ShadowDance

Спор няма за стила но уорлд билдинга енциклопедично се получава.

Може би се получава в главата на хора, предразположени да си доизмислят детайли, за които текстът е някаква неособено важна отправна точка за теории, карти, списъци с герои, кой кого ще победи в дуел и т.н.

Аз това обаче не го броя за част от достойнствата на литературата под никаква форма. Кефя му се като е в книжка с правила, гадинки и локации за ДнД или World of Darkness. Във всякакъв друг контекст, освен в енциклопедичния, тия неща са излишни.

Е явно щом продава големи тиражи, и се е докарало до 14 книга от поредица не ще да е чак толкова зле, че да е нечитаемо и тромаво.

Некадърието какво общо има с продаваемостта? Точно тоя аргумент е признак на върховно безсилие вече, а ти специално, сигурен съм, го знаеш.

Аргумента е че некадърие от степен да те възспира от четене виждат много малък процент читатели.

Всъщност, както неведнъж беше изтъквано, докъм пета или шеста книга (не помня вече), нещата са хич да не е търпими. Да, женищата са ужасяващи крийпове, а мъжете са някакви тотални олигофрени, но все пак действието е интригуващо. След това обаче имаме неизброими страници, натъпкани до пръсване с описание на рокли, на нечия закуска, на "яздеха през гората" разтеглено в цели глави, после "яздеха през полето" разтеглено в още повече глави и пр. И това без никаква друга цел, освен да се пълнят страници. Уърлдбилдингът всъщност е як. Човекът си е измислил цял свят в детайли. За съжаление обаче е спрял там, където е трябвало да измисли и героите си в детайли. Психологията му куца и то с двата крака. В резултат една твърде обещаваща история от един момент нататък е разводнена до хомеопатични стойности, което е наистина жалко.

RRSunknown wrote:Аргумента е че некадърие от степен да те възспира от четене виждат много малък процент читатели.

В това спор няма. Но проблемът е в читателите, не в текста. Или смяташ, че средно 14-годишните натопорчени момчета, дето направиха тая поредица бестселърова, не са кофти читатели? Еми, са.

Марфе, аз подробностите на света му не ги оспорвам, а начина, по който ги е представил. Възможно е бтв преводът да е огладил част от стилистичните ужаси в оригинала.

Емо, прекаляваш и по-лошо, месиянстваш :Р От един пролог, в който няма грам уърлд-билдинг (и който е стряскащо як, но това е друга тема) просто не можеш да се изказваш толкова компетентно за цялата поредица и качеството на уърлд-билдинга в нея. Educated guess only goes that far. Granted, като ги прочетеш пак може да сметнеш същото, твое право си е, но нека не връщаме субективизма на дневен ред, че става скучно

РРС - Мартин има доста як уърлд-билдинг, който не отстъпва на този на Колелото, нито като архутектура, нито като обичаи, нито като езици, нито като облекла, нито като антропология. Честно казано вече не помня Колелото толкова добре, но Мартин си е на 6 (макар да прекалява с гербове, дрехи и яденета, но това си го знаем :Р).

При Ериксън ситуацията е друга, там се билдва в много по-голям мащаб от архитектури и ястия.

Жоре, ти пък за пореден път се лигавиш

Как ти хрумна понятието "месианстване", нямам представа, ама си служи по-пестеливо с толкова силни думички :Р

Прологът на първото Колело никак не е як, било то стряскащо или не - ти, напомни ми, преди 10 години ли го беше чел последно и на къв език? Детска радост ви е била на много хора, разбирам, ама melancholy reading only goes so far, ако позволиш да те парафразирам. Освен това, не се изказвам компетентно. Просто се изказвам. Както си казах и на РРС в прав текст, на всекиго с леко смущение бих отвърнал "Не, не съм я чел."

Не знам за какъв субективизъм говориш, Джордан е слаб писател обективно, доколкото тая дума може да има тежест в обсъждането и оценката на литература (а тя може да има тежест, ако не и каквато в науката).

Една добавка:

НЯМАМ нищо против мнения тип "еми на мен пък ми харесва, увлича ме и т.н." ИМАМ против разни мнения с тежки епитети, тип "който смята, че на Джордан му куца уърлдбилдингът, не разбира от литература" или "прологът е стряскащо як". Който ще да харесва каквото ще у Джордан, просто не виждам файда от това да прилага литературна аргументация. Такава в полза на Колелото просто няма или - айде, да не прекалявам, нали, - е крайно недостатъчна.

Също така, както споменах, отворен съм към 1) идеята, че преводът всъщност е подобрил качеството на писането и 2) минималния шанс да намеря някое друго достойнство, когато събера смелост да прочета някоя книга/и от поредицата.

Емо, сори, но ако си чел само пролога, изцепките ти в тази тема силно ми напомнят идеята на шайха за писатели, които не уважавал, но пък не бил и чел. Доколко уърлдбилдинга е главно функция на стила е спорно, но дори и да е така абсурдно е да правиш генерални изводи за нечий стил на базата сани на един пролог. Сега, според мен стилът на Джордан силно посмуква, но аз мога да кажа това на базата на повече от няколко прочетени страници. Напълно е възможно стилът на даден писател да се промени в течение на времето. Много е вероятно и да си остане общо-взето същия, но като не си чел книгите ти не знаеш дали е така или не.

Казвам го като абсолютно обективен страничен наблюдател - няма да е лошо Trip да се поосвести малко.

Нужно ли е да се самоцитирам или няма смисъл и някакви хора ще продължават да се включват, колкото да поплямпат?

Е, тук ме хвана, уравновесений РРС. Не. Успях да прочета пролога, в който от пръв поглед хванах едно 10-ина писателски полу- и не-кадърия, което от личен опит знам, че предвещава книга, тъпкана с тях. След това прочетох ревютата на Адам Робъртс за поредицата ето тук: http://punkadiddle.blogspot.com/2010/06 ... -2005.html и той потвърди опасенията ми.

На мнение съм, че уърлдбилдингът не се постига с хиляди страници, а с писателско майсторство, а то и още повече - липсата му, - си личат от само няколко страници. Затова, бидейки чел много други книги, в и извън жанра на Колелото, повечето от много добри до великолепни, имам нужните критерии, опит и разбиране за жанра и за писането като цяло, за да твърдя, че книгите не струват.

Това обаче ме навежда на въпроса защо хора, тръгнали да защитават Колелото, се държат сякаш не са чели нито една друга книга през живота си. Не, не е средняшка поредица, както Стар Уорс (филмите) не е средняшка поредица. И двете варират от "търпимо" до "откровено дебилно" с уклон към второто.

НЯМАМ нищо против мнения тип "еми на мен пък ми харесва, увлича ме и т.н." ИМАМ против разни мнения с тежки епитети, тип "който смята, че на Джордан му куца уърлдбилдингът, не разбира от литература" или "прологът е стряскащо як". Който ще да харесва каквото ще у Джордан, просто не виждам файда от това да прилага литературна аргументация. Такава в полза на Колелото просто няма или - айде, да не прекалявам, нали, - е крайно недостатъчна.

Също така, както споменах, отворен съм към 1) идеята, че преводът всъщност е подобрил качеството на писането и 2) минималния шанс да намеря някое друго достойнство, когато събера смелост да прочета някоя книга/и от поредицата.

Лорд, самото словосъчетание абсолютно обективен страничен наблюдател е смехотворно, тъй че си дискредитиран още преди края на изречението си.

Мат, на шайха изказванията все пак бяха за книги, част от които *си струваха* четенето. Ще се потретя, ще дам шанс на една-две книги от поредицата и сори, не са нужни повече от толкова, за да видя бива ли го автора в уърлдбилдинг. Ако уърлдбилдингът на една книга ще ме омайва, смазвайки ме под тежестта на хиляди страници, предпочитам да роулплейвам.

А бе не си прав бе, Емо! Виж сега. Давам пример със себе си. Преди време имах съмнителната чест да попадна на няколко текста от модерния напоследък Калин Терзийски. Прочетеното ме убеди, че това не е моят автор и разбрах, че само в състояние на крайна нужда ще се съприкосновя с негова книга. При все това не бих могла да направя подробен литературен анализ на коя да е от тях, щото не съм я чела. Да беше казал, че си прочел пролога и си разбрал, че Джордън не е твоят автор, да те бях разбрала. Но ти наистина се опитваш да му правиш анализ.

Аз например мога в пълно съзнание да кажа, че въпреки пълнокръвният свят, който е създал, сюжетът е плосък, героите са кухи, а литературните достойнства са Някъде Там™, ама го казвам, щото съм го изчела. И да, българският превод донякъде обогатява поредицата, защото там, където в оригинал имаме буквален копи-пейст на цели пасажи, в нашия вариант поне са използувани разни синонимни понятия. Твърдя, че авторът не разбира от психология, а ако женищата, които описва, са резултат от опита му, то тогава следва да уведомим полицията за буйстващи опасни престъпнички.

И дори да зачетеш първите книга-две, пак няма да е достатъчно, щото там всичко е съвсем приемливо. Да, не говорим за литературен шедьовър, но поне го нямаме хомеопатичния разтвор, в който е разбозена поредицата от шеста книга нагоре. Не може да приказваме за някакъв шекспиров език, за поетика и за ритъм, но действието е завладящо и като цяло е описано добре. Лошото идва после и то очевидно е продукт на дивна комерсия. Дори се забавлявах известно време да пиша пародии, толкова беше благодатно. Цели страници, в които някоя си оглажда гънките на роклята, цели книги, в които Перин търси своята Файле... Безумие.

Та тъй де. Все пак човек трябва да прочете нещото, което се кани да критикува.

При все оргазма, който ми носи наглото самочувствие на Емо, съм принуден да взема неговата страна в спора Джордан си е майката откъм стил, горкия, ауърлдбилдингът му наистина почива основно на големия обем страници, нежели на реално пълнокръвие. За две книги Мартин аз имах усещане за много по-пълнокръвен свят от тоя на Джордан до пре-Сандерсън момента. И това беше ПРЕДИ в трета и четвърта да се отворят цели нови големи сегменти от света, които дотогава бяха само загатвани.


Хммм, дали трябваше да почна с "при все"?