Всички излезли допреди
The Defenders марвел нетфликски сериали бяха по 13 епизода. Когато видях, че колаборацията на супергероите ще бъде само 8 епизода, нямаше как да не се замисля за две неща: първото бе, че може би ще видим страшно стегнат сценарий (в интерес на истината, харесвам всичко излязло досега в тази вселена и като времетраене също) и другото - че сценарната немощ едвам е съумяла да "стъкми" и толкова епизоди. За жалост и яд, трябва да призная, че крайният резултат се доближава до последното. И въпреки това, тази вселена ми е на сърце
и винаги ще я предпочитам пред тази на Отмъстителите.
Хубавите неща в Дифендърите определено бяха колаборациите и диалозите между четиримата главни супер герои. Изпитвах голяма носталгия по Джесика, Люк и Мат и, когато ги видях отново, след толкова време, ми трябваха около четири епизода да се измъкна от фенщината си и да погледна обективно на сериала. Сценита с тях бяха страхотни: от първата битка, която се виждаше и в трейлърите до сцената около масата в ресторанта и всички "малки" разговори, всяка сцена, която бе завъртяна около Дифендърите бе страхотна. "Сблъсъкът" между истински "квартални" герои като Люк и Джесика с този на мистерия и свръхестественост около Мат и Дани беше повод за страхотни комични случки и диалози. Люк и Джесика разпердушинваха с реплики непонятните (въпреки, че и те са плод на свръхестествени неща) мистериозни неща, които се случваха, както и избора да се скрива силата зад костюм и маска (диалозите на Джесика и Мат бяха един път). Вдетиняването на Дани около събирането на Дифендърите също бе страхотно: хем разбираемо от една страна, хем някак по тинейджърски зарибено.
Обаче след като и моето вдетиняване (след първите четири епизода) отстъпи място и на малко обективизъм, нещата много засмърдяха. Страшно много. Докато още съм на мнение, че развитието на Дани като персонаж в Iron Fist бе логично и разбираемо, то не мога да оправдая по никакъв начин циврещото му поведение в Дифендърите. Държеше се като лоботомиран тинейджър (за жалост всички покрай него се държаха по същия начин, сякаш повлияни от
смотаната му
чи аура) и още повече неадекватното му поведение се оказа ключов(ият) елемент за цялата фабула. Каквото и да си говорим, ако го нямаше Дани, сюжет нямаше да има.
Развитието му и това на Колийн бяха едни от най-жалките неща, които съм гледал последно време.
Каквото и да се говори, за мен Фиск (Кингпин) на Донофрио бе страхотен злодей. Сблъсъкът му с Пънишъра във втори сезон на Деърдевила бе епичен. И Фиск, и Харолд Мийчъм, и Котънмаут, и най-вече Килгрейв бяха страхотни злодеи, защото хем бяха крайна противоположност на супергероя, хем бяха неразривна част от него, подобно Ин и Ян (и най-вече г-н Глас и Дейвид Дън от Unbreakable).
В Дифендърите нещата са трагични. Два сезона преди това ни шептят какво могъщо зло са Ръката, за да се стигне до текущата ѝ "кулминация". Ръката е най-смехотворната организация съществувала евър, с най-най-най-клишираният и
ленив злодей, който съществува и е на чело ѝ. Всъщност, съдбата му в крайна сметка се оказа също толкова сценарно клиширана и мързелива, колкото бе и самият персонаж. Мъка е да се гледа Сигорни Уийвър в подобна роля.
Общо взето, всяка една сцена, в която участа Ръката, в нещо повече от нинджа битчици, е крайно болезнена. Разговорите между членовете ѝ са крайната противоположност на тези на Дифендърите. Мъка, мъка.
За жалост и всички второстепенни герои от предходните серии са вмъкнати тук, колкото да ги има. Освен за мързелив фенсървиз и подклаждаща ярост към тях (най-вече към Карън Пейдж и Колийн, които в Дифендърите са абсолютно сринати персонажно), не виждам смисъл от присъствието им. За пореден път Клеър Темпъл не бе използвана пълноценно. Бахти.
Един от малкото други плюсове, които са същевременно и минуси е появата на Електра. Електра на Елоди Юнг е феноменално великолепие. Всяка сцена с нея е страхотна и отнема от болката на "безсилието" на Ръката. Обаче нейната Black Sky реинкарнация е смотана, неясна и необяснена. Общо взето колкото непонятно бе, какво представлява Black Sky в Деърдевил 2, то толкова е и тук. Но честно казано, не е дразнещо, просто защото всичко, около
голямата лоша вековна организация беше забравимо и никакво, общо взето.
Като цяло бих описал
The Defenders с една от последните сцени: на фона на големия кютек под земята звучеше Wu-Tang Clan, което бе страшно готино като идея, защото смислово допълва същината на самите Дифендъри, обаче бойната хореография бе в пълен асинхрон с музиката, от което и усещането за абсолютна каша.
Голямо желание, но недостатъчно енергия и огромна писателска немощ, породила сценарен мързел и абсурдизъм.
Хубаво е, че Дифендърите завършиха със sneak peak на The Punisher, за който, както каза по-рано
@Amelia , ако бе участвал в Дифендърите, щеше да помлее целото сичко вселена още в първия епизод.
П.П. Относно предстоящият
The Punisher : ако бе вложена повече работа по сценария на Daredevil 2 щеше да се превърне в няй-якият комиксов сериал евър. Колаборацията - Кингпин, Деърдевил, Електра, Пънишър, Карън Пейдж и Фоги беше страхотна, обаче можеше да бъде нещо велико.
Пънишъра бе як, защото ни показаха няколко гледни точки за него от различни ключови персонажи, които допълнително "усложниха" персонажа му и някак той се превърна в катализатор на емоциите и действията им. Страхотен второстепенен (ненаваждим подобен етикет, защото именно тях считам за по-важни и интересни) персонаж, какъвто е и Електра. Просто не ги виждам двамата като "главни" в собствени сериали.
Въпреки всичко, очаквам
The Punisher с огромно нетърпение.
)))
Държат го необяснено. Но не мисля, че Александра е направила Електра - по-скоро Електра си е такава по рождение, родена си е със силата. Моята хипотеза е, че Черните небета са в някакъв смисъл еквивалента на Айрън Фист за Ръката, но това не е потвърдена никъде. Наричат я "безсмъртно оръжие", което си е епитет за разни еквиваленти на Айрън Фист от различните небесни градове, но това е всичко.