ShadowDance

Аз се занимавам повече с манга, отколкото със западни комикси, но това за тежкото превъзходство на източния арт е пълна глупост. Повечето манги са или рисувани от абсолютни аматьори, или са деривативни до смърт. За всеки Berserk и Vagabond има 10 тона лайна:

Spoiler: show

Spoiler: show

Spoiler: show

Spoiler: show

Въобще въпросът не е от коя страна на Гринуич се твори, а кои са смислените творби като цяло. И от двете страни има предостатъчно.

Рол, това първото как се казва?

Before Watchmen: Ozymandias #1

Blade of the immortal, X 1999, Crying freeman, Blame, Vampire hunter D примерно достатъчно контрастни ли са? Не че ще споря де само питам

Казваш някакви неща, очаквайки, че всички други са наясно не само с тях, ами и с някаква илюзорна универсална оценка на качеството им. Що правиш тъй ся?

Хей хора, това ли е темата за комикси или има някоя по-обиширна? Напоследък се зарибих по Sandman сериите, а скоро ще се сдобия и с някаква компилация на Watchmen. Заглеждам се и по Fallen Angel, но първият омнибус ми се вижда малко скъпичък.
На базата на тези "класически" произведения, можете ли да ми препоръчате още някакъв набор по-мрачни и нестандартни заглавия? Нямам интерес да чета за повечето от известните супергерои.

Аз съм голям фен на френско-белгийските комикси. Според мен са най добрите, и като рисуники и като сюжет, но с един голям недостатък за масовия читател - на френски са!

Dr. Horrible wrote:Аз само искам да попитам Claymore47_Fen кои точно комикси на кои автори на Марвел и ДС е чел, че са му се сторили крайно нереалистични и със слабо развити герои?
Или просто приемаме като максима, че история, в която свръх-надарени хора спасяват обикновени хора, е винаги слаба, нереалистична и със зле развити персонажи?

Интересно ми е как ми приписвате неща които не съм казвал. Както казах преди това, не съм чел американски комикси и казах кои бих прочел. Нито съм казвал нещо за реализма, освен като отговор на РРС, в който подчертаваx че за мен е глупаво да се търси реализъм в манга и супергеройски комикси. За арта - обективно е страхотно нарисуван, но на мен не ми е по вкуса. Конкретно за твоите примери говоря. Не съм казвал нищо за героите и развитието им, това беше забележка на Прокси. Знам че има други западни комикси освен DC, Marvel и подобните им, но аз говоря конкретно за това че не ми харесват супергеройските като идея. Другото че някак си ми е странна работата с хилядата реткона и че дори да се хвана да чета такива комикси не знам откъде да почна.

RRSunknown wrote: В смисъл ОК, няма как сериозно да пиша по темата и да обяснявам на някой който никога не виждал Preacher, Sandman, Watchman, Sin city, V like Vendetta, FABLES и съди за западните комиски само по- рандъм зърнати детски сериали. Това е точно толкова нелепо колкото това някой да приравнява цялата манга на Югио или Наруто.

"Съдя" за детски сериал защото ти спомена такъв. И откъде си сигурен че не съм чел Watchmen, Sin City и V like Vendetta? Ти си този, който съди. Имам ги свалени на компа преглеждал съм една - две глави, но не съм ги прочел целите, защото тези които са ме заинтересували искам да ги поръчам и чета в оригинал.

RRSunknown wrote: А от другата страна човека не е бутал западен комикс, открил е топлата вода с анимето преди две-три години и раздава анализи

Покажи ми частта в която давам анализ, а не просто лично мнение.

Mindcrime wrote:Рол, това първото как се казва?

Before Watchmen: Ozymandias #1. Към момента най-яката от мини-сериите.

За сериозността на мангата.

Заглавия като Old Boy, Parasite, Basilisk, Claymore, Battle royal, Shingeki no kyojin или в общ вид жанровете Seinen, Josei, Slice of life & Psyhological дават невероятно детайлни образи, които са доста реални. В Фентъзи Сейнените тези образи се губят като реални, но в Слайс оф лайф мангите тези герои наистина изглеждат просто нормални персонажи, със собствени проблеми, собствени радости и собствени мечти. Като цяло в Японските манги, човек може да намери много шантави персонажи, но ако наистина се поинтересува, може да намери всичко по вкуса си.
Не са ми попадали пред очите западни заглавия, които да не са били за супергерои или да не са някакви драсканици, които не бих искал и да ги чета. Може и да има, но не съм срещал нещо подобно.
За артът, който показа по нагоре. Успоредно на хубавите манги се бълват хиляди томове гадни и грозни и нелепотъпи издания. Не сме тръгнали да обсъждаме, какво ужасно има там, и какво ужасно има в западните комикси, защото и там съм виждал ужасно нарисувани картини. Сравняваме единствено шедьоврите, дори не ги сравняваме, а изразяваме мнението си за тях. ^^

Spoiler: show

Spoiler: show

Spoiler: show

Spoiler: show

Мисля, че това трябва да са 4 достатъчно различни Манги/Манхви, за да говорим за арт. Мога и по-добри примери да ти намеря, стига да се поровя повече.

Еми кво да ти кажа, ако не са ти попадали не-супергеройски комикси, значи просто хал хабер си нямаш от комикси и тая тема е малко преждевременна. Ресурси има бол човек да се информира. Да правим сравнения когато имаш базата да сравняваш

Манги има толкова много и толкова различно направени и нарисувани, че ми е твърде странно да ми се казва, че имало само 4 вида рисунък и то от човек дето все пак е виждал няква манга. Разгледайте картинките, дето са напускали хората - доволно различни са като арт. Относно цвета: аз лично веднъж като свикнах на черно-белия арт, вече трудно мога да загледам шарения. Някак изпъкват нещата с това черно и бяло. Не знам, не разбирам от изкуство и не мога да го обясня, но шарените картинки са ми някак... безлични. Като намазано лице с дълбок пласт грим. Няма никаква логика в това, щото цветът се предполага да донесе цяло ново измерение, ма това е ефекта при мен. Може просто да съм попаднала на зле оцветени западни комикси.

Аз избягвам западните комикси, вероятно защото по филмите и анимациите правени по тях, които съм гледала, не съм видяла нищо, което да ме привлече. Супергеройщината ми писна някъде на 12 и сега я гледам само като летни блокбъстъри за почивка на мозъка. Но пък знам, че има и други много заслужаващи си неща. Сега остава да намеря време и да надвия общата си неприязън към американските комикси и към американските продукти като цяло... Ма, не, наистина, писна ми да гледам американци. ;_;

Ей ви малко картинки от манги с як арт, който на всичкото отгоре ми изглежда различен. И тва само в сейнен стила:

Vagabond:

Spoiler: show

Berserk:

Spoiler: show

Shigurui

Spoiler: show

Blade of the Immortal

Spoiler: show

Sanctuary

Spoiler: show

Vinland Saga

Spoiler: show

Battle Royale

Spoiler: show

Jiraishin

Spoiler: show

Shin Angyo Onshi

Spoiler: show

На ви малко и от гадния "манга арт", ама избаран почти до съвършенство. Тва и горното са корейски манхуи бтв. Кви мъжки торсове рисуват тея корейци...
Veritas

Spoiler: show

На ви и малко шарени, да не ривети:

Spoiler: show

Аре писна ми. А дори не съм барнала шожото, джосея, шонена...

Хора, водите силно субективен спор вмомента - мангата и западните комикси просто са различни форми на изкуство, липсва базаза сравнение. Аз лично си предпочитам шаренийките, но наблюденията ми са, че и в двете сфери има сходна структура - голямо количество стандартен/клиширан/нискокачествен бълвоч, и определени висококачествени произведения. От два-три дена се занимавам с проучване на западни комикси, има си много добри анти-утопични заглавия, които смятам да пробвам - каквото и да си говорим, Watchmen, Sandmen и кохортата им не спада в категорията стандартно геройско комиксче. Анимета като цяло ненавиждам, защото не понасям специфичния източен хумор, но не мога да отрека качеството на Hellsing, Deathnote, и Battle royal (да, там изчетох и мангата). Чувал съм и за много други добри заглавия.
Викам, сключете едно примирие, според мен "различни" е компромисният термин в случая. И двата формата си имат предимства и недостатъци.

http://forbiddenplanet.co.uk/blog/2009/ ... and-of-qa/#
Торгал е друг вид супер герой ...

Не са различни форми на изкуство - компонентите им са еднакви. Имаш рисунки, панели и текст в определено (съ)отношение едни към други.

Тествай Understanding Comics на Scott McCloud, страхотна книжка, най-вече в частите, в които пряко говори за комикси и не се отплесва в общи мисли за изкуството (там е по-малко страхотна, ако и да казва някои добри неща)