ShadowDance

Ммм, не, нищо особено не възражда Едингс, той е просто един от многото автори, писали по онова време. Айде стига сте му приписвали несъществуващи заслуги само за да го изкарате нещо повече от това, което е.

gad wrote:Едингс възражда епичното фентъзи през 80-те години. Дори и само заради това е велик.

Под "епично" имаш предвид "патетично", без съмнение. А под "велик"... Е, тук вече въображението ми ме изостави. Не си представям с какво определение, отнасящо се до Дейвид Едингс, може да се сбърка тази дума.

"Бъзик"?

Става за четене - при това можеш да по почнеш веднага след като си го свършил - така и така нищо не остава в главата ти след прочита

Аз съм много далече от идеята да претендирам за меродавност, но и на мен Едингс не са ми от любимите автори.
Чела съм само Малореон. Почти веднага след 9 тома Робърт Джордан. Гнъ.
Стилът ми се стори много... ъм, архаичен някак. Сюжетът - не кой знае какво, макар че се чете все пак. Народите май не успях да ги запомня и до последно ги бърках.
Единственото, което ми хареса в цялата работа, бяха диалозите. Само тях четох не "по диагонал".

Белгариадата беше първото фентъзи, което прочетох сериозно и до край, тъй че все още тая някакви хубави чувства към него Но Едингс е толкова безидеен и скучен, а и стилът му на места е отвратителен =/
Книгата се чете лесно, историята е увлекателна до една степен, само дето героите са или изцяло положителни или изцяло отрицателни. И темата за селянчето, което изведнъж се оказва отдавна загубеният наследник на трона, е толкова пъти предъвквана, че е направо противна =/ Чела съм и Малореон, и Алтал, но от тях не помня почти нищо, освен говорещата котка и някаква шантава история с боговете във втората. А, да, и групичката боец/магьосник/лечител/краде, които изненадващо се намират, половината се влюбват/оженват и накрая взимат, че спасяват света ^^ .