ShadowDance

80% сюжет 20% ролева система, горе долу това е при мен. Ако не ми е интересна играта като история, трудно бих я играл, дори да е гениана във всеки друг аспект. Освен ако не е прилепчива като Драгън Ейдж Има и друг момент, в някои игри тя по-бавно се разгръща като при Уичъра, поради което трябва да се отдели известно време да се вникне в играта, а не да се отписва по бързата процедура. Което не малко хора, които познавам, правят. Другото което, че ако една игра има наистина добра ролева система, но сюжетът й леко куца (като при Обливиън) бих и дал сериозен шанс да ми хареса.

Ok сюжет но тук възниква следващия въпрос - защо ролева игра а не куест, екшън или просто не четем някоя книга?

Тук става въпрос за нещо повече от просто сюжет. Ролевите игри се играят точно защото са ролеви. Влизаш в роля. Даден ни е света, средствата и някакво начало. Всичко е в наши ръце.

Самият жанр те поставя в ролята да имаш нужда да направиш нещо, да постигнеш нещо. Поставяш си цел. Това естествено е тясно свързано с факта, че трябва да градим нещо в тази игра. Било то яки пушкала, различни итеми и умения, та дори и репутация, колкото и линейно да е това в повечето случаи. Просто при комбинация от всички тези неща... they just work! Един куест може да има невероятна история, но реално какво означава това? Минаваш поредната загадка в Myst и ново парченце от историята ти се открива или отгръщаш нова страница на книгата, която четеш. RPG-то те забърква много повече в света на играта. В едно RPG можеш да направиш много по-дълбока връзка със персонажите, което води до едно друго ниво на емоционално удоволствие с развитието на историята. Реално в едно RPG ние се оставяме да бъдем погълнати от свят създаден от някой друг. Все едно вместо да четеш Малазана, да имаш възможността да си там долу в нечия роля успоредно с главните персонажи и да развиваш тази роля, този персонаж, себе си във почти всеки възможен аспект.

Подобно на четенето на книги, в RPG-то ние бягаме от нашата сива и скучна реалност. Пренасяме се в друг свят, в друго тяло, друга история. Попиваме от нечия фантазия и фантазираме от своя страна.

Лично за мен това е може би най-ключовия жанр в игрите. Съчетава много у себе си. Просто самото ниво е друго. Не е Modern Warfare 2 или Gran Turismo, или Colin McRae. В никакъв случай не отричам, че тези игри ти носят забавлението, за което си плащаш. Просто това, което едно RPG може да ти даде е много по-трайно, по-различно, по-рафинирано и несравнимо, с който и да е друг жанр!

Различни неща ме грабват. Преди всичко RPG-то трябва да е добра игра и да грабва с нещо. Може да е с история, с персонажи, със свят, с изследване на света, с атмосфера, с кютек, със ролева система, възможност за избор или с някаква комбинация. Доста по често комбинация. То и затова различните игри от жанра удрят различни степени на кефометъра. Ако RPG-то е добра игра сама по себе си, но липсва някой от грабващите елементи, то това за мен го прави слабо RPG. От друга страна, някой път слаба игра за мен е силно RPG. Не всеки път е нужна грандиозна история, на мен ми стига и нещо по стандартно, стига да е представено по начин, който ме грабва и успява да ме потопи в себе си - чудесен пример за което е Fire Emblem за Gameboy която наскоро разцъквах на емулатор. А това даже не е и RPG в класическия вариант, а по скоро тактическа игра с ролеви елементи.

Има предостатъчно игри, които постигат същия ефект и или въобще не са RPG-та, или са с доста мижави RPG елементи.

Grim Fandango, Grand Theft Auto IV, Assassin's Creed 2, Deus Ex, че дори и Starcraft, ако щеш.

AlDim wrote:Има предостатъчно игри, които постигат същия ефект и или въобще не са RPG-та, или са с доста мижави RPG елементи.

Grim Fandango, Grand Theft Auto IV, Assassin's Creed 2, Deus Ex, че дори и Starcraft, ако щеш.

Може би си прав. Но тези игри, които си изброил достигат също големи върхове, но те го правят бидейки най-добри в конкретния си жанр. Велика стратегия или екшън. Но примерно в Dragon Age Origins има толкова много неща, които могат да се объркат и по-голямата част от тези неща би довела до провала на играта. В стратегията създаваш стратегия. Тя е почти всичко в тази игра. В RPG-то ролевата част е само ядрото и ролевата игра няма да ни кефи, ако има само ролеви елемент нали? Айде сега сглоби компоненти от други жанрове, че да може да го има тоя sense of achievement, докато играем RPG-то. А нека ти съква тази част от играта и може да се сбогуваш с успешното RPG. Само в Dragon Age толкова много лично за мен ми стои на ръба да мине от върховно до изнервящо, че тънката линия е почти несъществуваща.

Във никакъв случай не омаловажавам постиженията в другите жанрове. Напротив и там вече е много трудно да се прави прогрес, но прогрес има. Вижте какъв е прогреса в RPG жанра. Ако изключим ME, не особено голям. Прави се само от изпробваното лекарство.

Мислех върху теорията че куестите и екшъните да речем например са линейни - тоест , дават само един правилен начин да се мине дадена ситуация докато РПГ игрите дават няколко възможности от които избираш и така се чувстваш по свободен , все едно вземаш решения от които зависи нещо а не си просто актьор който изиграва това което му дават сценаристите. Това твърдение е доста спорно разбира се и има пробойни.
Има и нещо друго - в РПГ игрите основата е постоянната промяна към развитие която търпи персонажа с който се асоциираме. Тоест ние създаваме някъкъв персонаж чиито умения и способности зависят от нашите решения .

Мда, особено в Готик серията се чувства много силно как ти задобрява героя - удоволствието да счупиш главата на няколко глигана е несравнимо

А аз винаги играя РПГ-та и куестове паралелно, така съм си свикнал.

В RPG-то ролевата част е само ядрото и ролевата игра няма да ни кефи, ако има само ролеви елемент нали?

Миии... Diablo. Ролевият емелент е предостатъчен дори сам по себе си в много случаи. Играта буквално се изчерпва с кликане по лошковци, пиене на колбички и разпределяне на точки.

Айде сега сглоби компоненти от други жанрове, че да може да го има тоя sense of achievement, докато играем RPG-то.

Чисто мануалното овладяването на една трудна игра води до още по-силно подобно чувство мен ако питаш, защото задобряваш ТИ, а не виртуталният ти персонаж. Иначе ролевата механика може да се вписва чудесно и в какви ли не други жанрове - тя си е сила принципно, със или без разните задълбочени сюжетчета, интеракцията със света и т.н., с които асоциираме RPG жанра.


RRS, специално нелинейността си е чисто и просто избор на разработчика, напълно независим от жанра. Дали е в Midnight Club, Far Cry или Deus Ex, няма значение.

б.т.в. Deus Ex го смятам за RPG.
Но аз затова съм казал че е спорно защото не е аксиома.
Да си продължа мисълта обаче - в РПГ-тата може би фундаменталното усещане което носи като емоция жанра е усещането -гордост с постижение. Виждате ли аз като играя God of War нямам усещането че аз съм направил Крейтъс звяр в края на играта а напротив - тя играта си го прави по сценарий и аз получавам резултата който управлявам. Докато в РПГ-то имаш усещане че от тебе е зависело какъв ще е персонажа.
Това от своя страна води геймплейната концепция моделиране на персонаж (аватар) който да тестваме срещу дадени ни от играта предизвикателства. Тоест всичко се завърта около стремеж да създадем нещо, да изтворим нещо - най-грубо казано.

RRS, точно така мисля и аз.

AlDim, с теб също съм съгласен. Обаче аз визирах не точно игра, като Diablo. Повече да речем Icewind Dale или Baldurs Gate. Фокуса на Diablo е по-различен. Не е чак толкова ролева игра, колкото hacknslash. Аз лично съм на мнение, че е нужен поджанр за игри, като Diablo. Нещо от сорта на Action Point and Click hack n slash знам ли. Но е и доста относително и зависи на кой какво му харесва и каква му е дефиницията за RPG.

За останалото в коментара ти съм съгласен. Точно това имах предивид под sense of achievement.

Като цяло мисълта ми беше, че колкото повече слоеве има едно RPG, било то DAO, ME, BG и т.н. , толкова по-трудно е да се комбинират по начин, който би бил ефективен. Това е и причината истински великите RPG-та да не са чак толкова много.

жанровете са so-last-century. пост-модернизъм му е майката.


hacknslash и рпг са ортогонални понятия. едното дефинира, грубо казано, тип комбат система, другото (исторически и в контекста на видео игрите) – развитие и изграждане на герой, по-задълбочена и специфична интеракция със света – дори създаване на собствена история в по-свободните такива.


по въпроса: аз отдавна не харесвам определен жанр игри като такива. предпочитам да играя "добри игри" и най-вече "игри, които знам/очаквам, че ще ми харесат". етикетите така или иначе се лепят предимно за удобство на медии/пъблишъри и са резултат от ламавото стриймлайнване на всяка ентъртейнмънт индустрия в процеса на узряването и. разни хора си мислят, че жанровият фюжън е некво ново явление от последните години в търсене на разнообразие. да, ама не. в началото на 90-те имаше много повече смесване на жанрове и оригиналност, отколкото сега. не за друго, ами нямаше оформени жанрове.

Да уточня че не съм задавал въпроси - просто си разсъждаваме относно ролевоста в гейминга. Когато имаме изградени понятия като система, сетинг, кампания, аватар и т.н. не става дума за етикети а за неща които си ги има.
Така че нека да не отбиваме в общи тема за лични предпочитания и класификации а да се върнем на темата за ролевоста като понятия и защо такъв тип игри ни доставят удоволствие.

как точно ще разбереш защо, без да си изяснил каква е връзката с личното предпочитание?
щото на мен рпг-тата като "нещо общо" не ми доставят удоволствие, намирам готик, ризън, фолаут 3, обливиън и разни други за досадни, скучновати или в най-добрия случай за ставащи. някои конкретни рпг-та обаче са ми сред любимите игри.

аналогията ти е неуместна: етикетите "аватар", "камапния", "сетинг" са семантично много добре определени. понятията за жанровете не са. щото ако бяха, нямаше да си коментирате тука...

Добре де трябва ли да смотваме темата с дребнавости? - Kакто елемента на шутинг жанра е процеса на стрелба с оръжие по мишени и съответно позиционирането по терена с цела предпазване от противников огън и това е есенцията на жанра така говорим за ролеви елемент в конкретната серия от постове.
Разбира се поясниш конкретно кои конкретни РПГ-та са от любимите и защо и съответно защо другите са ти досадни , и най-важното - защо е така на мен лично ще ми е интересно да прочета.
както казах в момента разсъждаваме.