ShadowDance

хич не съм в грешка аз
иначе няма лошо, стига в текста да има последните зададени думи

- Мистичен пуловер, господине! - изкряка ръждясалият ламаринен кларинет. - Не си ли заслужава поне една бира!?

Гледам ентусиазАмАт намале, та да се пускат нови думи...
За феновете на евтиния мелодраматизъм:

интрига, зъби, любов, поглед, кръв
------------------------------------------

Roland of Gilead wrote: интрига, зъби, любов, поглед, кръв

Зъбеха се закачливо един на друг по всички правила на любовната игра. Тичаха из полянката обсипана с розови цветя. Погледите им светеха, сърцата туптяха в едно. Накрая Тя вдигна опашка и му се отдаде. Тъй де малко романтика стига с тая кръв, смърт и интриги насекъде.

Интригуващите кървави зъби често се дължат на любовта от пръв поглед.

- Да върви по дяволите и той, и интригите му! - извиках аз и погледите ни се впиха един в друг. В този момент осъзнах колко силно и невъзвратимо съм влюбен в нея. Задържах я в ръцете си и се приближих към нея, докато не почувствах дъха й, галещ лицето ми. Очите й се затвориха. Трепереше. Целунах я нежно и леко по врата, а тя изви глава нагоре. На свой ред затворих очи и впих зъби в шията й. Усетих живителната сила на кръвта й и в същия миг осъзнах, че сърцето ми се пропуква. И докато тя умираше в ръцете ми, заплаках...


-----------------

Да живее софт-порното

Момчето беше застанало неподвижно насред пустата улица, неспособно да се движи от внезапния прилив на любов и вълнение, нахлул в слабите му гърди. Обожанието гореше в него, оставящо рани на сладост и съвсем малко тъга – по стените на душата му се стичаше искрящата кръв на прелома. Зад него оставаше цяла една епоха от живота му, но детето се страхуваше да се обърне и да й помаха за сбогом; вместо това стоеше върху нажежения асфалт, а погледът му беше вперен трескаво в пръстите, покрити с малки розички от кръв. Макар и нито за миг да не се бе съмнявал в достигането на тази своя цел, малкият голям човек чувстваше, че някаква интрига най-накрая е била разплетена и изгорена в пламъците на съзряването.
И последните два млечни зъба бяха напуснали венците му, уморили се от непрекъснатите му опити да ги изтръгне. Сега единственото, което го делеше от първия му “Плейбой”, беше пътят към входната врата, където майка му вече го чакаше с пет лева в ръка, сияеща от щастливия си смях.

И така, едно дете изживя деня, който остана в ума му далеч след като и последният спомен за живота отлетя.

Melodrama forever :РРР

Edit: В опитите си да запазя някакво елементарно достойнство ще спомена, че не притежавам нито един брой на списание "Плейбой", освен това родителите ми никога не са плащали за млечните ми зъби...

Няяя, стремете са към по-кратки изблици все пак, иначе е малко досадно, а и се губи скоростта на играта ;р ) Не че е правило де.

Just a regular mryn

Бе станало неусетно. Оплетоха се в игра на любов и интриги. Погледът й - мамещ, изгаряше плътта му. Копнееше за нея така силно, че близостта й предизвикваше желание да я разкъса със зъби до кръв, да я унищожи, но да я притежава. Съпротивата му не трая дълго...

Ъхм...

Не отделяше поглед от нея; станичен наблюдател би си казал, че вниманието му граничи с наглост, но това беше особен вид мигновена любов, присъща на лудите и художниците. Зъбите й бяха интригуващо неправилни. Очите й, никога не беше виждал такива очи, те излъчваха светлина. Не изглеждаше като същество от плът и кръв. Трябваше да бъде ангел.

Перла почисти кръвта и зъбите и хвърли изпълнен с любов поглед към Сълза. Последната стоеше свита в ъгъла и все още треперешеq след срещата си с Него. Този път беше прекалил. Перла се позамисли. Дали пък да не спретне някоя интрига и да му отмъсти за това, което беше сторил със сестра и?

кръв зъби любов поглед интрига.

Заради все още неукрепналите и женски умения, зъбите и се впиваха почти до кръв в члена му, докато тя го гледаше с изпълнен с любов влажен телешки поглед. А той си мислеше, с какво подяволите тя беше успяла да го заинтригува?

интрига, зъби, любов, поглед, кръв

Съмнението - рожба на тази интрига – впи с гальовна наслада острите си зъби в съзнанието й, отровата му се плъзна нежно в мислите й, смеси се с бягащата из вените й кръв, замъгли погледа й и накрая бавно задуши в прегръдките си скрилата се в сърцето й любов.

Интригуваща миризма, моя любов...
Разменени погледи, моя любов...
Луда страст, моя любов...
Окървавени зъби, моя любов...
Почивай в мир, моя любов...

(Из Любов до гроб - това е само началото: наръчник на начинаещия некрофил)

Да ти повярвам ли, моя любов, да повярвам ли на сладкия ти глас, на милите ти думи? Че всичко е интриги, че още ме обичаш, че ще се бориш със зъби и нокти за мен? Да послушам ли нетърпеливата си кръв, да отвърна ли на търсещия ти поглед? Да целуна ли сладките ти устни още веднъж? Или да се обърна...