловеше и, б) винаги ми се е искало да изкажа една благодарност във връзка с готините преводи на Сър Тери, с коит' те ни радваха едно време.
Та, малко почвам от края, продължавам с началото и ще завърша със средата. Мама и тати, още откакт' съм бил малко бебче, си бяха големи фенове на Сър Тери, но някак така и не успяваха да ме зарибят. Дете съм бил, простено ми е. Винаги съм подозирал, че е много готин, даже на младини бях чел "Номите" и "Килимените хора" (плюс старото издание на "Фауст*задраскано* - Ерик" . . . защото имаше картинки и буквите бяха големи). Но на крехката девет-до-единадесетгодишна възраст тия неща с буквите не ми бяха много по вкуса. Имаше DooM и разни демони за избиване, не е моя вината (всъщност - тогава трябва да е било Quake, но идеята е същата).
Anyways, в ранните ми тинейджърски години, когато тук се появи "Чудовищната команда", майка ме прати до близката квартална книжарничка, да й я взема. Връщайки се вкъщи, вече три пъти бях прочел blurb-a отзад и за пръв път се бях плеснал по челото: "ей богу, защо не чета Пратчет?". И така, малко по малко, всичките книги на Пратчет из семейната библиотека (а те не бяха малко - всичко, издавано на български до този момент, пак да благодаря на мама и тати <3) ми падна в гладните за Сър Тери ръчички.
В крайна сметка всичко се изчете, че после и на английски. Включително поредицата за "Джони и . . .", "Страта", "Добри поличби". Книгата с рецепти на Леля Ог, но на английски (и любимата рецепта "Ook" на библиотекаря . . . или, за не-oрангутани: "вземете един банан"). "Добри поличби", заедно с опитите да бъда зарибен и на тема "Нийл Геймън", но тогава все още ми беше рано. После на български спряха да се появяват книги и The Last Hero, Going Postal, Making Money, Thud!, Nation, Unseen Academicals, Wintersmith и Snuff си ги изчетох с искрена наслада изцяло на английски, без да се притеснявам. Имаме си карта на Анкх-Морпорк вкъщи, Албума на Диска, хартиен сглобяем модел на Невидимия Университет (някой да ми напомни лятото да го сглобя - защото изрезките си стоят още в книгата :Р), The Science of Discworld (научната част имаше твърде много физика, но пък магьосниците са си все тъй готини) и дори някакъв сборник с въпроси ("тествай знанието си!").
Зарибен съм на тема Сър Тери. Човекът е легенда и, за мен, най-великият автор изобщо. Под изумителното чувство за хумор има толкова много истини за Живота, Вселената и Всичко останало. Историите са интересни, често далеч по-сложни и заплетени, отколкото изглеждат на пръв поглед, а героите са сред най-запомнящите се из всичко, що е фентъзи (особено Негова благодат, Дукът на Анкх и Командир на градската-стража, Сър Самюъл Ваймс).
Изобщо - да. Любима книга ми е . . . ха, сега, де, колко от вас могат откровено да посочат една единствена книга ? :Р Повечето, убеден съм, едва ли можем любима поредица да изберем (много обичам Ваймси стражите, ама и Ринсуинд е готин, ама Баба Вихронрав е страхотна . . . леле, а СМЪРТ !), камо ли една книга. Но, за мен, най-доброто, което Сър Тери е писал, е Making Money. И не само защото, уви, се реших да ставам счетоводител и да се боря с икономиката като специалност (въпреки че, признавам, помага). Нееднократно съм казвал, че там всичко е като поезия - няма едно изречение, една дума, която да не си е точно на мястото и да не върши точно това, което трябва. Освен това по-"реалните" книги за стражите и Мойст по-допадат на циничния мироглед, който се правя, че притежавам.
"Нощна стража" и "Шовинист", The Last Hero (илюстрациите на Пол Кидби - този човек ВИЖДА Света на Диска) и "Последният континент", в никакъв определен ред са следващите ми любими.
В заключение на дългия пост - ОБИЧАМ ПРАТЧЕТ <3.
Да се върна обаче на мисълта от първия параграф: оригиналните преводачи на български. Владимир Зарков, Мирела Христова и Катя Анчева. Някой, някога, някъде случайно да я установявал връзка с тези люде ? Едно просто "благодаря" искам да им кажа, да превеждаш Пратчет едва ли е лесно - толкова много специфично английски хумор, толкова шеги, които са буквално непреведими - и те, въпреки това, успяха. Голяма част от лафовете често се цитираха вкъщи, че още се - до ден-днешен.
PS shoutout to цитаделата, където феновете на Пратчет биват разпъвани на кръст, задет' харесват "плагиат, който прави пародии на класики". Ех <3
PS2 имате силно параноична система за регистрация, но поне сега знам, че boiko borisov е бил кметът на софия през 2007. Защо трябваше да ми напомняте ? :Х
PS3 извинявам се за дългия пост, не се чувствайте задължени да четете, аз просто имах нужда да споделя малко любов спрямо Сър Тери <3 Искам си The Long Earth and I want it yesterday !
Аз, такова, попаднах на форума съвсем случайно, ровейки се из нета за e-mail/фейсбуук/каквото-и-да-е на другарите Зарков и Христова, поради защото а) една нощ сън не ме ловеше и, б) винаги ми се е искало да изкажа една благодарност във връзка с готините преводи на Сър Тери, с коит' те ни радваха едно време.
Та, малко почвам от края, продължавам с началото и ще завърша със средата. Мама и тати, още откакт' съм бил малко бебче, си бяха големи фенове на Сър Тери, но някак така и не успяваха да ме зарибят. Дете съм бил, простено ми е. Винаги съм подозирал, че е много готин, даже на младини бях чел "Номите" и "Килимените хора" (плюс старото издание на "Фауст*задраскано* - Ерик" . . . защото имаше картинки и буквите бяха големи). Но на крехката девет-до-единадесетгодишна възраст тия неща с буквите не ми бяха много по вкуса. Имаше DooM и разни демони за избиване, не е моя вината (всъщност - тогава трябва да е било Quake, но идеята е същата).
Anyways, в ранните ми тинейджърски години, когато тук се появи "Чудовищната команда", майка ме прати до близката квартална книжарничка, да й я взема. Връщайки се вкъщи, вече три пъти бях прочел blurb-a отзад и за пръв път се бях плеснал по челото: "ей богу, защо не чета Пратчет?". И така, малко по малко, всичките книги на Пратчет из семейната библиотека (а те не бяха малко - всичко, издавано на български до този момент, пак да благодаря на мама и тати <3) ми падна в гладните за Сър Тери ръчички.
В крайна сметка всичко се изчете, че после и на английски. Включително поредицата за "Джони и . . .", "Страта", "Добри поличби". Книгата с рецепти на Леля Ог, но на английски (и любимата рецепта "Ook" на библиотекаря . . . или, за не-oрангутани: "вземете един банан"). "Добри поличби", заедно с опитите да бъда зарибен и на тема "Нийл Геймън", но тогава все още ми беше рано. После на български спряха да се появяват книги и The Last Hero, Going Postal, Making Money, Thud!, Nation, Unseen Academicals, Wintersmith и Snuff си ги изчетох с искрена наслада изцяло на английски, без да се притеснявам. Имаме си карта на Анкх-Морпорк вкъщи, Албума на Диска, хартиен сглобяем модел на Невидимия Университет (някой да ми напомни лятото да го сглобя - защото изрезките си стоят още в книгата :Р), The Science of Discworld (научната част имаше твърде много физика, но пък магьосниците са си все тъй готини) и дори някакъв сборник с въпроси ("тествай знанието си!").
Зарибен съм на тема Сър Тери. Човекът е легенда и, за мен, най-великият автор изобщо. Под изумителното чувство за хумор има толкова много истини за Живота, Вселената и Всичко останало. Историите са интересни, често далеч по-сложни и заплетени, отколкото изглеждат на пръв поглед, а героите са сред най-запомнящите се из всичко, що е фентъзи (особено Негова благодат, Дукът на Анкх и Командир на градската-стража, Сър Самюъл Ваймс).
Изобщо - да. Любима книга ми е . . . ха, сега, де, колко от вас могат откровено да посочат една единствена книга ? :Р Повечето, убеден съм, едва ли можем любима поредица да изберем (много обичам Ваймси стражите, ама и Ринсуинд е готин, ама Баба Вихронрав е страхотна . . . леле, а СМЪРТ !), камо ли една книга. Но, за мен, най-доброто, което Сър Тери е писал, е Making Money. И не само защото, уви, се реших да ставам счетоводител и да се боря с икономиката като специалност (въпреки че, признавам, помага). Нееднократно съм казвал, че там всичко е като поезия - няма едно изречение, една дума, която да не си е точно на мястото и да не върши точно това, което трябва. Освен това по-"реалните" книги за стражите и Мойст по-допадат на циничния мироглед, който се правя, че притежавам.
"Нощна стража" и "Шовинист", The Last Hero (илюстрациите на Пол Кидби - този човек ВИЖДА Света на Диска) и "Последният континент", в никакъв определен ред са следващите ми любими.
В заключение на дългия пост - ОБИЧАМ ПРАТЧЕТ <3.
Да се върна обаче на мисълта от първия параграф: оригиналните преводачи на български. Владимир Зарков, Мирела Христова и Катя Анчева. Някой, някога, някъде случайно да я установявал връзка с тези люде ? Едно просто "благодаря" искам да им кажа, да превеждаш Пратчет едва ли е лесно - толкова много специфично английски хумор, толкова шеги, които са буквално непреведими - и те, въпреки това, успяха. Голяма част от лафовете често се цитираха вкъщи, че още се - до ден-днешен.
PS shoutout to цитаделата, където феновете на Пратчет биват разпъвани на кръст, задет' харесват "плагиат, който прави пародии на класики". Ех <3
PS2 имате силно параноична система за регистрация, но поне сега знам, че boiko borisov е бил кметът на софия през 2007. Защо трябваше да ми напомняте ? :Х
PS3 извинявам се за дългия пост, не се чувствайте задължени да четете, аз просто имах нужда да споделя малко любов спрямо Сър Тери <3 Искам си The Long Earth and I want it yesterday !
E скоро скоро наесен чак
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Аз след като събрах книгите на Пратчет два-три пъти на български и поне два пъти на английски, сега пак ще го събирам - този път на френски. 
Хем имам огромна нужда да чета френски текстове, че си позанемарих френския, хем Пратчетите са чудесно преведени на този език - преводачът е само един и е взел национална награда за преводите си.
Ясно, че оригиналът е незаменим, но френският превод стои адски добре и той, а сега искам френски четива.
Хем имам огромна нужда да чета френски текстове, че си позанемарих френския, хем Пратчетите са чудесно преведени на този език - преводачът е само един и е взел национална награда за преводите си.
Ясно, че оригиналът е незаменим, но френският превод стои адски добре и той, а сега искам френски четива.
Тъкмо довършвам Snuff и си мислех, че стилът на Тери е чувствително променен. Сам Ваймс наистина измина дълъг път и отдавна няма нищо общо с пародията. В едно интервю Пратчет беше споделил, че това е героят с когото най-вече се асоциира...Може би колкото повече Тери се отдръпва от живота, толкова повече от себе си вкарва в този герой до степен че започва да живее чрез него. Хубавото е, че усещането да се докоснеш до ума на писател от този ранг остава непроменено.
-
Nameless_onee
- Scholar
- Posts: 133
- Joined: Fri Oct 14, 2011 6:18 pm
аз имам чувството че с напредването на болеста му все повече има чужда намеса в книгите му. Предполагам че е най-вече от страна на жена му, по друг начин просто не мога да си обясня "Волният народец". Та от там идва и (нетипичната) промяна в някой от героите му и дори стила му.
Жестоко нещо е съдбата...
Жестоко нещо е съдбата...
Фанатизма е другата страна на ограничението
-
beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests