Page 3 of 3

Posted: Wed Feb 09, 2005 11:43 pm
by Syber
Тоя тест едва ли някога ще го направя, предпочитам да бъда изненадан :twisted: Честно казано не ми се живее дори до 50 - като се замисля само че ще съм двойно по-бавен, немощен и чуплив и вероятно тройно по-сбърчкан, ми иде да се гръмна :x
Живота се живее докато си млад, след това просто не е живот.

Posted: Wed Feb 09, 2005 11:53 pm
by Morwen
Бе, не е точно така... когато си млад имаш много проблеми с намирането на мястото си, самоосъзнаването, които после се преодоляват. Естествено, всеки би предпочел да е млад, но има истина в това че всяка възраст си има предимства.
Просто и аз едно време си мислех, че след 20 няма живот, но не се оказа така...

Posted: Thu Feb 10, 2005 12:06 am
by Elayne
когато си млад имаш много проблеми с намирането на мястото си, самоосъзнаването, които после се преодоляват.
Мисля че по-скоро начинът, по който гледаш на проблемите се променя, един вид гледната точка е важна. Някои неща ти изглеждат планина на 15, а на 20 подхождаш с увереност и се справяш за отрицателно време. Всичко е въпрос на опит, на растеж на личността.

А онова за нямането на живот след 20 или там след 23-24 е време да си го избиеш от главата - не боли ли прекалено много вече? :roll: :?: :!:

Posted: Thu Feb 10, 2005 12:12 am
by Morwen
Мхм, да, гледаш по различен начин и вече просто не са такива проблеми, май и аз за това говорех.
А онова с нямането на живот след 20 имах предвид генерално, че много неща ти вгорчават живота, а не моята фикс идея за 23-те.

Posted: Thu Feb 10, 2005 9:42 am
by Morgana
И аз често си мисля, че живота на човека трябва да тече в обратен ред, т.е. да се раждаме с всички знания и познания за нещата от живота, за да не се губят 20-25 години в търсене на себе си, мястото ти в този живот, подходящата за теб професия и т.н. Някакси, ако можеха да се обърнат нещата, за да се изживеят по-пълноценно отредените на даден човек години. Нещо такова ми се върти в главата ... понякога.

Posted: Thu Feb 10, 2005 10:50 pm
by Syber
Хе, то ако беше тъй, щеше да е супер :P
Или както често казва майка ми - "Ако беше баба ти мъжка (щеше да има дръжка) :mrgreen:

Posted: Fri Feb 11, 2005 10:43 am
by Benedict
На 70 години уж от сърдечен удар.. Ама аз кат гледам тука сички ще ме надхвърлят.. едва ли не
Иначе средната продължителност на живота в България, доколкото знам е 50 години, та не се надавайте много много;) Ма ше се научим и нии кат французите, само червено вино и ще дигнем бързо продължителността на живота с трийсетина години :twisted:

Posted: Fri Feb 11, 2005 11:04 am
by Drizzt Do`Urden
"Уиндъл Пунс, най-старият магьосник сред всички преподаватели в Невидимия университет..
....средище на магията, магьосничествово и обилните трапези...
...щеше да умре скоро.
Знаеше това, макар и малко смътно заради възрастта.
Разбира се, разсъждаваше той, докато инвалидната му количка се търкаляше по каменните плочи към кабинета му на партера, всеки знае по принцип , че ще умре, дори простолюдието. Не е известно къде си, преди да се родиш, но след като вече си роден, скоро установяваш, че притежаваш заверен билет за обратния маршрут.
Магьосниците обаче знаеха точно. Разбира се, не и когато умираха от насилствена смърт, но ако краят настъпваше поради изчерпване на живота... тогава знеха. Магьосникът обикновено биваше споходен от предчувствието навреме, за да си върне книгите в библиотеката, да се погрижи най-хубавият му костюм да е чист и да вземе вземе на заем големи суми пари от приятелите си."


вие върнахте ил си книгите вече? :Р

Posted: Fri Feb 11, 2005 5:28 pm
by JaimeLannister
И мене едно време ме влечяха разни идеи за ранна гибел (за засечка на парашут ставаше дума из фантазиите ми :)). Напоследък обаче забелязвам, че има хора, които успяват да живеят пълноценен живот независимо от възрастта си и... някак не си струва да мра млад, пък и като се замисля, че ще изпусна следващото световно по футбол и винаги ми става тъпо :)

Posted: Fri Feb 11, 2005 9:11 pm
by Jaar
Ще се радвам на живота на каквато и възраст да съм! :D Но само едно би ме накарало да си го прекъсна - ако остана прикован на легло на дърти години... Дано не се случва, но ако се стигне до там, дано съм си с всичкия, за да се сетя какво да направя. :wink: