ShadowDance

Кой прехвален на Милър? Син сити? 300? И двата не претендираха с реализъм и си бяха очевидни комиксови филми. Батманите на Нолан обаче уж се барат за реалистични и сериозни.

Сорс материала имах предвид
http://en.wikipedia.org/wiki/The_Dark_Knight_Returns
Имаше и един, на друг автор, serious house нещо си, в който психиатър даваше real world диагнози на различните злодеи, а накрая батман развяваше брадва в момент на някакво себеосъзнаване...

Бе то в сериозността в комикс филмите и комиксите няма лошо, сама по себе си. Далече съм от идеята, че дори с малоумна концепция като маскираните супергерои не може да се направи нещо наистина качествено (виж на Алан Мур нещата например) и с оправдани претенции. Просто Батман трилогията на Нолан не успява да се справи с това. Особено първия и третия филм.

На Алан Муур претенциите изобщо не са оправдани и комиксите му стареят непоносимо зле. В момента се крепят единствено на репутация и нищо друго.

Има доста други безбожно кадърни автори, които пишат комикди, а конкретно Батман е изключително удобен за всякакви видове стилистика - от ноар криминале до супергеройска фантастика.

Уочмен и Ви стареят пречудесно. Намирам, че са актуални и за днешния световен ред. А трактовката на супергеройството в тях си е общочовешка и като такава се движи добре във времето и тя. Аз харесах и двете заглавия заради самите тях, а не заради репутацията на Алан Мур, за когото не бях чувала преди да гледам филмите по комиксите му. Както и да е - това не е темата за комикси. Това е темата за това колко смърди новия Батман. Ти няма ли да го гледаш вече?

Батмане, батмане... След толкова лоши приказки за тоя филм... взе че ми хареса.

Логическите дупки са... доста. Ама наистина са доста. Нолановите филми обаче не са до логика и технично съвършенство, а до емоции. Цялата работа ми напомни за някаква приказка. Като легенда. В тоя смисъл и по тоя начин ми хареса...

Абсолюто никой не мога да виня, че не го харесва. Казвам единствено, че на мен лично ми хареса.

Батманите на Нолан имат нещо, което нито спайдер-мените, нито х-мените имат. Всъщност, не се сещам за друг филм със супергерои, който да е на нивото на тия филми.

На второ гледане положението е още по-отчайващо. Въобще, неприятно ми е да го кажа, но Авенджърите се оказваха по-добри.

Бе как ти издържаха нервите да го гледаш два пъти? Аз на единствения път, дето се преебах да го видя, едва устисках до края на прожекцията. Бях на път да си изляза от киносалона по средата на филма.

Е инцидентно се случи, а и се надявах да съм се объркал първия път. Забавното беше, че наоколо хората също фейспалмеха.

Мамка му, прави сте...

Аз току що се връщам. Имаше си хубави неща филмът, имаше няколко доста радващи момента, но.... цялото нещо беше безумно претрупано, натъпкано с всякакви герои и ситуации, сюжетът беше ужасяващо объркан и то не по интелигентен начин, а просто си беше каша.

Ан Хатауей реално ме израдва супер много като Кетуомън, в началото си казвах "еее, това наистина може да се окаже най-добрата интерпретация на героинята", но в крайна сметка тя имаше само няколко сцени и то колкото по-напред се движеше филмът, толкова по-предвидими стваха. В началото супер много се зарадвах от появата на Холи (русата й помощнчика), защото тя е комиксова героиня, която обичам и която не съм очаквал да видя на екран. Но Холи имаше точно две сцени и после просто изчезна в нищото. Ама то Холи да беше проблемът в тоя филм....

Бейн ми е супер тъп и зле. Батман верно имаше някакво камео и едно малоумно изпитание. Блейк всъщност беше доста як, най-якото нещо във филма след Котката.

А краят... беше все едно от мой фенфикшън

Spoiler: show

Робин наследява костюма на Батман и отива там в пещерята... А Брус и Кетуомън си пийват заедно кафе във Венеция или-където-там-беше...

Абсолютно като нещо, което бих написал аз и бих постнал в тъмблър. Не че искам да говоря лошо за себе си, ама... предполага се, че най-талантливите сценаристи в Холивуд трябва да могат да сътворят нещо по-въздействащо от мой фенфикшън.

И така. :/

Rentless wrote:Батмане, батмане... След толкова лоши приказки за тоя филм... взе че ми хареса.

Логическите дупки са... доста. Ама наистина са доста. Нолановите филми обаче не са до логика и технично съвършенство, а до емоции. Цялата работа ми напомни за някаква приказка. Като легенда. В тоя смисъл и по тоя начин ми хареса...

Абсолюто никой не мога да виня, че не го харесва. Казвам единствено, че на мен лично ми хареса.

Батманите на Нолан имат нещо, което нито спайдер-мените, нито х-мените имат. Всъщност, не се сещам за друг филм със супергерои, който да е на нивото на тия филми.

Е кви пък емоции?
Той Нолан няма един филм базиран на емоции. Всичко е студена self-aware интелектуалщина, изчислена да играе по разни струни на зрителя. Тъй де, за някои може садистичните уклони на Нолан да се гаври с героите си да минават за емоционалност.

Иначе логиката даваше признаци за незавършен четвърти клас още в Инсепшън и предния батман, а тук директно е отишла на море. Много слопи изпълнение. Разни подозрения, че Нолан никак не го бива като режисьор всъщност, подбуждани от разни нелепици в предните му филми, може и да се окажат верни.

Кви емоции, ква интелектуалщина...

Само като се сетя за мотивацията на оная Миранда

Spoiler: show

(нали така се казваше щерката на Оби Уан Нийсън?)

и ми става скомина. Нейният образ е прекрасен илюстративен пример за нивото на емоция и интелектуалност в тоя филм.

Е тъй де. За цялостното му творчество иде реч.
Тва последното недоразумение е ясно, че е в тъча.

Мда и аз така и не разбрах кво толкоз се прехласва народа по неговите филми. Единствените му произведения, които наистина харесвам са Мементо и Престиж. Аз лично намирам трилогията за Батман за безумно прехвален посредственяж. Още първият филм ме утрепа от скука и ме зашемети с глупостта си. Батман, тичащ по някви хималайски склонове да бере цветя... Цялата тая история със сенчестата лига е ебати простотията, честно! Със сигурност можеха да измислят по-адекватно обяснение за ЗОМФГ карате уменията на Брус Уейн.
Вторият филм ми хареса доста повече - имаше готин лошковец, който открадна целия филм + сюжет с някъв намек за кохерентност в него. Като изключим последния половин-един час (от лайняния патос с корабите нататък), филмът всъщност ставаше за нещо. И сега тва третото недоразумение не знам дори като кво да го класифицирам... То е под санитарния филмов минимум вече...

А Инсепшън всъщност ми допадна на първо гледане. На второ подозирам няма да ми допадне толкова, ама определено е на светлинни години от тая катастрофа, която обсъждаме тук.

Инсепшън се дъни с неопределеността си. Всички теории са еднакво валидни, щото няма достатъчно подсказки за коя да е от тях. А Нолан имА наглостта да каже, че само една била вярна.

Междувременно аз го гледах току що. Повече ми хареса, отколкото не ми хареса, но достатъчно не ми хареса, за да не ме възхити. Отделни неща бяха разкошни - Ан Хатауей, Джоузеф Гордън Левит (ма те кога ли не са), идеята за криминалната диктатура в Готам (обожавам проблеми от Третия свят, пренесени в Първия)... ама дотам. На Брус Уейн драмицата ме приспа, Бейн беше омг фейла (и как точно тоя левент Том Харди успя да докара глас на 70-годишен дядка, озвучаващ мъпет, ми е напълно неясно. Гугълнах, но не видях някой друг да го озвучава О.о), плот туистърът с рандъм героинята на Котияр...

Визуално филмът кефи много, макар че предният и в това отношение го бие.

Не знам, като цяло не съм недоволен, ще си го взема като излезе на БД и ще го гледам пак, ама...