ShadowDance

Ами да - FF затова са най-популярната серия в жанра и една от най-продаваните серии игри изобщо. Има и доста други които наблягат на същото - Suikoden, Xenosaga, Kingdom Hearts но от друга страна има и цикльорски - цялата сериа Shin Megami е турбо цикльорска примерно.
Това което искам да кажа е че не може да се генерализира за цял жанр.

Roland wrote:Като цяло не си давам зор специално да влизам по темите на неща, дето не съм играл/гледал, за да ги башвам, не знам прави ли ти впечатление.

Изиграл съм X, играл съм доста XII преди да я зарежа от погнуса и съм цъкал демото на XIII соу...

Относно "ужасно високото ниво":

X направи прецедент с 99% (т.е. изключае 1-2 секретчета за отключване към края) коридорестия си геймплей, подчинен изцяло на основната сюжетна линия. Всъщност ако имаше нещо "ужасно", това бяха персонажите. Особено главните, т.е. Тидъс и Юна. Като цяло играта имаше добре ошлайфани олд-скуул битки (макар че всичко освен босовете беше тотална скука до след към 30-40 часа игра...), дразнещи пъзели и интересна история, до голяма степен прецакана от персонажите и глупавите им диалози. Разбира се, имаше и солидна доза циклене, даже с 2 зонички (една в средата и една в края), предназначени специално за тази цел. Играта в никакъв случай не е слаба, но през цялото време ми лазеше по нервите с недостатъците си, на моменти докарвайки ме до зяпване от потрес (Ха ха ха ха ха ха ха). В края на краищата туй заглавие ме накара да заподозря, че FF поредицата е започнала да губи моментума си след пика, достигнат от VI и VII.

XII е може би дъното на FF, що се отнася до история и персонажи. Доста е вдъхновена от MMO вълната и KOTOR в геймплейно отношениe, но това не е достатъчно, за да компенсира общите кич и гейщина. Още от високо патосовото интро (наскоро изгаврено много добре от Unskippable) ми замириса на гнило, но след пет-десет часа скучно развитие, ужасяваща интеракция между ужасяващите персонажи и много, много кич, сетивата ми не можаха да понесат повече и играта бързо беше шитната за 5 долара в EB Games.

За XIII не мога да съдя, без да съм я играл по-обстойно (демото беше некво никво), но определено в момента нямам много доверие в поредицата и доколкото виждам дори повечето й фенове не могат да дишат поредната част, така че не знам дали ще се пробвам.

Междуверменно разцъках и FFVII: Crisis Core, но философиите ми по въпроса са на друго място.
viewtopic.php?p=193848&highlight=crisis+core#193848

Как да е. Твърдо стоя зад идеята, че Square достигнаха пика си през средата на 90-те с FFVI, VII и Chrono Trigger. Все още пускат прилични заглавия, но са прекалено увлечени в техническите им аспекти, за да забележат, че са започнали да изостават в други отношения.

Това дето феновете не можели да я дишат е пълен булшит, извинявам се. Айде и аз да следя точно за тая игра отзивите. Има я стандартната групичка "хардкор фенове", дето пищят при всяка промяна на каквото и да е, и това е. Помня твоята позиция към такива хора...

Прочее, FFX има ЧАСОВЕ бонус кънтент - всички ултимативни оръжия, трите странични еона и т.н. Плюс доста зони, които са изцяло встрани от основната линия. Не те знам колко точно си я играл, но аз съм я изорал от до и определено не ми беше коридореста. Плюс, както казах, че за мен коридорността не е минус пер се. Нямах проблем и с героите, та викам да не зачекваме това.

Прочее, за протокола, Chrono Trigger я зарязах някъде около 15-тия час. Просто нямаше нищо вътре, което да ме задържи.

Луд ли си - Кроно Тригър е най-доброто японско РПГ изобщо и една от най-добрите игри за всички времена. Явно си я подхванал прекалено късно за да я оцениш.

Аами късно. Аз все още си я играя от време на време и не е загубила нищо от апийла си. Просто Симеон е отраснал с новите FF-та и търси други неща (а именно - стори/керъктър дривън структурата на FFVII) в този тип игри. Chrono Trigger беше почти като Fallout откъм структура и отвореност. Имаш някакво си чудовище/GECK някъде там, което трябва да смелиш/намериш в някакъв момент. Какво правиш междувременно си е твоя работа.

Специално FFX съм я ринал 70 часа. Ултимативните оръжия и т.н. са чисто и просто скрити бонуси към края на играта, не реални странични куестове, които да правиш свободно наред с всичко останало. Поне имаше градчета, които създават илюзия за простор, ама и там беше много опростено. Единственото реално странично нещо е безумната спортна игра. Да, FFX ти дава да посещаваш предишните зони преди финалния бос, но това е предимно за грайндене на разни монстъри с цел събиране на гореспоменатите бонуси. Единствената по-отворена зона беше неква полянка в средата на играта. Останалото беше линейно действие за връзване на изцяло не-интерактивните кътсцени.

Играл съм десетки JRPG-та от старата школа (вероятно повече и от теб), от старите FF-та и Chrono Trigger/Cross до Tales of Phantasia, Phantasy Star, Breath of Fire и т.н. и мога да ти кажа, че FFX е осезаемо по-ограничена от тях, като жертва експлорейшъна за сметка на (ужасен) озвучен диалог в кътсцените, междувременно (и напълно ненужно предвид липсата на технически ограничения) запазвайки общия геймплей с рандъм енкаунтърите и т.н.

Не е до ново-старо. Просто мен това ми е интересно да играя, независимо от жанра. Не, че не съм се кефил и само на светове, но в един момент ми омръзна просто.

Както казах по-горе - разни хора, разни идеали. Аз изразявам моите, ти - твоите, че и Колето раздава справедливост както си знае, макар и да не знае точно как да го прави с нормален тон.

Я някой да каже заслужава ли си фф 1цата, че са я пуснали за 6 евро на телефена и се чудя дали да я зацъкам празниците...

Ъм, има поне десет смисъла, в които "си заслужава" и още десет, в които не си. Зависи от сто различни фактора. Аз я цъках с кеф около три-четири часа, после ми писна и я зарязах.

It's not Adidas, it's Adibas!

http://ca.kotaku.com/5510647/final-fant ... ght-elezen

Мяза на Dark Elf от Lineage 2.

Едит: Which is a good thing!

В момента преигравам Chrono Trigger на DS някъде 12 години след първото си минаване (почти накрая съм вече) и ми харесва не по-малко. Единственият въпрос, който блуждае из главата ми е: КАКВО СЕ СЛУЧИ БЕ, SQUARE?! Просто вече не правят игри с качеството на 90-тарските си заглавия.

Имат и много други страхотни неща от онова време, но Chrono Trigger със сигурност си остава най-доброто им заглавие за мен. Вместо драматичния сапун, започнал с FF7, имаме жестоко навързана историйка с пътуване във времето, която не се взима прекалено насериозно, но има силно въздействие. Диалозите са чудесни - докато в други JRPG-та е болка да четеш безсмислените реплики на рандъм персонажите, тук е точно обратното, защото явно са написани с желание, а не за отбиване на номера. Бойната система също я намирам за най-зарибяващата на Square - фактът, че вместо поредните съмъни всичко се свежда до учудващо богати комбинации между уменията на различните персонажи я прави още по-свежа дори 16 години след създаването й. Персонажите са си класически архетипи, но това не им пречи да са силно за предпочитане пред мазните гейове от ерата на Номура. После идва музиката - един от най-вдъхновените саундтраци на игра въобще...
Мога да си се хайпя до безкрайност, така че стига съм писал засега. Тази игрица кара всички следващи JRPG-та да изглеждат назаднали.

Аз искам тука конфликтно да вметна, че ми е писнало от истории, дето не се взимат насериозно. Това винаги ми е воняло силно на оправдание за ниско качество. Аз ОБОЖАВАМ истории, които се взимат насериозно. That said, преди напълно да изгубя интерес към тая игра, ме кефеше доста.

How does this work together with the I am Number Four review?

AlDim wrote:В момента преигравам Chrono Trigger на DS някъде 12 години след първото си минаване (почти накрая съм вече) и ми харесва не по-малко. Единственият въпрос, който блуждае из главата ми е: КАКВО СЕ СЛУЧИ БЕ, SQUARE?! Просто вече не правят игри с качеството на 90-тарските си заглавия.

Имат и много други страхотни неща от онова време, но Chrono Trigger със сигурност си остава най-доброто им заглавие за мен. Вместо драматичния сапун, започнал с FF7, имаме жестоко навързана историйка с пътуване във времето, която не се взима прекалено насериозно, но има силно въздействие. Диалозите са чудесни - докато в други JRPG-та е болка да четеш безсмислените реплики на рандъм персонажите, тук е точно обратното, защото явно са написани с желание, а не за отбиване на номера. Бойната система също я намирам за най-зарибяващата на Square - фактът, че вместо поредните съмъни всичко се свежда до учудващо богати комбинации между уменията на различните персонажи я прави още по-свежа дори 16 години след създаването й. Персонажите са си класически архетипи, но това не им пречи да са силно за предпочитане пред мазните гейове от ерата на Номура. После идва музиката - един от най-вдъхновените саундтраци на игра въобще...
Мога да си се хайпя до безкрайност, така че стига съм писал засега. Тази игрица кара всички следващи JRPG-та да изглеждат назаднали.

И за мен тази игра е еталон, що се отнася до jRPGта, още повече че е направена от истински Dream Team - Hironobu Sakaguchi (създателят на Final Fantasy), Yuji Horii (създателя на Dragon Quest) , Akira Toriyama (доста известен манга художник) и т.н. Въобще това си е епохална игра, която просто няма остаряване, както е с всички велики РПГта