ShadowDance

Тези думи са от професионалното изкривяване. Научих се да ги произнасям, без да се запъвам... твърде много:).

Колкото до лудницата - прав си... много е относително това, от коя страна на стената точно се намира тя.

Знам, че влизам в зоната на спама, ама...
Абе относително до време. Щото има луди и луди. И едните луди, са си наистина луди. И да си кривим душата и да обяснавяме, че може би ние сме лудите си е... чиста проява на глупост и безпредметно филосфстване...

Амиииии... виж сега... тук можем прекрасно да се отплеснем в това, каква е дефиницията на "чиста проява на глупост" или на "безпредметно философстване"... Която вероятно ще завърши с "въпрос на гледна точка"... а може и да не завърши по този начин. То тук вече опираме и до това какво ще дефинираме като "завършек" на една такава дискусия и колко хора ще се присъединят към дефиницията...

А горното може и да се определи като "безпредметно философстване" ... или като спам... отново е въпрос на гледна точка.

Обаче за работа ставаше дума и за това - кое е лудост в нея и има ли такова нещо, като удоволствие от работата. Е, и за други неща, но аз тези си избрах в темата:)

...Когда мой друг кровит,
A la guerre comme a la guerre...

Хахах, Ланис, ЕВАЛА за последния пост !

Ааааааа, Таис, не така! Чедото Джайм де го пропусна? Ми то даде своя принос. Вярно, че той не предложи морковче (да, Джайм, за теб става дума), но пък се постара.

И кой мрънка? Не оцени ти моят трудов патос и възхвала, усещам аз! Но благодаря за морковчето

Елейн, радвам се, ако съм те накарала да се усмихнеш, защото обичам тази лъчезарна усмивка!

*Enter the Evil Moderator* -

Кхъм... кхъм... :Р

(Не, това не е спам ПЪК, просто съм тактична )

...Когда мой друг кровит,
A la guerre comme a la guerre...

Ама...то пък ако никакво удоволствие няма човек от работата, направо да си стяга парцалките.. ако може да си го позволи, де... Аз определено си харесвам работата, макар че има неща, които с по-голямо удоволствие бих правил, естествено

Но... всъщност във всяко нещо си има рутина... така че тоя лаф с това, че нито един няма да работиш, ако си харесваш работата, е доста out there... винаги ще ти писне все някаква част от тая работа, и то бързичко.. но се компенсира от останалото

колкото до личния живот... ами от една страна голяма част от личния живот ти е в работата... ако си говорим за личен живот като за.. прекараното ти време... ако си говорим за личен живот като ескплицитно за *всичко извън работата.. тогава ясно.. няма и как да се смесват.. поне не е хубаво
ако пък личен живот са твоите преживявания, мисли, чувства, етц... то ако работиш нещо, което ти харесва.. те пак са свързани

объркано стана :/

Да, определено рутината ограбва не малка част от удоволствието в работата. Но пък... въпросът е и доколко развиваща се и гъвкава е въпросната "работа". Защото рутината е и умора ... с други думи тя може да е породена от самия работещ - да се появява тогава, когато той загуби удоволствието и умението да вижда уникалността на всеки ден и задача. Е... това пък взе да става някак твърде идеално.

колкото до личния живот...

... личният живот е именно извън работата. Той е отношенията с много други хора, с които не работиш, занимания, които не са свързани с работата и които ти помагат да запазиш ведрия си поглед върху разнообразието на света. Което на практика ти помага и в самата работа, защото те зарежда с енергия, поддържа ума гъвкав, поддържа желанието да се развиваш и да влагаш енергията си .... и в работата:)

С две думи мирогледът на млад и жизнен човек