ShadowDance

"Пясъчни врати" е страхотна. От най-доброто на Зелазни - култови герои, интересни идеи и всмукваща атмосфера. Определено си заслужава(10на та пъти които съм и отделил ).

Донесоха ми най-после "The Absolute Sandman". Мога да кажа, че оформлението си е само по-себе си изкуство и само то си заслужава допълнителните пари. Абсолютен кеф си е да сложиш на масата огромният том, да разлистваш страниците и да потъваш в историята. За самият комикс няма какво да кажа... Нийл Геймън е просто машинаТА...

Няма друг такъв комикс в историята на човечеството

А въпросното издание включва всички излезли комикси по Сандмен?

От 1 до 20. 612 страници в брутален формат. Мислят да го издадат на 4 волумета...

В първото парче от Абсолюта са първите три оригинални тома, което са да, точно 1-20 броя май.... (Димс, подведох те, че са 4, 3 са).

Иначе за мен това издание все пак е прекалено скъпо, въпреки бонус контента си.. Сандмен, Сандмен... ама комикс

Поръчах си го като селф подарък за рд то. Който беше преди 4 месеца, ама какво да правиш... Като съм тъп и със служебната доставка го поръчах...

Почти изчетох "Сумрачен патрул"

А аз преди няколко дена свърших "Последен патрул" и определено повече ми хареса от Сумрачния. Все пак съм съгласен, че е и донякъде излишен, но така или иначе е Лукяненко и се чете с голямо удоволствие.

Изчетох Сумрачния патрул Ми... Хийесва ми, ко.

Сега почнах "Крадеца на зората".

Мда, не знам как и да го почна, просто аз съм чел шидиоври, ама те такъв не бях.
Става дума за на Станек Мартина, нек'ъв пазител. Разбира се, за да я почна захвърлих малазана, чи как иначе да е.
Така, малзана на английски, само някоя дума да ми направи проблем, за сега единствено Толкин малко ме е запъвал с английски, ама Толкин си е Толкин, а той определено знае как да използва езика. Английския не е нещо особено, но изпод перото (пишещата машина) на Толкин, всеки знае за какво говорим. Малзанската книжка е същата работа, Ериксън не Толкин, но в сравнение с останалите, колко са писателите, които да се мерят с него.
Е, Станек го отнася. При малазана само на няколко места да съм се запънал и то само в първата книга началото, изведнъж дойдоха едни имена, които така и не научих.
Но тук, тук имаме нещо не от тази планета. За около един час, съумях да прочета едва 10 страници от Мартин... а майче и не схванах какво сатана в 5 от тях. Просто докато се опитвах да разбера какво иска да ми каже, забрявах какво е станало и защо иска да ми се каже, това което иска да ми се каже - в този дух е книгата, само че не по онзи завъртулен и хитроумен начин, а по некадърен.
За да съм обективен има едно-две наистина хубави описания на природни картини, направо поетични и наситина хубави, вероятно преписани от някъде.
Но има неща, които биха били култови във филм, горе-долу се повтаря само една дума, с вмъкнати препинателни зняци и някое местоимение и съществително, то по принцип така се градят изреченията, но да го четеш и то постоянно е тягово. Един пример:

Always more reminders of the things she should or should not do—her proper place, always her proper place. She knew all about the proper things, the proper mannerisms, the proper greetings, her proper duties, her proper place. She had even been taught, though only recently, the proper things to do to invite a man's attention. She was to begin courting. But why?

- не е чак толкова лошо, на там видях има и по-зле. Обаче за филм, би си струвало, донякъде.
Докато четях се чувствах неграмотен. За това хвърлих книгата на word-a. Като изключиме нормалните грешки, просто програмата ги вижда като такива, свързаните с печатането, чисто технически.
Но имаше места където програмата само, дето не написа ОМГ, защооооо...
Обаче при точен превод, книгата би била просто поредното посредствено фентъзи. Нищо лошо.
Само началото е наистина плачевно, но пък то решава дали ще продължиш книгата. Прехвърлих я на там и става някак си по-добре. Не знам как е историята, казвам чисто литературно. На места видях граматически грешки, мешането на времена е наистина досадно. Но пък и нашия не е се е старал да използва някакви сложни конструкции, та не е болка за умиране, въпреки че е автор, а от тях, ако не друго, се очаква поне да пишат правилно на езика, който са подхванали. Кара си на минало просто, изведнъж повествованието може да мине на сегашно, без какъвто и да е смисъл, просто така, някак не ми е харесало как звучи по правилния начин, после завърши изречението като хората. Но постепенно положението се оправя и си стои посредствено, пак казвам цялостната история не знам, но отделните действия и диалози, сякаш вече съм ги чел някъде, само че в по-добър вариант.
Кинигата е зле, но пък и не е абсолютното дъно, ако я прочета цялата тогава ще съм категоричен в мнението си, но едва ли ще се случи това, все пак доста по-хубави книги ме чакат.
Ще почета още малко, ако избутам поне до 100 страници, силно се съмнявам обаче.
Но ако досега малазана просто ми харесваше, то след тази книга, съм убеден, колко любима ще ми стане

Ей така става като Ян пуска двусмислени ревюта. (Поне такива спомени имам.) Хората се лъжат. И после ни късат сърцата с изповедите си.

Трябва да се казва точно и ясно. Трубадуре, душа, Станек не е най-лошият писател на света. Това не за друго, ами защото изобщо не е писател. Той е илитерат. Това означава, че не може да състави дори правилно изречение, що остава абзац, глава или цяла история. Книгите са му самиздат. Четат ги само идиоти, а ако някой нормален човек се е излъгал да си купи, после с готовност сам се нарича идиот.

Това, вярвам, изяснява нещата. Неслучайно името му се използва като нарицателно, но нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Станек е престъпник, възползващ се от човешката глупост.

O, aма аз си знаех какво ме очаква, е, в последствие видях, че съм се изхвърлил, ама се тая. На Ян статията в сичко друго, но не и двусмислена, човека си го каза даже в заключението
Но вече и аз си имам нова градация - тъпо, по-тъпо, най-тъпо, дУпетат, чалга (изключвам Преслава ), Тв Скат, Станек.
Е, аз ако се мисля за идиот, няма да е породено от тази книга, тъй като има и по-зли неща на тази планета вж. Селин Дион
За момента се четем с всичка сила, скоро ще мина 20 страница, мъките понамаляха с разбирането, грешките също, заформи се обаче история, е тука вярно го удари на камък. Тая книга е чист сюреализъм, няма такова нещо. Ма ще хвана да я дочета, стана ми интересно, да видя до къде ще стигне.
Минах кървавата Райна с прехвърляне, пък това ще ми се опре. Ааааааааааааааааааамаха

Е, така бива. И за да има все пак някакъв смисъл извън чистия мазохизъм, можеш да я използваш като учебник как не се пише. Често ми се е случвало с писанията на разни мои "колеги", включително близки такива.