ShadowDance

Постърите, фотошопнати заедно:

passer-by wrote:А какво във филма показва Джон Рут Палача като омразен за нас зрителите (а не за бандата) и като антагонист? Понеже аз в нито един момент нито видях, нито чух нещо, което да ми покаже, че тоя човек е антагонист или дори само лош, напротив - нито от миналото му, нито от настоящето му.

Филмът за мен се изгражда около желанието на банда рецидивисти (антагонисти) да освободи свой човек (антагонист), заловен от ловец на глави (протагонист), който го води на съд. От другите трима генералът за мен е антагонист, а Маркиз Уорън и Крис Маникс - протагонисти, като поведение в рамките на филма, тоест абстрахирайки се от миналото им. Специално при последните двама много добре се играе с моралната сивота (подкрепят единствения безусловно добър от главните, ама как да им симпатизираш при това минало?).

Другото си го казах в предишните постове.

Ок, щом са идентифицирани на плакатите, въпросът е решен. Само да вметна, че не съм казала, че Джон Рут е антагонист - казах, че хората от двата дилижанса са антагонисти (едни на други), защото сюжетът ги противопоставя.

Не мога да повярвам, че две страници се спори кои са добри и кои са лоши.
I mean, THAT is the takeaway?
Seriously, guys

Ей, колко не ми хареса този филм и как си исках трите часа обратно...

Общо взето единственото, което ми хареса беше криминалният елемент с очакването "кой го направи". Леко антиклимактично ми беше, когато се разбра, но все пак беше най-добрата част от филма.

Това, което не ми хареса бяха като начало двата часа, в които само се надграждаше напрежение, а действието беше като в някаква пиеса от алтернативен театър, където едни хора си приказват едни неща, ти имаш чувството, че са предвидени да са много мъдри, но всъщност не виждаш причина да са такива. Освен това имахме похвата "Касандра е бременна", който не очаквах във филм на Тарантино - "Ти кой си? А, аз теб те познавам, ти си майор Уорън, който...", "Аз съм Джон Рут, а това е майор Уорън, който...", "А знаете ли, че негърът отвън е майор Уорън, който...", "Разбрах, че ти си майор Уорън, който...". И да въпреки, че имаше и нови факти, основната история на Маркиз Уорън я чухме емнайсет пъти, като някакъв тарантиновски вариант на "Дванайсетте дни на коледа". И за останалите герои имаше подобни повторения, което в един момент вече стана много тегаво. После имахме дилиджанса с абсурдната стюардеса от дивия запад и също така абсурдно позитивните и държащи се като гимназиални мажоретки съдържатели на странноприемницата,

Spoiler: show

които естествено си взеха по възможно най-гадния начин и това беше единствената причина да са там и да са такива, каквито бяха

В този момент вече имах силното чувство, че режисьорът се подиграва с публиката си, при това по доста елементарен начин. Въобще Тарантино взима някакъв социален проблем (в последните му дава филма - расизма в Америка в края на 19-ти век), съшива с най-белите възможни конци някаква история около него (в Джанго цялата завръзка беше абсурдна) и след два филма вече знаеш точно кой ще бъде убит, приблизителното количество кръв за това и точно кога на някой ще му свършат патроните (да, с точност до две секунди го знаех). И, не големият ми проблем не са кървавите сцени, за които без да харесвам, поне съм подготвена, а цялостното вече крайно предвидимо "дай да го направим шокиращо до абсурдност с безумни сценарни решения(не, наистина, стюардесата...)", както и ужасно бавният пейсинг.

ЕЕЕЕ кай честно мен точно това ми хареса - бавността и театралните диалози.

Ей, колко неграмотен отговор успях да пусна към статията за филма, обаче... Ми не знам, просто за мен комбинацията от всичко само сваляше надолу качеството.

tl;dr - Филмът е за фенове на Тарантино и/или уестърни.



Имаше един готин анализ в блога на Силвъра кои жанрове предпочитат мъжете и кои - жените, съдейки по оценките, които слагат в сайтове тип ИМДБ или Доматите. Първите наблягат на уестърни, вторите - на романтични комедии, за другите неща малко или много се припокриват. Разбира се, и тук си има изключения и от двете страни.

Та не знам кой с какви очаквания отива да гледа уестърн, написан и режисиран от Тарантино. Все едно да отида да гледам Здрачовете или 50-те нюанса сиво и после да обясня как не са ми харесали.

В уестърните впрочем точно така се развива действието - бавно, с натрупване и с обясняване кой кой е. Тогава славата на разни хора се е разнасяла по градчета и лагерни огньове, нямали са интернет хората, та са карали на устно предаване на инфото и тук-там по някой вестник в по-цивилизованите райони.

Плюс това едно е в дилижанса един пътник да обясни на втори някои тайни от миналото на третия, друго е после Дейзито да спомене на висок глас в хижата кой ОЩЕ е дошъл с дилижанса (понеже аверите й са очаквали само нея и Джон Рут). Примерно. Другите съждения как Тарантино се бил подигравал с публиката, персонажите му се били държали неправилно и тем подобни не се нуждаят от коментар. Човекът е меко казано добре подкован по жанровете, които ползва във филмите си.

А тия като мен, които обичат уестърни, обаче недолюбват Тарантино?

Ами зависи кое има превес. Според мен филмът е чудесен уестърн сам по себе си (Тарантино каза, че се е вдъхновил от някои типични уестърн сериали), но зависи доколко ти е неприятен авторът.

The film was inspired by 1960s Western TV shows including Bonanza, The Virginian and The High Chaparral. Tarantino said:

Twice per season, those shows would have an episode where a bunch of outlaws would take the lead characters hostage. They would come to the Ponderosa and hold everybody hostage, or go to Judge Garth's place — Lee J. Cobb played him — in The Virginian and take hostages. There would be a guest star like David Carradine, Darren McGavin, Claude Akins, Robert Culp, Charles Bronson, or James Coburn. I don't like that storyline in a modern context, but I love it in a Western, where you would pass halfway through the show to find out if they were good or bad guys, and they all had a past that was revealed. I thought, 'What if I did a movie starring nothing but those characters? No heroes, no Michael Landons. Just a bunch of nefarious guys in a room, all telling backstories that may or may not be true. Trap those guys together in a room with a blizzard outside, give them guns, and see what happens.

passer-by wrote:tl;dr - Филмът е за фенове на Тарантино и/или уестърни.



Имаше един готин анализ в блога на Силвъра кои жанрове предпочитат мъжете и кои - жените, съдейки по оценките, които слагат в сайтове тип ИМДБ или Доматите. Първите наблягат на уестърни, вторите - на романтични комедии, за другите неща малко или много се припокриват. Разбира се, и тук си има изключения и от двете страни.

Та не знам кой с какви очаквания отива да гледа уестърн, написан и режисиран от Тарантино. Все едно да отида да гледам Здрачовете или 50-те нюанса сиво и после да обясня как не са ми харесали.

В уестърните впрочем точно така се развива действието - бавно, с натрупване и с обясняване кой кой е. Тогава славата на разни хора се е разнасяла по градчета и лагерни огньове, нямали са интернет хората, та са карали на устно предаване на инфото и тук-там по някой вестник в по-цивилизованите райони.

Плюс това едно е в дилижанса един пътник да обясни на втори някои тайни от миналото на третия, друго е после Дейзито да спомене на висок глас в хижата кой ОЩЕ е дошъл с дилижанса (понеже аверите й са очаквали само нея и Джон Рут). Примерно. Другите съждения как Тарантино се бил подигравал с публиката, персонажите му се били държали неправилно и тем подобни не се нуждаят от коментар. Човекът е меко казано добре подкован по жанровете, които ползва във филмите си.

Е, след като е tl;dr и не се нуждае от коментар, аз да си мълча кротко в ъгъла и да не се меся в мъжките работи освен?

Логиката "Филмът е за фенове на Тарантино" създава доста порочния кръг, в който можеш да имаш мнение за Тарантино само ако си му фен, т.е. то е положително. Добре измислено.

Морве, гледала си "Джанго без окови" - филм в жанра уестърн, написан и режисиран от Куентин Тарантино. Не ти е харесал.

Сега си гледала "Омразната осморка" - филм в жанра уестърн, написан и режисиран от Куентин Тарантино. Очакваше ли да си прекараш добре в киносалона?

А целият цитат беше "Филмът е за фенове на Тарантино и/или уестърни."

Ама ти иди му гледай и следващите, де.

Иди да се скараш на Ян, че след като не хареса първия Паолини, продължи да критикува и следващите...

Харесах Кил Бил, харесах донякъде и копилетата, доста харесах и неговата част Грайндхауса. И не, точно защото са с подобна тематика, не бих очаквала да ги е направил еднакви. И те всъщност са доста различни - Джанго е много по-шарен и интензивен, но пък безмозъчно направен, докато в този има интелигентен замисъл, но е удавен в бавното действие и гротескната крайност на образите.

Джанго според мен е по-интелигентен от Осморката, обаче.

Иначе, Морве, с тебе трябва да направим услуга на себе си и форума и да спрем да ходим да гледаме филми на режисьори, които знаем, че не ни понасят. Ти - Тарантино, аз - Нолъните. Не са за нас, и тва е положението.