Re: Абсурдистан: Възраждането
Posted: Thu Jun 23, 2016 7:29 pm
Значи, да си разкажа и моя житейски опит. Бях вегетарианка в продължение на 15 години, защото не исках да ям животни. Беше ми мъчно. Мляко и яйца ядях. Яйцата в магазина не са оплодени, т.е. не убиваш нищо ако ги изядеш. За млякото също не е било нужно да убият кравата.
Проядох месо преди около 5 години в Канада, защото през зимата ми беше УЖАСНО студено. Така както в България никога не ми е било. И защото изведнъж ми се дояде месо. Ма със страшна сила - като бременен крейвинг такова едно. И аз реших, че организмът ми явно си го иска и проядох. Най-напред риба, после и останалото. Като ядох риба за пръв път, ревах. После спрях да рева. Спря и да ми е студено. Ама двата кръвни показателя дето са ми под нормата - желязото и т.нар. лош холестерол, са си под нормата и досега, въпреки пържолите, които ям и въпреки желязо-съдържащите препарати, дето са ми изписвали. Това може да се дължи и на други работи (метаболиттен синдром някакъв, обилна менструация и т.н.). Аз като цяло бях лош вегетарианец, който не си комбинираше храната добре, така че наистина не мисля, че мога да виня вегетарианството за тези неща.
При веганите обаче има един витамин, който не се набавя достатъчно с растителна храна - Б12. Той се синтезира от микроорганизми в чревната микрофлора на разни тревопасни и съответно може да се набави с животинска храна (включително мляко и яйца). На таблетки да го пиеш, не се усвоява добре (поне според някакви изследвания, които бях чела). Доста е важен за нервната ни система и общото ни здраве. Веганите трябва да ядат специални fortified with B12 храни, в които витаминът е добавен, с което предполагам си плюят на цялата натурална философия, ама какво да се прави. При всички положения обаче не бих препоръчала подобен тип хранене за vulnerable групите - деца, старци и болни. Не бих го препоръчала и на жени в детеродна възраст, които смятат да забременяват и раждат (или на кърмещи жени). Здрав човешки организъм би могъл да живее по този начин без да се скапе (изобщо или твърде), но това са по-скоро изключения. Като повечето хранителни режими и на този полезните и вредните страни лъсват след известно време, а не веднага и е трудно да се прецени на 100% дали здравословните ти проблеми (или липсата на такива) е следствие от храната, която си ял.
Като стана дума за натурално и оттам - за sustainable, не знам откъде излезе тоя мит, че веганството било sustainable. Не, не е. Поне не задължително. Sustainable хранене е това, което средата, в която живееш може да поддържа без особен environmental риск. Това означава да ядеш неща, които са произведени близо до теб от култури (и животни), които се ползват от поколения по тези земи. Ако живееш на северния полюс, е sustainable да ядеш квито там тлъсти морски бозайници се въдят в околността. Ако живееш в Калифорния, не е sustainable да отглеждаш бадеми за бадемовото си мляко, щото живееш в пустиня, а бадемите искат вода. Не е sustainable да ядеш плодове, зеленчуци, зърнени и бобови растения, докарани от на майната си и при чийто превоз се е вкарало еди кво си количество парникови газове в атмосферата. Така че, мили български любители на, примерено, цитруси, имам лоши новини за вас. Имам лоши новини и за веганите и вегетарианците, които не искат да ядат говеждо, заради парниковите газове, но пък за да си получат нужните протеини им се налага често, често да си готвят бобец, леща и т.н. Мога да си представя лесно, как една локална диета, която включва ядене на сурови плодове и зеленчуци в сезон, отгледани в близост до индивида в комбинация с мляко, яйца и месо, също произведени близо до индивида, е по-sustainable от тая, в която някви хора ядат соя, бадеми, киноа, водорасли, kale и ненам ква още суперхрана, минала стотици и хиляди километри, за да стигне до тях. Тоя sustainable начин на хранене сме го правили лично в детството си в България. Достатъчно стара съм, че да си спомням все още времето, в което нямаше супермаркети и ако искаш краставици през зимата, ще ги ядеш на туршия. Дядо ми отглеждаше в градината си в Лом всичко, дето после ядяхме на туршия. А докато бяхме при него в Лом денят ни почваше с мазно прекрасно мляко, прясно издоено от съседската крава или нашата коза. С каймак, дебел цял сантиметър. Бих убила за такова днес. Та мисълта ми е - ако искате да сте sustainable, яжте това, което е около вас. Около нас в България се гледат пилета и свине. Говеждото е по-значим отрасъл в Северна Америка - те да му мислят за ограничаване на метана от него. Въпреки че аз преди да почна да ограничавам метана/въглеродния двуокис от храната ни, бих ограничила тея от колите, които караме, от отоплението, с което се топлим и най-вече - от нехранителните индустрии. Щото пръднята на кравите бледнее пред това, дето изсираме в атмосферата си покрай личния си превоз и тоя на покупките си. Та съм готова да се изсмея в лицето на всеки канадски веган, който дойде да ми обяснява как иска да намали глобалното затопляне, причинено от Alberta beef, докато си товари бадемовото мляко и киноата в огромното си SUV. Бих се изсмяла и в лицето на тея, дето правят сметки колко кила растителна храна е отишла, за да се отгледат еди колко си кила месо. Или по-скоро, бих ги пратила да поживеят малко на растителната храна, която месото яде, да видим ще може ли верно да изхраним планетата с нея. Включително и онея части от нея, които живеят в полупустинни области, в които само кози може да завъди човек.
Още много може да се говори за веганството и вегетарианството и от морална гледна точка. За мен веганството е повече объркан морал и твърде малко здравословно хранене. Здравословно вегетарианство, което да е полезно и за планетата ти обаче наистина е възможно и обмислям да се върна към някакъв такъв режим, поне докато не ми стане студено пак. За объркания морал на веганството може да се говори много, но в общи линии мога да го сумирам най-вече с лицемерното отношение, че не е окей да се ядат организми, които са от "нашите", но е окей да се ядат организми от други царства, само щото не можем да се себеидентифицираме в тях. На мен тоя двоен стандарт не ми минава. Ние сме хетеротрофни организми - нашият живот ВИНАГИ ще бъде за сметка на нечий друг живот. А животът си е живот - дали е на растение или на животно. Единствената смислена позиция в случая би била да се настоява за по-добри условия на отглеждане на храната ни (животинска и растителна), така че тя да живее и умира за нас без да се мъчи.
И да приключа най-сетне с тоя пост: като (някогашен) вегетарианец който ВЕДНЪЖ не се е опитал да конвертира месояден към вегетарианството, щото ми беше ясно, че си е въпрос на избор и няма кво да занимавам околните с него, трябва да кажа, че съм чула абсолютно всеки тъп виц за вегетарианци, който съществува на планетата. По десетнайсет пъти. Просто всеки път като излизахме с компания и сядахме да ядем някъде, като попитам за вегетарианска храна, все някой от тайфата ехидно споделяше поредната много оригинална и духовита смешка, която според него явно не бях чувала все още. Дори когато я бях чувала от СЪЩИЯ ТОЗИ ЧОВЕК предишния път като сме излязли заедно. Така че, както казах, гордите месоядни са абсолютно същата досадна паплач като войнствено настроените вегетарианци и вегани. Отдавна си мисля, че всеки, който агресивно или насмешливо проповядва начина си на хранене, трябва да умре - и без това е по-green, natural и sustainable за планетата ни да не е толкова пренаселена с хора. Та може с обезлюдяването да почнем от тях.
Проядох месо преди около 5 години в Канада, защото през зимата ми беше УЖАСНО студено. Така както в България никога не ми е било. И защото изведнъж ми се дояде месо. Ма със страшна сила - като бременен крейвинг такова едно. И аз реших, че организмът ми явно си го иска и проядох. Най-напред риба, после и останалото. Като ядох риба за пръв път, ревах. После спрях да рева. Спря и да ми е студено. Ама двата кръвни показателя дето са ми под нормата - желязото и т.нар. лош холестерол, са си под нормата и досега, въпреки пържолите, които ям и въпреки желязо-съдържащите препарати, дето са ми изписвали. Това може да се дължи и на други работи (метаболиттен синдром някакъв, обилна менструация и т.н.). Аз като цяло бях лош вегетарианец, който не си комбинираше храната добре, така че наистина не мисля, че мога да виня вегетарианството за тези неща.
При веганите обаче има един витамин, който не се набавя достатъчно с растителна храна - Б12. Той се синтезира от микроорганизми в чревната микрофлора на разни тревопасни и съответно може да се набави с животинска храна (включително мляко и яйца). На таблетки да го пиеш, не се усвоява добре (поне според някакви изследвания, които бях чела). Доста е важен за нервната ни система и общото ни здраве. Веганите трябва да ядат специални fortified with B12 храни, в които витаминът е добавен, с което предполагам си плюят на цялата натурална философия, ама какво да се прави. При всички положения обаче не бих препоръчала подобен тип хранене за vulnerable групите - деца, старци и болни. Не бих го препоръчала и на жени в детеродна възраст, които смятат да забременяват и раждат (или на кърмещи жени). Здрав човешки организъм би могъл да живее по този начин без да се скапе (изобщо или твърде), но това са по-скоро изключения. Като повечето хранителни режими и на този полезните и вредните страни лъсват след известно време, а не веднага и е трудно да се прецени на 100% дали здравословните ти проблеми (или липсата на такива) е следствие от храната, която си ял.
Като стана дума за натурално и оттам - за sustainable, не знам откъде излезе тоя мит, че веганството било sustainable. Не, не е. Поне не задължително. Sustainable хранене е това, което средата, в която живееш може да поддържа без особен environmental риск. Това означава да ядеш неща, които са произведени близо до теб от култури (и животни), които се ползват от поколения по тези земи. Ако живееш на северния полюс, е sustainable да ядеш квито там тлъсти морски бозайници се въдят в околността. Ако живееш в Калифорния, не е sustainable да отглеждаш бадеми за бадемовото си мляко, щото живееш в пустиня, а бадемите искат вода. Не е sustainable да ядеш плодове, зеленчуци, зърнени и бобови растения, докарани от на майната си и при чийто превоз се е вкарало еди кво си количество парникови газове в атмосферата. Така че, мили български любители на, примерено, цитруси, имам лоши новини за вас. Имам лоши новини и за веганите и вегетарианците, които не искат да ядат говеждо, заради парниковите газове, но пък за да си получат нужните протеини им се налага често, често да си готвят бобец, леща и т.н. Мога да си представя лесно, как една локална диета, която включва ядене на сурови плодове и зеленчуци в сезон, отгледани в близост до индивида в комбинация с мляко, яйца и месо, също произведени близо до индивида, е по-sustainable от тая, в която някви хора ядат соя, бадеми, киноа, водорасли, kale и ненам ква още суперхрана, минала стотици и хиляди километри, за да стигне до тях. Тоя sustainable начин на хранене сме го правили лично в детството си в България. Достатъчно стара съм, че да си спомням все още времето, в което нямаше супермаркети и ако искаш краставици през зимата, ще ги ядеш на туршия. Дядо ми отглеждаше в градината си в Лом всичко, дето после ядяхме на туршия. А докато бяхме при него в Лом денят ни почваше с мазно прекрасно мляко, прясно издоено от съседската крава или нашата коза. С каймак, дебел цял сантиметър. Бих убила за такова днес. Та мисълта ми е - ако искате да сте sustainable, яжте това, което е около вас. Около нас в България се гледат пилета и свине. Говеждото е по-значим отрасъл в Северна Америка - те да му мислят за ограничаване на метана от него. Въпреки че аз преди да почна да ограничавам метана/въглеродния двуокис от храната ни, бих ограничила тея от колите, които караме, от отоплението, с което се топлим и най-вече - от нехранителните индустрии. Щото пръднята на кравите бледнее пред това, дето изсираме в атмосферата си покрай личния си превоз и тоя на покупките си. Та съм готова да се изсмея в лицето на всеки канадски веган, който дойде да ми обяснява как иска да намали глобалното затопляне, причинено от Alberta beef, докато си товари бадемовото мляко и киноата в огромното си SUV. Бих се изсмяла и в лицето на тея, дето правят сметки колко кила растителна храна е отишла, за да се отгледат еди колко си кила месо. Или по-скоро, бих ги пратила да поживеят малко на растителната храна, която месото яде, да видим ще може ли верно да изхраним планетата с нея. Включително и онея части от нея, които живеят в полупустинни области, в които само кози може да завъди човек.
Още много може да се говори за веганството и вегетарианството и от морална гледна точка. За мен веганството е повече объркан морал и твърде малко здравословно хранене. Здравословно вегетарианство, което да е полезно и за планетата ти обаче наистина е възможно и обмислям да се върна към някакъв такъв режим, поне докато не ми стане студено пак. За объркания морал на веганството може да се говори много, но в общи линии мога да го сумирам най-вече с лицемерното отношение, че не е окей да се ядат организми, които са от "нашите", но е окей да се ядат организми от други царства, само щото не можем да се себеидентифицираме в тях. На мен тоя двоен стандарт не ми минава. Ние сме хетеротрофни организми - нашият живот ВИНАГИ ще бъде за сметка на нечий друг живот. А животът си е живот - дали е на растение или на животно. Единствената смислена позиция в случая би била да се настоява за по-добри условия на отглеждане на храната ни (животинска и растителна), така че тя да живее и умира за нас без да се мъчи.
И да приключа най-сетне с тоя пост: като (някогашен) вегетарианец който ВЕДНЪЖ не се е опитал да конвертира месояден към вегетарианството, щото ми беше ясно, че си е въпрос на избор и няма кво да занимавам околните с него, трябва да кажа, че съм чула абсолютно всеки тъп виц за вегетарианци, който съществува на планетата. По десетнайсет пъти. Просто всеки път като излизахме с компания и сядахме да ядем някъде, като попитам за вегетарианска храна, все някой от тайфата ехидно споделяше поредната много оригинална и духовита смешка, която според него явно не бях чувала все още. Дори когато я бях чувала от СЪЩИЯ ТОЗИ ЧОВЕК предишния път като сме излязли заедно. Така че, както казах, гордите месоядни са абсолютно същата досадна паплач като войнствено настроените вегетарианци и вегани. Отдавна си мисля, че всеки, който агресивно или насмешливо проповядва начина си на хранене, трябва да умре - и без това е по-green, natural и sustainable за планетата ни да не е толкова пренаселена с хора. Та може с обезлюдяването да почнем от тях.
