ShadowDance

Roland of Gilead wrote:Рядко боклучав филм, боя се... Кич на талази, безвкусица през кадър, символиката на цветовете от "Герой" е заместена с някаква бозава шарения и филтри...

Тоя път сме на диаметрално противополжни мнения, боя се... Красив филм, с прекрасна музика и бидейки любовна история си се справи съвсем прилично

Да де, точно любовната история беше с реализма на Ромео и Жулиета...

Аз, неминал през достатъчно китайско кино и неуспели съответните още да ми омръзнат, си се радвах на визуализмите и изобщо операторството беше на ниво. И ъмм.. толкова, май, уви.

Сюжетът беше for the presence of, репликите също бяха плачевни, но ако ще го броим за чиста любовна история, стаа (Р&Ж рулз :р), само че подозирам, че е бил целен за нещо повече, което не е станало.

Но т.нар. кич си е просто Техният Начин, не е Зъл.

Мне, не е, сори. Нито в Герой има такава просташка шарения, нито в Котка и Гущер. Тука просто се вижда, че е търсено да е шаренко без никаква мисъл *защо* и *как*. Извинявам се, ама публичният дом в началото беше толкова ярък, че биеше на Индия, вместо на Китай.

А, аз мислех, че визираш летящите кинжалчета, падащите дръвчета, снега и тем подобните, понеже.

Не, те ми бяха просто глупави и безидейни. Всъщност кинжалите рулз, падащите дървета бяха патетик, но не и забиващите се типично в Блъдлъстки стил бамбукови копия, които също радваха. Снегът беше безкрайно кух, а и ВСЕ пак дали няма да ни писне този бял символизъм, а? Веднъж ок, ма принципно някои похвати се изчерпват по-бързо от други, а тази спонтанно заснежила се сцена мен лично ме остави в раздразнено недоумение.

Още нещо - доста елементи ми холивудееха дразнещо. Нещо, което в Герой го нямаше. Боят накрая например еше адски... типичен за холивудски шит. Споменатата вече любов също, а и за реализма й говорех. Ма да не забивам към сюжета, че ще стане мазало, а и имам да пиша ревю все пак, да не си изстрелвам и без това малкото патрони.

Извинявам се, ама публичният дом в началото беше толкова ярък, че биеше на Индия, вместо на Китай.

интернето е голем, потърси някоя и друга картинка от епохата, па да видиш що е то шаренко.

Мдам, за разлика от Герой, където всичко беше подредено така че всеки отделен елемент да е част от голямата картина, тук като че ли нещата бяха наслагани само защото са хубави, нали, да има повече...

АРГХ

Ще го кажа още веднъж: вие сте нечувствителни говеда, всичките до един.

И похотливи, и похотливи:Р
И ние те обичаме:)

Похотлив съм само аз, но затова пък не съм нечувствителен!!!!!!

Не ние сме нечувствителни, ами ти твърде лесно се вживяваш в шаренията

Имаше някаква реплика, че границата на лудостта се преминавала при използването на повече от три удивителни...:РРР
Ок, зъл спам, но не можах да се въздържа.

Не ми се пишеше тук, защото Роланд ме изпревари, пък не искам да се повтарям с него...

Гибли, знаеш ли, ти си по-облагодетелствана от цялата тази работа, защото отделеното време и парите са били вложени в нещо, което ти е харесало и ти е оставило все красиви картини и хубави мисли.

Докато, ето на, аз съм разочарована и смятам, че единственото хубаво нещо в този филм беше Джин и природата, които уви не могат да компенсират ултра-хипер-мега-гига дебилните диалози и... не искам да продължавам, пък...

твърде лесно забравяте, че киното е преди всичко визуална медия (заменете с "изкуство", ако ви влече *shrug*) и чак след това сторителинг или квото там друго търси човек в него.
както и да е, и тук детайлите са част от общата картина, но за да го забележи човек трябва да си отклони вниманието за момент от търсенето на изкуствени кусури :Р
а прословутата символика на цветовете в Герой се надценява масово. някой умник някъде им е принадил смисъл изхождайки от китайската традиция и всички блеят след него като стой та гледай (да, наистина не е трудно да се върже човек, имайки предвид целия "гранд дизайн" на филма). Крис Дойл (*пада на колене и удря три пъти чело в пода*) собственоустно заяви, че цветовете в Герой са избирани с чисто визуална цел без подтекст. period.

а ако дагерите са визуален кич..ми дай боже повечко кич тогава.