втф си правиш труда загледай анимето поне там простотията е с яко викане. И Вегетата е далеч далеч из дбз май.The manga topic
ДБЗ почва в 17тия том на мангата. Последната арка на ДБ (с Пиколо) на практика не се отличава много от ДБЗ, тя се пада някъде 12-13 том до 16ти или нещо от сорта. Аз след като изгледах ДБЗ, реших да видя и предисторията и въпреки че подходих доста скептично и го подхванах от нямане какво да правя, историята с малкия Гоку ми хареса може би повече от ДБЗ (даже и простотиите от първите два тома ми бяха весели, но предполагам, че има нещо сбъркано в мен). Като си стигнала до 24ти чаптър - там някъде перверзния дядка почва да тренира Гоку и след това са предимно побоища 42-3 тома. Имай предвид, че има преход от простотията в началото към драмата на световно ниво в ДБЗ, който не се случва изведнъж.
Относно анимето на ДБЗ - заслужава си до един момент, но специално последните две арки (Сел и Буу) са толкова разтлачени там, че почти ме отказаха. В мангата всичко върви доста по-стегнато.
Относно анимето на ДБЗ - заслужава си до един момент, но специално последните две арки (Сел и Буу) са толкова разтлачени там, че почти ме отказаха. В мангата всичко върви доста по-стегнато.
Драгънбол анимето реших никога да не го гледам след като видях някакво отрязано от епизод клипче, в което един от мускулестите рошави оувър 9000 чиляци се зареждаше крещейки в продължение на 9 (ДЕВЕТ) минути, преди да си изстреля камехамехата, или квото там изстреля. Просто не.
Тея само с камехамеха ли се бият нататък? Ще да е доста скучен експириънс, ако е така.
В мангата разкараха женската и всичките говорещи прасета и сега е осезаемо по-поносима.
edit: ОМГ, стигнах до Куририн вс. Бактериан (оня миризливеца) от Будокан турнира. Това съм го гледала преди 25 години на видеокасета, озвучена на френски, която дядо ми беше записал от белгийската телевизия, за да уча езика... По същия начин съм гледала и епизоди от Урусей Яцура, Мезон Иккокку, Конникът и Звездните шерифи и Сейнт Сея. Не е реално просто кви мемори флашове ми се случват напоследък с тоя олд-скуул дето съм подхванала. Дядо...
Тея само с камехамеха ли се бият нататък? Ще да е доста скучен експириънс, ако е така.
В мангата разкараха женската и всичките говорещи прасета и сега е осезаемо по-поносима.
edit: ОМГ, стигнах до Куририн вс. Бактериан (оня миризливеца) от Будокан турнира. Това съм го гледала преди 25 години на видеокасета, озвучена на френски, която дядо ми беше записал от белгийската телевизия, за да уча езика... По същия начин съм гледала и епизоди от Урусей Яцура, Мезон Иккокку, Конникът и Звездните шерифи и Сейнт Сея. Не е реално просто кви мемори флашове ми се случват напоследък с тоя олд-скуул дето съм подхванала. Дядо...
На 115 чаптър съм и продължава да ми е скучно. Някво супер безпосочно такова. Всички приключения се правят, за да може Гоку да тренира и да се развива, а няма ЕДИН свестен и достатъчно силен отрицателен персонаж, че от целия тренинг да има някъв смисъл. Битките са скучни и повечето са си няква лигня. Там съм склонна да харесам похвата, щото Гоку мяза на Люфи като поведение и не е способен на нарутовски мелодрами, ама на десетата поредна лигава битка дето почна и свърши без квото и да е последствие за персонажите и сюжета, почна да ми писва. А другите персонажи смислени битки нямат и са там само да възклицават колко силен е станал Гоку. Като цяло, бойната система е много постна - подскачат и се подритват един-друг и от време на време някой изстреля няква камехамеха или къвто там еквивалент на камехамехата има в репертоара си. Драконови топки се намират по пет за левче и събирането им не е никакво предизвикателство. Смъртта на всички персонажи се обезмисля в така създадения сетинг, където могат да ги връщат към живот по десет пъти или да ги вадят от време на време от отвъдното, а светът до тоя момент не ми е предложил нищо интересно освен капсулите. Продължавам да го чета с образователна цел - все пак е бащицата на един от любимите ми жанрове, а и ми се иска да почна да схващам ебавките в Гинтама свързани с него. Но за момента ми харесва доста по-малко от Наруто, та кво остава за някви шедьоври на жанра като ОП и НхН.
Гоку ще порасне ли някога? Току що имахме 3 години тайм скип и той и Крилин са си същите като преди.
Мисля, че Акира Торияма няма никва дългосрочна стратегия за тая манга и си смуче всичко от пръстите на момента.
Гоку ще порасне ли някога? Току що имахме 3 години тайм скип и той и Крилин са си същите като преди.
Мисля, че Акира Торияма няма никва дългосрочна стратегия за тая манга и си смуче всичко от пръстите на момента.
Amelia
.
Миии...сама си си виновна, че хвана вяра на Bakuman, където казаха как DB-то била ултимативната мангаи продължава да ми е скучно
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Не знам за мангата, ама никога не е бил твой тип DB 
. Твърде много разпиляност мотане и нонсенс има. 3 серийните поуъръпи са по-натам ако човек подхване да гледа, ама може да ти се избере селекция от епизоди дето са over 9000, оригинала май е 8000 ама звучи по яко на английски 9000 . като се има предвид че са три поколения Гоку сина му и внука му болкaта ще e според мен непоносима дори за аниме мазохист като теб . Така, че очаквам с интерес рантовете 
. Твърде много разпиляност мотане и нонсенс има. 3 серийните поуъръпи са по-натам ако човек подхване да гледа, ама може да ти се избере селекция от епизоди дето са over 9000, оригинала май е 8000 ама звучи по яко на английски 9000 . като се има предвид че са три поколения Гоку сина му и внука му болкaта ще e според мен непоносима дори за аниме мазохист като теб . Така, че очаквам с интерес рантовете 
Аз съм пробвал едно друго нещо на Торияма - Kajika.
Видях, че е същото като анимето DB и повече не барнах нищо от, със или около него.
Видях, че е същото като анимето DB и повече не барнах нищо от, със или около него.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ми май не си падам, поне ако нещата останат по тоя начин. Пиколо се появи и мангата аха-аха да сдобие посока, ама и той излезе поредния monster of the week та на малкото набрана инерция и биде бит шута в чатала и сега сме пак на неквия Будокай, за който не е истина колко не ми пука. Искам да знам защо е Ямча? Защо е Крилин? Защо е оня дебеланко, дето Гоку го забърса по трасето, подозирам щото само петнайсет безсмислени сателита около него не са достатъчни?
Взех да свиквам с Булма - все някой трябва да съплайва панцуто и циците в тая манга, а и тя напоследък не приказва много, щото иначе току виж се наложило да й развият някъв характер. Но като цяло всички персонажи до момента са с епохалната триизмерност на лист хартия и с емоционалното богатство на амеба. И таман се чудех как с тези емоционално безцветни човечета ще се получи сварката с множеството любовни истории, раждане на нови поколения и т.н., и то взе че се появи порасналата Чичи и вкара Гоку в рилейшъншип в рамките на 3 панела. Та ми стана ясно как. По същия начин както се получава драмата след смърт на персонаж. Т.е. доста вяло и без къвто и да е ефект върху читателя, ама то като всички (персонажи и читатели тва) знаят, че истинска смърт в тая манга е невъзможна, няма и как да вземат да се вживеят особено.
Ще я дочета до края с образователна цел. Поне се чете супер бързо, щото няма текст изискващ участие на нервна тъкан, намираща се над бъбреците. Ама не съм и подозирала колко е зле, предвид култовия й статус. Първите 10 тома са абсолютно излишни. Могат спокойно да бъдат махнати и да се почне от втория Будокай и никой няма да усети.
@алшу - не си спомням Бакуман с коя манга ни занимаваха, ама искам следващия път когато Сорачи изпраска гавра с Драгънбол в Гинтамата, да схвана бъзика.
Взех да свиквам с Булма - все някой трябва да съплайва панцуто и циците в тая манга, а и тя напоследък не приказва много, щото иначе току виж се наложило да й развият някъв характер. Но като цяло всички персонажи до момента са с епохалната триизмерност на лист хартия и с емоционалното богатство на амеба. И таман се чудех как с тези емоционално безцветни човечета ще се получи сварката с множеството любовни истории, раждане на нови поколения и т.н., и то взе че се появи порасналата Чичи и вкара Гоку в рилейшъншип в рамките на 3 панела. Та ми стана ясно как. По същия начин както се получава драмата след смърт на персонаж. Т.е. доста вяло и без къвто и да е ефект върху читателя, ама то като всички (персонажи и читатели тва) знаят, че истинска смърт в тая манга е невъзможна, няма и как да вземат да се вживеят особено.
Ще я дочета до края с образователна цел. Поне се чете супер бързо, щото няма текст изискващ участие на нервна тъкан, намираща се над бъбреците. Ама не съм и подозирала колко е зле, предвид култовия й статус. Първите 10 тома са абсолютно излишни. Могат спокойно да бъдат махнати и да се почне от втория Будокай и никой няма да усети.
@алшу - не си спомням Бакуман с коя манга ни занимаваха, ама искам следващия път когато Сорачи изпраска гавра с Драгънбол в Гинтамата, да схвана бъзика.
Amelia
Очаквах първият да стане пич, а втората - action chick...ама неее...
Явно авторът нещо не ги харесва тези персонажи.
То не че ни занимава дълго, но нали се чудеха в какъв стил да им е първата и взеха DB-то понеже била the best of the best...малко след това дропнах анимето по множество причини...и понеже уважаваш Bakuman, реших да те клъвна малко...ма ти дори не помниш...не си спомням Бакуман с коя манга ни занимаваха
За мен тези двамата бяха най-голямото разочарование в началото на DB-Z.Ямча...Чичи...
Очаквах първият да стане пич, а втората - action chick...ама неее...
Явно авторът нещо не ги харесва тези персонажи.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ужасна съм, нали? То това моето си е като някъв брейн демидж, честно...alshu wrote: То не че ни занимава дълго, но нали се чудеха в какъв стил да им е първата и взеха DB-то понеже била the best of the best...малко след това дропнах анимето по множество причини...и понеже уважаваш Bakuman, реших да те клъвна малко...ма ти дори не помниш...
Появиха се Саяните. Най-сетне. Да видим сега дали ще стане по-интересно.
...
Навлизаме в дълбините на науката с всеки следващ панел... Толкова често фейспалмвам, че почти не ми остава време да чета.
Първо, Гоку роди момченце. С пъпкуване, подозирам, щото продължава да лети насам-натам с оня облак, което предполага, че все още не е открил радостта от снакса, а и детето не дава индикации да разполага с ДНК от външен източник.
Второ, на планетата Вегета настъпва Апокалипсис щото я удря астероид. Става дума за планетата Вегета, нали, обитавана от могъщата раса на Саяните, която, следвайки логиката на мангата, се предполага да може да атомизира цели галактики, при положение че слабаци като Мастър Роши и Пиколо успяват да изринат Луната без дори да се задъхат. Та някак пропускат да атомизират астероида и сега 3ма оцелели саянци се скитат немили-недраги из мирозданието, живи да ги ожалиш. Как да е, тук пускам в действие якият съспенс ъф дисбилийф и се надявам да сработи, както когато го ползвах покрай брилянтната сюжетна врътка с това, че Ками-сама, който е създал драконовите топки, които могат да върнат мъртъвци към живот, някак си не може сам да връща мъртъвци към живот. Ма не ми се получи и двата пъти, уви.
Трето, за да можем да си направим битките по-интересни и да повярваме на това колко безкрайно силни са силните персонажи, при положение, че няма как да ни се покаже, щото всичките мейджър атаки изглеждат еднакво и имат еднакъв ефект, прибягваме до измерване на пауъра с числа. Теоретикът в мен се радва на това нововъведение в продължение на цели пет минути, след което те почнаха да си позволяват неприятни волности с числата и в момента аз вече не мога да се изпълня с уважение и удивление независимо от това колко нули ми занареждат една зад друга. Не съм вярвала някога, че ще видя биткаджийска манга, която се занимава САМО с битки и тренировки и която ще е толкова антиклимактична. Една ендорфинна молекула не е успяла да синтезира в мен до момента. Всъщност, получавам си кика от нея, само когато почна да я плюя тук.
Четвърто, и това е причината поради която направих дребна пауза в четенето, за да пиша тук: ОТ НЕМАЙ КЪДЕ, СЛЕД ШИБАНИ ЧАПТЪРИ ИЗПЪЛНЕНИ С ДРАКОНОВИ ТОПКИ, ДРАКОНИ, ГОВОРЕЩИ ЖИВОТНИ, ОБЛАЦИ-ЛЕТЯЩИ КИЛИМЧЕТА, КАПСУЛКИ С КЪЩИ, КОЛИ И ЛОДКИ В ТЯХ, МАГИЧЕСКИ ХАПЧЕТА ЗА СИТОСТ И ЗДРАВЕ, ЕН НА БРОЙ КАМИ-САМА-ТА СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ИМ БОЖЕСТВЕНИ ОБИТАЛИЩА, ФОРЧЪНТЕЛЪРКИ И ПРОЧЕЕ ДЕБИЛНИ ФЕНТЪЗИ ЕЛЕМЕНТИ, НИ СЕ СПУСКА БАХТИ-МУЙ-НАУЧНОТО ОБЯСНЕНИЕ, СО СЕ ЗЕЛЕНИТЕ МУ ЕНЕРГИИ, ОТРАЖЕНИЯ ОТ ЛУННИТЕ ПЛОСКОСТИ И САЯНСКА АНАТОМИЯ И МЕТАБОЛИЗЪМ, ЗА ТОВА ЩО МАЛЪК САЯН СЕ ПРЕВРЪЩА В КИНГ КОНГ.
Много фейспалм тука.
Ще трябва да съспендвам всякакво брейн активити оттук нататък, то се е видело, но не мога все пак да не си задам въпроса ЗАЩО Торияма е решил изведнъж ни в клин, ни в ръкав да седне и да си заобяснява сетинга.
Едва до средата съм. Като си помисля, че следва ОЩЕ ТОЛКОВА до края, почвам да мразя себе си, нездравословното си любопитство и мазохистичния навик да довършвам разни такива неща от научен интерес.
ПП. Единственият момент на нещо като кеф, който изпитах с това четиво, беше когато Пиколо се хвана да учи Гохан на бойни изкуства. Много бяха сладки заедно.
Навлизаме в дълбините на науката с всеки следващ панел... Толкова често фейспалмвам, че почти не ми остава време да чета.
Първо, Гоку роди момченце. С пъпкуване, подозирам, щото продължава да лети насам-натам с оня облак, което предполага, че все още не е открил радостта от снакса, а и детето не дава индикации да разполага с ДНК от външен източник.
Второ, на планетата Вегета настъпва Апокалипсис щото я удря астероид. Става дума за планетата Вегета, нали, обитавана от могъщата раса на Саяните, която, следвайки логиката на мангата, се предполага да може да атомизира цели галактики, при положение че слабаци като Мастър Роши и Пиколо успяват да изринат Луната без дори да се задъхат. Та някак пропускат да атомизират астероида и сега 3ма оцелели саянци се скитат немили-недраги из мирозданието, живи да ги ожалиш. Как да е, тук пускам в действие якият съспенс ъф дисбилийф и се надявам да сработи, както когато го ползвах покрай брилянтната сюжетна врътка с това, че Ками-сама, който е създал драконовите топки, които могат да върнат мъртъвци към живот, някак си не може сам да връща мъртъвци към живот. Ма не ми се получи и двата пъти, уви.
Трето, за да можем да си направим битките по-интересни и да повярваме на това колко безкрайно силни са силните персонажи, при положение, че няма как да ни се покаже, щото всичките мейджър атаки изглеждат еднакво и имат еднакъв ефект, прибягваме до измерване на пауъра с числа. Теоретикът в мен се радва на това нововъведение в продължение на цели пет минути, след което те почнаха да си позволяват неприятни волности с числата и в момента аз вече не мога да се изпълня с уважение и удивление независимо от това колко нули ми занареждат една зад друга. Не съм вярвала някога, че ще видя биткаджийска манга, която се занимава САМО с битки и тренировки и която ще е толкова антиклимактична. Една ендорфинна молекула не е успяла да синтезира в мен до момента. Всъщност, получавам си кика от нея, само когато почна да я плюя тук.
Четвърто, и това е причината поради която направих дребна пауза в четенето, за да пиша тук: ОТ НЕМАЙ КЪДЕ, СЛЕД ШИБАНИ ЧАПТЪРИ ИЗПЪЛНЕНИ С ДРАКОНОВИ ТОПКИ, ДРАКОНИ, ГОВОРЕЩИ ЖИВОТНИ, ОБЛАЦИ-ЛЕТЯЩИ КИЛИМЧЕТА, КАПСУЛКИ С КЪЩИ, КОЛИ И ЛОДКИ В ТЯХ, МАГИЧЕСКИ ХАПЧЕТА ЗА СИТОСТ И ЗДРАВЕ, ЕН НА БРОЙ КАМИ-САМА-ТА СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ИМ БОЖЕСТВЕНИ ОБИТАЛИЩА, ФОРЧЪНТЕЛЪРКИ И ПРОЧЕЕ ДЕБИЛНИ ФЕНТЪЗИ ЕЛЕМЕНТИ, НИ СЕ СПУСКА БАХТИ-МУЙ-НАУЧНОТО ОБЯСНЕНИЕ, СО СЕ ЗЕЛЕНИТЕ МУ ЕНЕРГИИ, ОТРАЖЕНИЯ ОТ ЛУННИТЕ ПЛОСКОСТИ И САЯНСКА АНАТОМИЯ И МЕТАБОЛИЗЪМ, ЗА ТОВА ЩО МАЛЪК САЯН СЕ ПРЕВРЪЩА В КИНГ КОНГ.
Много фейспалм тука.
Ще трябва да съспендвам всякакво брейн активити оттук нататък, то се е видело, но не мога все пак да не си задам въпроса ЗАЩО Торияма е решил изведнъж ни в клин, ни в ръкав да седне и да си заобяснява сетинга.
Едва до средата съм. Като си помисля, че следва ОЩЕ ТОЛКОВА до края, почвам да мразя себе си, нездравословното си любопитство и мазохистичния навик да довършвам разни такива неща от научен интерес.
ПП. Единственият момент на нещо като кеф, който изпитах с това четиво, беше когато Пиколо се хвана да учи Гохан на бойни изкуства. Много бяха сладки заедно.
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 4 guests