Posted: Fri Jun 25, 2004 10:36 am
Тъй, да видим ко се получи дотука (разбъркано е заради съспенса):
Нашият герой лежи на легло, застлано със специална Г-образна завивка, която му стига до кръста, но покрива до мишниците знойната буля, която лежи до него и пуши цигара. Той гледа със замислен и страдалчески поглед към тавана, припомняйки си неизвестни нам засега минали работи. Заспива. В съня му едни Терористи взривяват разни работи, пламъци обгръщат някакви хора, той се събужда запъхтян и седнал в леглото. Отива в кухнята, там е тъмно, но той си отваря хладилника да си свети, вади една бира от него, оставя вратата му отворена и сяда със замислен вид на масата...
В това време в Големия Град пристигат Двама Лоши Терористи. Те вероятно са араби – помежду си си говорят на английски, но когато са пред хора си крещят многозначително “яла, яла!” и нагъват шиш-кебап. Нямаме никакви данни за тях, освен дето са добре облечени и носят странно куфарче. На мобилния на единия се звънва, той получава инструкции, примижва и почва да говори нещо на другия:
–Яла! Яла, яла, яла... Яла-яла!
Другия го гледа замаяно и се опитва да разбере какво се иска от него:
– Яла?! Аааа, яла-яла! Тц, тц, тц, ялааааааа!
Първият Лош разбира, че другаря му нищо не разбира, дръпва го зад един ъгъл и му обяснява на английски, че Шефът им е казал в коя сграда да поставят бомбата.
– Слава на Аллаха! – възкликва другия, който е с наклонности на камикадзе.
Запътват се към сградата, която се оказва Някаква банка. За да влязат им искат пропуски, но те с немски акцент заблуждават охраната, че са германски гости и проникват, за да извършат пъкленото си дело.
В това време стават ясни някои работи за Нашия герой – той е полицай, който в момента търчи из някакви задънени улички вече в продължение на осемдесетина километра и 48 минути як спринт, скача по покриви, по капаци на невинно спрели коли на пътното платно, влетява без да ще в кухнята на някаква къща, и всичко това, щото гони Джебчия от латиноамерикански произход. Джебчията с оказва, че има черен колан по карате и хвърля здрав кютек на човека ни, но в процеса на боя и той задобравя и накрая го надвива. Тъкмо го хваща и му слага белезниците, когато го извикват в участъка. Там шефът му първо му крещи като съдран, сърди се, че е потрошил пак някаква кола и е направил разни други такива провинения, после му дава за партньор една полицайка, която току-що е завършила поредната си фотосесия в “Плейбой”, но Героят веднага я намразва. Докато тече разговора ние научаваме, че той е загубил любимите си жена и дете при терористичен акт. Шефът му обяснява, че имат информация, че в града двама терористи ще взривяват някаква сграда и затова праща най-добрия си служител да помогне на ФБР в предотвратяването на погрома.
– ФБР?! Тези кретени?! Шит!!! – възмущава се Героят.
– Какво имаш против ФБР?! Шит? – сърди се партньорката му. Ние разбираме, че тя е от Тях. Останали сами в кабинета на Нашия тя се опитва да завърже разговор с него и ние доразбираме, че той вини именно ФБР за нещастието си. Тя се опитва да дезинфекцира най-приятелски една драскотина на бузата му, получена при схватката с Джебчията, а той мижи от болка.
Отново са навън. Намират се при информатор - антиквар, който е руснак. Познава се по това, че пие водка в промишлени количества и говори с някакви хора в задната стаичка на магазина си на език, който въпреки здравия разум впоследствие се оказва, че е руски. Разбираме, че и Нашият герой знае руски, защото казва:
– Задаствай, Альексьей. Пучаму тай нье на-ча-тса пить мо-локо! Мне ну-жена ин-фор-мациа!
Алексей се прокашля няколко пъти и ние разбираме, че той скоро ще умре.
– Каку информаци-е? – пита Алексей, като набързо избутва гостите си навън. В това време Нашия баламосва знойната си руса партньорка, като й казва, че с Алексей са обсъждали на руски какъв задник имала. Тя кима с разбиране и когато той отново е сред тях, тя му казва:
–Ми хочем-са знат каки терори-стами на-хо-детса здесъ!
Нашият е поставен в небрано лозе, щото се оказва, че тя знае руски дори по-добре и от него, но все пак разбират от Алексей къде са терористите. Скоро след като си тръгват Лошите убиват Алексей, задето приказва твърде много, но ние и без това знаехме, че той скоро щеше да пукне и не ни е жал.
В това време в щаб-квартирата на Лошите разбират, че точно Нашия се е захванал с тях и им треперят мартинките. Уреждат тайна завера и ето, че Той заедно с Нея попадат в лудо преследване с коли на път за участъка. Той се досеща, че терористите искат да го ликвидират, споделя й това, но тя не му вярва. Потрошават всички коли наоколо, включително и собствената си, накрая спират, конфискуват колата на невинен човечец със сив костюм, който безпомощно маха след тях докато отпрашват в далечината,накрая изгубват следите на Лошите. Шефът е бесен и временно отстранява Нашия от служба. Той се опитва да му каже, че бомбата ще е във вентилационната шахта на Банката, но никой не му вярва. Междувременно са получени искания за изтегляне на американските войски от Кургунистан, ако не бъдат изпълнени – градът ще бъде изравнен със земята...
Той е вкъщи и е потресен от световната несправедливост спрямо себе си. В това време на вратата се звъни, оказва се, че е Тя. Влиза и оглежда занемарената обстановка. Вижда котешка паничка на земята.
– Имаш котка? – пита тя
– Имам! Шит! – потвърждава той.
– Мяу! – потвърждава и котката, докато седи на прозореца и гледа какво става навън. “Шит!” – мисли си тя – “Ето, че пак го направих! Устата ми беше затворена, а пак казах “мяу”! Шит!”
– Шефът ти не беше прав!
Двамата постигат съгласие по този пункт и решават заедно да хванат Лошите. Той звъни на дадения му Алексей номер, който започва с 555, отсреща някой му казва “Яла!”. Решават, че са на прав път. Тръгват към банката и той й разказва как е загубил семейството си. Стигат до банката и се промъкват вътре заедно с другите полицаи, които в суматохата не им обръщат внимание. Докато се щурат из коридорите, попадат на Зъл Международен Терорист, който е един от двамата юнаци от началото на филма. Отдавна не е ял шиш-кебап и е в лошо настроение. Той прострелва мадамата, но не смъртоносно и се скрива зад една стена. Налага се Нашия да я остави временно и да тръгне да спасява града и страната си. По вентилационната шахта стига до мястото, дето е поставена бомбата. Тя има дисплей с големи червени цифри, които показват, че скоро ще избухне. 0,01 секунда преди края Нашия с удобно лежащата наблизо ножовка реже зелената жица и дезактивира бомбата. Влиза отново Злия Лош. Оказва се, че не само шиш-кебапа му е проблем, освен туй той е загубил партньора си в Престрелка и сега е ужасно ядосан. Държи пистолет в треперещите си зли ръце и крещи истерично “Яла! Яла!”. В това време влиза Нашата. Той я хлопва някак по главата и я вади временно от строя. Нашият изнася лекция за права, свободи и други такива работи на Терориста, но той му вика:
– Вие пращате злите си самолети срещу мирното ни население, мрете сега! Джихад!
– А вие избихте семейството ми!
Терористът се доближава по тъч-линията към бомбата, за да успее да я активира отново. Следва размяна на саркастични и иронични реплики. Миг, преди да застреля нашия човек проехтява изстрел и Лошият пада мъртъв на земята. Нашата го е застреляла...
Край на първа част:р
Нашият герой лежи на легло, застлано със специална Г-образна завивка, която му стига до кръста, но покрива до мишниците знойната буля, която лежи до него и пуши цигара. Той гледа със замислен и страдалчески поглед към тавана, припомняйки си неизвестни нам засега минали работи. Заспива. В съня му едни Терористи взривяват разни работи, пламъци обгръщат някакви хора, той се събужда запъхтян и седнал в леглото. Отива в кухнята, там е тъмно, но той си отваря хладилника да си свети, вади една бира от него, оставя вратата му отворена и сяда със замислен вид на масата...
В това време в Големия Град пристигат Двама Лоши Терористи. Те вероятно са араби – помежду си си говорят на английски, но когато са пред хора си крещят многозначително “яла, яла!” и нагъват шиш-кебап. Нямаме никакви данни за тях, освен дето са добре облечени и носят странно куфарче. На мобилния на единия се звънва, той получава инструкции, примижва и почва да говори нещо на другия:
–Яла! Яла, яла, яла... Яла-яла!
Другия го гледа замаяно и се опитва да разбере какво се иска от него:
– Яла?! Аааа, яла-яла! Тц, тц, тц, ялааааааа!
Първият Лош разбира, че другаря му нищо не разбира, дръпва го зад един ъгъл и му обяснява на английски, че Шефът им е казал в коя сграда да поставят бомбата.
– Слава на Аллаха! – възкликва другия, който е с наклонности на камикадзе.
Запътват се към сградата, която се оказва Някаква банка. За да влязат им искат пропуски, но те с немски акцент заблуждават охраната, че са германски гости и проникват, за да извършат пъкленото си дело.
В това време стават ясни някои работи за Нашия герой – той е полицай, който в момента търчи из някакви задънени улички вече в продължение на осемдесетина километра и 48 минути як спринт, скача по покриви, по капаци на невинно спрели коли на пътното платно, влетява без да ще в кухнята на някаква къща, и всичко това, щото гони Джебчия от латиноамерикански произход. Джебчията с оказва, че има черен колан по карате и хвърля здрав кютек на човека ни, но в процеса на боя и той задобравя и накрая го надвива. Тъкмо го хваща и му слага белезниците, когато го извикват в участъка. Там шефът му първо му крещи като съдран, сърди се, че е потрошил пак някаква кола и е направил разни други такива провинения, после му дава за партньор една полицайка, която току-що е завършила поредната си фотосесия в “Плейбой”, но Героят веднага я намразва. Докато тече разговора ние научаваме, че той е загубил любимите си жена и дете при терористичен акт. Шефът му обяснява, че имат информация, че в града двама терористи ще взривяват някаква сграда и затова праща най-добрия си служител да помогне на ФБР в предотвратяването на погрома.
– ФБР?! Тези кретени?! Шит!!! – възмущава се Героят.
– Какво имаш против ФБР?! Шит? – сърди се партньорката му. Ние разбираме, че тя е от Тях. Останали сами в кабинета на Нашия тя се опитва да завърже разговор с него и ние доразбираме, че той вини именно ФБР за нещастието си. Тя се опитва да дезинфекцира най-приятелски една драскотина на бузата му, получена при схватката с Джебчията, а той мижи от болка.
Отново са навън. Намират се при информатор - антиквар, който е руснак. Познава се по това, че пие водка в промишлени количества и говори с някакви хора в задната стаичка на магазина си на език, който въпреки здравия разум впоследствие се оказва, че е руски. Разбираме, че и Нашият герой знае руски, защото казва:
– Задаствай, Альексьей. Пучаму тай нье на-ча-тса пить мо-локо! Мне ну-жена ин-фор-мациа!
Алексей се прокашля няколко пъти и ние разбираме, че той скоро ще умре.
– Каку информаци-е? – пита Алексей, като набързо избутва гостите си навън. В това време Нашия баламосва знойната си руса партньорка, като й казва, че с Алексей са обсъждали на руски какъв задник имала. Тя кима с разбиране и когато той отново е сред тях, тя му казва:
–Ми хочем-са знат каки терори-стами на-хо-детса здесъ!
Нашият е поставен в небрано лозе, щото се оказва, че тя знае руски дори по-добре и от него, но все пак разбират от Алексей къде са терористите. Скоро след като си тръгват Лошите убиват Алексей, задето приказва твърде много, но ние и без това знаехме, че той скоро щеше да пукне и не ни е жал.
В това време в щаб-квартирата на Лошите разбират, че точно Нашия се е захванал с тях и им треперят мартинките. Уреждат тайна завера и ето, че Той заедно с Нея попадат в лудо преследване с коли на път за участъка. Той се досеща, че терористите искат да го ликвидират, споделя й това, но тя не му вярва. Потрошават всички коли наоколо, включително и собствената си, накрая спират, конфискуват колата на невинен човечец със сив костюм, който безпомощно маха след тях докато отпрашват в далечината,накрая изгубват следите на Лошите. Шефът е бесен и временно отстранява Нашия от служба. Той се опитва да му каже, че бомбата ще е във вентилационната шахта на Банката, но никой не му вярва. Междувременно са получени искания за изтегляне на американските войски от Кургунистан, ако не бъдат изпълнени – градът ще бъде изравнен със земята...
Той е вкъщи и е потресен от световната несправедливост спрямо себе си. В това време на вратата се звъни, оказва се, че е Тя. Влиза и оглежда занемарената обстановка. Вижда котешка паничка на земята.
– Имаш котка? – пита тя
– Имам! Шит! – потвърждава той.
– Мяу! – потвърждава и котката, докато седи на прозореца и гледа какво става навън. “Шит!” – мисли си тя – “Ето, че пак го направих! Устата ми беше затворена, а пак казах “мяу”! Шит!”
– Шефът ти не беше прав!
Двамата постигат съгласие по този пункт и решават заедно да хванат Лошите. Той звъни на дадения му Алексей номер, който започва с 555, отсреща някой му казва “Яла!”. Решават, че са на прав път. Тръгват към банката и той й разказва как е загубил семейството си. Стигат до банката и се промъкват вътре заедно с другите полицаи, които в суматохата не им обръщат внимание. Докато се щурат из коридорите, попадат на Зъл Международен Терорист, който е един от двамата юнаци от началото на филма. Отдавна не е ял шиш-кебап и е в лошо настроение. Той прострелва мадамата, но не смъртоносно и се скрива зад една стена. Налага се Нашия да я остави временно и да тръгне да спасява града и страната си. По вентилационната шахта стига до мястото, дето е поставена бомбата. Тя има дисплей с големи червени цифри, които показват, че скоро ще избухне. 0,01 секунда преди края Нашия с удобно лежащата наблизо ножовка реже зелената жица и дезактивира бомбата. Влиза отново Злия Лош. Оказва се, че не само шиш-кебапа му е проблем, освен туй той е загубил партньора си в Престрелка и сега е ужасно ядосан. Държи пистолет в треперещите си зли ръце и крещи истерично “Яла! Яла!”. В това време влиза Нашата. Той я хлопва някак по главата и я вади временно от строя. Нашият изнася лекция за права, свободи и други такива работи на Терориста, но той му вика:
– Вие пращате злите си самолети срещу мирното ни население, мрете сега! Джихад!
– А вие избихте семейството ми!
Терористът се доближава по тъч-линията към бомбата, за да успее да я активира отново. Следва размяна на саркастични и иронични реплики. Миг, преди да застреля нашия човек проехтява изстрел и Лошият пада мъртъв на земята. Нашата го е застреляла...
Край на първа част:р
Респект, Марф! 
Разведри ми деня, почти бях заспал пред компира на работа 
И щеше да е много по-забавно, ако, уви, не беше прекалено реално и често срещано във холивудските бози напоследък. Но искам да питам, какво ще стане в продължението? Ще се появи ли отдавна изчезналият и Още По-Опасен ТМ брат на лошия арабски терорист, готов за мъст над цяла Хамерика и нашия полицай-боец в частност? Ще бъде ли заплашен за пореден път ЛА от унищожение? Ще скъсат ли Той и Тя във времето между двата филма? И кой е човекът с розовите очила и дългия жълтокафяв шлифер от изкуствена кожа? Публиката свири на висок глас и реве за още! 
. Браво, браво, с нетърпение очаквам продължението....
Проблеми със състредоточаването.
Честно, трябва да се пробваш в киното като сценарист, ще те вземата веднага заради голменият ти опит.