. Но все пак - има много причини човек да не изкара даден изпит. Ако се върна към личния пример, мен ме скъсаха по история в УНСС, но имах много добър на изпита в Софийския при положение, че и по двете теми имах еднакви познания и писах еднакво изчерпателно (да не се спирам на това, че пиша дребно и 4 мои страници излизат като 15 от някой с по-широк почерк). В Университета имаше поне един случай, в който аз и една приятелка преписахме от един и същи пищов (договорно право при Борисов - който е бил знае и ще разбере защо). Тя изкара 6, аз 4.
Нито един от двата примера не ме прави неграмотен. Гордея се с познанията си по история. Имам и доста добри такива по договорно право, впрочем.
А разказът е невъобразим и съм го започнал отдавна (отделен е въпросът, че няма да го свърша никога)
.Bsb, не бях аз с математическия пример. Passer-by беше. Аз просто казах, че не го намирам за подходящ. Общо-взето по останалото, което си написал, сме на едно мнение, с изключение на двойката и зубренето, но за тях вече писах, та да не се повтарям.
Уфф, пореден едит: за учебниците - моят спомен е, че изобщо не ги разбирах, както и никой около мен и всичко зависеше от качеството на преподавателя. С американските учебници не е така. На пръв поглед в тях пише елементарни неща. На практика, обаче, те обясняват как се случват нещата в математиката и предлагат много по-творчески подход при ученето. А да, и не ти трябва учител, защото всичко е обяснено прекрасно.
Но няма нито един роден пурист, който да не пропищи света, че сме потънали, ако възприемем тяхното ниво.
). 
